Горските плодове - в смути, не в конфитюри

Ключови думи: горски плодове, смути, конфитюр, флагман, рецепта

Лекарите и диетологът на Клиника „Д-р Емилова“ Веселин Станков съветват да включим в храната си диви горски плодове. Но внимателно, в малки количества, добре е човек да се запознае с тях и да почете малко. Те са безценни и като храна, и като лечебно средство

Дивите горски плодове са по-богати на органични киселини, и с по-голяма концентрация на витамини, минерали, дъбилни вещества, целулоза, пектин и т.н. Освен това са расли в чиста почва, зрели са на слънце. Събирането им е въпрос на желание – всеки може да направи излет в планината, като проучи къде има горски плодове. Диви ягоди и малини, диви боровинки, шипки, къпини, дрян, трънки, дива круша, скоруша, глог, офика  - всеки може да ги намери и да ги включи в храната си или като лечебно средство в различни отвари.

За разлика от европейската кухня, нашата като че ли не ги признава като продукти за готвене, а само като основа за сиропи, сладка и конфитюри. В европейската кухня дивите горски плодове се използват в супи, десерти, понякога и в готвени ястия. Наистина, „супите“ с горски плодове са всъщност основа за смути, но така или иначе, ние нямаме традиции в нашата кухня да включваме диви горски плодове. Най-добре е да се консумират пресни и сурови, тогава не само витамин С, но и всички останали микроелементи се запазват непокътнати. В медицината горските плодове се използват от древността и то цялата част – корените, кората, цветовете, листата, стеблата. Запарки, настойки, тинктури, сокове – изборът е огромен, но трябват и познания, защото безразборното им използване може да нанесе и вреда. В зелените плодчета на 

тревистият бъз

(Sambucus ebulus – често наричан “бъзак” или “бъзе”) например се съдържа самбуцин, при разграждането на който се получава отровна циановодородна киселина. С узряването концентрацията на самбуцин намалява вече няма опасност от отравяне при консумация от десетина плодчета дневно.  От цветовете на ЧЕРНИЯ БЪЗ (Sambucus nigra), който е дървесен вид , се  правят традиционни сиропи, настойка, чай, които помагат при ред заболявания. Или пък ГЛОГЪТ – известно тонизиращо природно лекарство при заболявания на сърцето или базедова болест. В чая се използват не само плодчета глог, но и накълцани листа и цвят. Особено внимание заслужава 

дивата джанка

С катереното по джанки и яденето на корем на тези кисели плодчета, по-възрастните хора свързват своето безгрижно детство. Киселия вкус на джанката се дължи на палитрата от органични киселини – ябълчена, винена, лимонова… (източник: Горските плодове, храна и лечебно средство – автор: колектив, от 1983 г.) Джанките могат успешно да се включат в зеленчукови супи, в туршии, в постни лозови сърми, в гювечи. Дивите джанки съдържат по-малко вода и повече полезни съставки от облагородените джанки. 
Малко са хората, които познават 

дивите череши

повечето хора ги избягват, защото смятат, че са горчиви, но не е така. Ако имате възможност да наберете диви череши, ще останете удивени от техния вкус и дълго ще го помните. Още е рано за диви круши и ябълки, но не пренебрегвайте и тях. Носят вкус на чиста природа и са безкрайно полезни за тялото, още повече, че можете да ги хапвате без да белите кората, в която са концентрирани полезните фитохимикали.

По време на летните грипове, които протичат с температура и диария шепа КЪПИНИ върши чудеса: сваля температурата, регулира перисталтиката на червата. Поради високото си съдържание на дъбилни вещества къпината е подходяща при колити, при захарен диабет – регулира кръвната захар, при проблеми с жлъчката, черния дроб и бъбреците. Същата роля играе

черната боровинка

с високото съдържание на органични киселини, дъбилни, багрилни и пектинови вещества тя отлично регулира чревната флора, спира диарията, подхранва организма още с витамин С, калий, магнан… Шепа къпини или боровинки на закуска – в смутито или като гарнитура на овесените ядки е прекрасно тонизиращо средство за целия организъм! Къпините лесно се замразяват, но за да не се залепят една за друга, ги замразете разстлани на кухненска хартия, а после ги приберете в плик във фризера. Боровинките е по-добре да се сушат. 

Дивите ягоди и дивите малини

- ето още две съкровища от българските планини! Те са толкова любими, че не е нужно дори да ги представяме. Вместо това да напомним, че плодчетата на

черната калина

също може да се включват в храната ни сурови, а не на желета и конфитюри. Хората, които идват при нас в клиниката и участват в разходките през лятото, се запознават с дивите плодове и с удивление откриват какво богатство крие българската природа!

Може да се изброят още десетки диви горски плодове, но не бива да забравяме

скорушата

– това удивително дърво, от кората на което се правят наистина вълшебни отвари за болните черен дроб, жлъчка и бъбреци, а плодчетата му са приятно тръпчиви и безкрайно полезни. 

Рецепта

Веган крем брюле

Продукти
400 мл кокосово мляко - гъсто, от консерва
50 г тръстикова или кокосова захар
4 с.л. царевично нишесте 
1 с.л. Веган масло 
10 мл ванилов екстракт екстракт или паста 2 чаени лъжички (10 ml)
4 с.л. захар за карамелизирането ( по желание)

Приготвяне

Захарта, царевичното нишесте и млякото сложете в дълбок съд съд със солидно дъно. Сложете на котлона на умерен огън при непрекъснато бъркане, докато заври.

Махнете от огъня и добавете веган маслото и ванилията, разбъркайте. 

Изсипете крема в подходящи купички и охладете. След като стегне, поръсете леко около 1 супена лъжица от избраната захар върху повърхността и карамелизирайте с горелка за крем карамел (по желание).

Украсете с пресните плодове, може и с листенца мента.