Сравнителен анализ на гражданската активност в България и Норвегия
Институт „Отворено Общество – София“ в сътрудничество с Frivillighet Norge публикува обширен сравнителен доклад за гражданската активност в България и Норвегия. Докладът, озаглавен „Компас на гражданската активност“, предоставя подтикващи към размисъл наблюдения за текущото състояние на неправителствените организации (НПО) в двете страни, като изследва съществуващите тенденции, предизвикателства и нужди.
Докладът, финансиран от Фонд Активни Граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство 2014–2021 г., има за цел да установи приликите и разликите между българското и норвежкото общества по отношение на институционалното доверие, личните и социалните ценности и гражданския сектор.
Някои от ключовите наблюдения на доклада са следните:
Доверие в институциите:
– Доверието към неправителствените организации е значително по-високо в Норвегия. Почти 90% от гражданите в северната страна изразяват доверие към НПО в сравнение с приблизително 40% в България.
– Разликите в доверието към НПО са тясно свързани с общото институционално доверие във всяка от двете страни, включително доверието в правната система, полицията, армията, националното правителство и международните организации. Доверието в Норвегия към тези институции е значително по-високо отколкото в България.
– Особено контрастна е картината по отношение на доверието в правосъдието. Докато в България под 30% от гражданите изразяват доверие в правосъдието, то в Норвегия над 80% от запитаните имат доверие в правната система.
– Голяма разлика съществува и по отношение на доверието в националните медии: Почти всички норвежци (90%) имат доверие на националните медии в страната си, докато подобно доверие изразяват само половината от българите (51%).
Отношение към демокрацията:
– Има големи различия между българите и норвежците и в чувството на удовлетвореност от демокрацията и в начина, по който тя функционира в собствената им страна. Около 40% от българите са удовлетворени от демокрацията в своята страна поне до известна степен, докато в Норвегия около 80% от населението са доволни от начина, по който демокрацията функционира.
– Отговорите на въпроси, които целят да регистрират автократични тенденции, се различават значително в двете страни. В Норвегия 84% смятат, че да имаш силен автократичен лидер е лошо (62% смятат, че е много лошо). В България около 30% смятат, че подобна политическа система е лоша, докато 52% казват, че да имаш силен лидер е или нещо много добро (23%) или по-скоро добро (29%).
Лични и социални ценности:
– Норвежкото общество изглежда по-хомогенно и консолидирано по отношение на основния набор от изповядвани ценности в сравнение с България, като мирът и правата на човека са високо ценени от гражданите и в двете страни.
– Норвежците отдават по-голямо значение на уважението към планетата и проблемите на околната среда, докато българите отделят повече внимание на индивидуалната свобода и уважението към човешкия живот. Докато в Норвегия 24% изразяват уважение към планетата, то в България делът на хората с подобно отношение към планетата клони към нула. Докато в Норвегия 22% от хората вярват, че промяната в климата е нещо важно, то в България на това мнение са едва между 2% и 4%, според цитираните в доклада данни.
– Приемането на хомосексуаността и етническото многообразие е значително по-високо в Норвегия в сравнение с България. В Норвегия практически никой (2-4%) не възразява да има за съседи хора с различен етнически произход, докато в България на практика всеки трети има подобни възражения.
Предизвикателства пред НПО:
– Когато погледнем към гражданския сектор, първото забележително различие между България и Норвегия е по отношение на броя на неправителствените организации. В Норвегия към 2023 година има около 65 000 регистрирани НПО, но се смята, че общият им брой е около 100 000, тъй като регистрацията не е задължителна. В България общият брой на регистрираните НПО през 2023 година е около 26 000, но тези, които са подали доклади пред Националния статистически институт (т.е. тези, които са имали някаква дейност на стойност над 500 лева годишно), са около 9 000.
– Друго различие: докато 78% от гражданите на Норвегия са членове на поне едно НПО, а 48% са членове на поне две, то в България членството в НПО имат около 20% от населението.
– В България НПО се сблъскват с предизвикателства, свързани с ограничената финансова подкрепа за дейността им, липсата на доверие на обществото, несъвършенства на правната рамка, политически натиск и ограничен капацитет.
– В Норвегия предизвикателствата са свързани по-скоро с необходимостта от диверсификация на финансирането за НПО, наличието на административни трудности, риск за отпадане на държавния монопол в хазарта, който е значителен източник на финансиране за НПО, както и с проблеми по отношение на регистрацията.
Докладът подчертава важността да се разбере уникалният контекст и специфичните обществени фактори, които формират гражданската активност във всяка страна. Той акцентира върху необходимостта от продължаваща подкрепа и сътрудничество, за да се адресират предизвикателствата, пред които са изправени неправителствените организации и да се насърчи активното гражданско участие.
Източник: Инфобизнес
Тодор Киселичков получи UEFA PRO и повежда Нефтохимик към голямата цел
Емо Каменов за бургазлийката Станислава от Ергенът: Изключително меркантилна е, целият град я познава
Тръмп и Пезешкиян пред среща в Ню Йорк - започва голямото дипломатическо надлъгване
Яхт клуб „Черноморец Бургас“ спечели и двата олимпийски класа на Държавното първенство по ветроходство 2026
Удължават помощта за украинците до март 2027 г., всички деца до 18 г. вече са рискова група
"Несебър" води ЦСКА край морето през октомври
Нов акциз за мощните коли: 10 000 евро стартово за нов автомобил над 250 kW
Заради разлята бира и 5 евро: Полиция свали агресивен пътник от влака Варна-Шумен
Тежка загуба за Деси Тенекеджиева: Майка ѝ почина на рождения ден на баща ѝ
Край на „зелените“ заблуди: Търговците вече ще доказват кое е екологично и трайно
Казахстан пак поиска Херо, бургазлията отказа и чака по-голямо предизвикателство
