Созополското семейство, което спаси детето от плажа: Обичаме професията си

Тя е Румяна и е парамедик, а той е нейният съпруг Кирил и е шофьор на линейка

Ключови думи: румяна и кирил, парамедик, шофьор на линейка, созопол, пострадало дете, спасено

Тя е Румяна и е парамедик, а той е нейният съпруг Кирил и е шофьор на линейка. Това скромно созополско семейство, свързано със здравеопазването и Спешния център на града, доби медийна популярност покрай нелеп инцидент.

Животът на пострадалото дете на Централния плаж в крайморското градче, бе първо в техните ръце. Благодарение на кмета на Зидарово-Христо Бардуков, който направи затрогващ пост в социалните мрежи за тяхната всеотдайност стана ясно, че преди реанимационния екип от УМБАЛ – Бургас и преди техните колеги от „Пирогов“, които дойдоха с военния самолет „Спартан“,  деветгодишното дете, което падна във фрезата на трактора за почистване на плажа, е било в техни ръце. Благодарение на техния професионализъм успя да стигне и до най-добрите специалисти, които продължиха да се грижат за него, съобщава faragency.bg.

Това е само един случай, който доказва колко са необходими специалистите, които влизат първи в контакт с пострадалите – лекари, лекарски асистенти или парамедици.

Семейство Вълчеви са категорични, че не са свикнали с такава популярност и тя по-скоро ги притеснява, и че безкрайно обичат професията си. Със сигурност това не е единственият им случай, но точно такъв инцидент в практиката си Румяна признава, че не е имала.

„С политравма бе детето, неконтактно. Затова поискахме реанимационен екип, който да ни пресрещне.

От тръгването от Централен плаж – Созопол до Отманли  бяхме на десетата минута. Просто съпруга ми караше много професионално между колите. Направихме връзката с другата линейка на секундата. Бяхме в една и съща минута на това място. Макар, че имахме готовност да продължим към Бургас, ако колегите не бяха успели да стигнат до предварително уговореното място за срещата. За късмет на детето те дойдоха и реанимационния екип го поеха“, коментира Румяна Вълчева, скромно обяснявайки, че всичко, което се изисква по протокол е направила за живота на малчугана в първите минути. Не навлиза в подробности, спазвайки медицинската тайна.

Извън конкретния случай говорим с нея за ролята на парамедика. „Тази професия трябва да бъде защитена и да се ползва с необходимия авторитет. Трябва да намери категорично своето място. Не защото аз съм парамедик, а защото хората от тази професия в повечето случаи са на предната линия“, категорична е созополчанката. Според нея дори обучението трябва да е не една, а две години.

„Искам да подчертая, че обучението, което сме получили в университет „Проф. д-р Асен Златаров“, е на много високо ниво. Смея да твърдя, че всеки един колега – парамедик реагира адекватно в такива случаи като нашия“, казва Румяна и скромно премълчава, че тя самата е учила и за медицинска сестра,  управление на здравните грижи, а в момента надгражда и учи за лекарски асистент.

Тя не пропуска да отбележи един друг рисков момент – придвижването на линейката в летния трафик от коли. Дори при включени звуков и светлинен сигнал се случва шофьори да не освобождават платното. Клаксонът като допълнение също не помага.

„Има, може и единични случаи да са,  шофьори да не правят път. И в конкретния случай, за който говорихме по-горе съпругът ми буквално се шмугваше между колите, за да изведем детето на околовръстния път за Бургас от централния плаж възможно най-бързо“, коментира тя.

Мисълта, че в следващ момент всеки може да се окаже пациент в линейка, на която не се дава път, явно не минава през главите на самозабравили се шофьори.

Сем. Вълчеви нямат допълнителна информация за описания случай. Както всички останали научават за състоянието на детето от медиите. Със сигурност обаче знаят, че са си свършили работата и спят спокойно.

 „Ние си обичаме професията и я работим със сърце“, е техният лайтмотив.

Огорчават ги новините за бити, обиждани и псувани лекари или техни колеги, автомобилите, които пречат на движението на линейка и псуващите ги шофьори.

Останалото, свършено на терен, е тяхно ежедневие.