Под 5% от висшистите са безработни
Все още обаче над 40% са на позиции, които не изискват високо образование
България е сред страните в Европа с най-висок дял на висшистите, които работят на постоянен трудов договор. Безработните сред завършилите бакалавърска или магистърска степен в български висши училища са по-малко от 5%. Това показват резултатите мащабно европейско изследване EUROGRADUATE 2022 за реализацията на дипломираните висшисти чрез проекта GRADЕ, в който участва министерството на образованието и науката, съобщиха оттам.
Анкетата е проведена в 17 европейски държави - Австрия, България, Германия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия. Обект на изследването са завършили висше образование в бакалавърска и магистърска степен от випуските, дипломирали се през 2016/2017 г. и 2020/2021 г. Общо за България в анализа са включени отговорите на 3606 висшисти, като изследването е проведено изцяло онлайн.
Участвалите в изследването бакалаври и магистри в България като цяло са удовлетворени от своето обучение. Средната удовлетвореност сред български висшисти е около 3,8 в скала от 1 до 5, което се определя като висока удовлетвореност от обучението. Тя съвпада със средната за изследваните държави.
Делът на българските висшисти, които са имали какъвто и да е международен опит по време на следването си, е близък до средния за останалите изследвани европейски страни - около 20%. Под международен опит се разбира както обучение (по Програма „Еразъм“ и др.), така и работа или стаж.
Делът на работещите сред завършилите и бакалавърска, и магистърска степен в България е висок - между 84% и 88% за различните представени групи в изследването, което означава добра реализация по отношение на намирането на работа. Тези дялове също са близки до средния за изследваните европейски държави.
Безработните сред изследваните висшисти са 5% или по-малко. Една част от завършилите висшисти не работят поради фактори, несвързани с пазара на труда (отпуск по майчинство и др.). Удовлетвореността от работата сред участвалите в проучването също е висока - тя 3,9 в скала от 1 до 5 за випуск 2016/2017 и 3,8 за випуск 2020/2021.
От МОН отбелязват, че България вече разполага с обективни данни за реализацията на завършилите висшисти, благодарение на Рейтинговата система на висшите училища. Тези данни обаче обхващат само завършилите, които се осигуряват на територията на страната. Чрез проучването са обхванати завършилите, които се реализират и в чужбина.
Припомняме, че според последните данни от 2023 г. от рейтинговата системата делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% при 54% за м.г. Това означава, че все още над 40% от завършилите у нас студенти не работят на позиции, за които се изисква диплома за висше образование.
На последната годишната среща на Европейската мрежа за проследяване на завършилите висшисти през май 2024 г., България заяви категоричен интерес от участие в следващата фаза на проучването, наред с Малта, Кипър, Румъния и др., добавят от министерството.
Андреа Банда скочи остро на Тити Папазов, постави под въпрос репутацията му
Линията на бедност скача на 443 евро от догодина, над 800 хил. души ще получат по-висока подкрепа
Извънредно над София: Самолет за Лондон кръжа час и се върна на летището заради повреда
Майката на Николай Златков след брифинга за „Петрохан“: Къде са доказателствата, това е свободно съчинение
10 години затвор за месар в свещения Наджаф: Продавал свинско на клиентите си като друго месо
Търговците ще отчитат пред държавата всяка доставка на храни: ябълки, картофи и месо влизат в нов регистър
Големият победител на наградите „Аскеер“ и „Икар“ 2026 пиесата „Влюбеният дирижабъл“ идва в Бургас
Малки огнеборци в Несебър: Деца влязоха в пожарна и гасиха с истински маркуч
Трагедия край Гавдос: 25 мигранти изчезнаха в морето, един е загинал
Екшън във Варна: Граждани подгониха и задържаха шофьор, блъснал пешеходец и опитал да избяга
Бизнесът даде зелена светлина за новата линия на бедност: 443 евро от 2027 г.
Проф. Петър Стоянович: Политиката винаги е искала историята да е инструмент на нейната дейност
