България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно

Ключови думи: време, горещи вълни, рекордни температури

В разгара на лятото сме, буквално. България е потънала в тежка и интензивна гореща вълна от повече от седмица, а големи части от страната горят. Все по-често чуваме за нови и различни рекорди, които “подобряваме” всеки следващ ден. Отвъд рекордните температури, обаче стоят печални статистики и човешки съдби, пише climateka.bg. Климатичните промени имат различни проявления, но едно от тях е локално нарастване на екстремните метеорологични явления. Горещите вълни са най-смъртоносния метеорологичен феномен, а с настъпващите промени в климата тяхната честота, интензивност и продължителност се увеличава. Изследванията показват, че броят на горещите дни в България нараства, като екстремно високите температури са особено чести след 1985 г. Горещите вълни имат редица последствия, включително здравни, икономически, социални, и за околната среда. Важно е да се предприемат мерки за адаптация, както в други европейски държави. Препоръчва се съставянето на План за действие за защита на населението от горещини и въвеждането на системи за ранно предупреждение, които могат да спасяват животи.

Съществуват различни дефиниции за явлението “гореща вълна”, както е различен и температурният праг, отвъд който се обявява такава. Но за умерения климатичен пояс е приет период от поне 3 последователни дни, в който максималната температура е равна или надхвърля 30°C. В България за ден с горещо време се приема такъв ден, в който максималната температура на въздуха е достигнала или надвишила 32°C.

В световен мащаб всяка година има около 489 000 смъртни случая, свързани с жегата, за периода 2000 – 2019 г. като само по време на горещата вълна през 2003 г. в Европа има повече от 70 000 починали. Броят на хората, изложени на горещи вълни, се е увеличил с около 125 милиона между 2000 г. и 2016 г. В момента около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината. Прогнозите са, че до края на века процентът ще нарасне. Дори ако парниковите емисии бъдат драстично намалени, ще бъдат застрашени 48% от световното население, а ако няма намаляване на емисиите, рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население. Най-тежко засегнати ще са страните от Средиземноморието и Източна Европа, като свързаната с топлината свръхсмъртност в Източна Европа е почти 5 пъти по-висока от средната за света.

Европа е най-бързо затоплящият се континент, като затоплянето е с почти 1°C по-голямо от глобалното увеличение. Годишният брой на екстремно горещите дни се увеличава с по 10 на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 г. насам. Горещи вълни, за които в началото на този век се е смятало, че могат да възникнат 2 пъти на столетие, се очаква да се случват 2 пъти на десетилетие. Според проучвания до средата на века в Европа ще загиват годишно 85 000 души заради горещи вълни.

Какво се случва в България?

Горещите вълни засягат все по-често и особено силно по-южните страни в Европа, каквато е и България. С всеки 2° до 3°С повишаване на температурите през лятото се удвоява честотата на периодите с екстремно горещи дни по нашите ширини.

Според проучване на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 2021 г., се наблюдава значително изместване към по-високи температури след 1981 г. Освен това е установено, че продължителността и интензивността на екстремните горещини се увеличават през последните десетилетия.

Броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие

в 90% от изследваните станции. Всички изключително горещи периоди при прагове от 38°C и 40°C се появяват след средата на 80-те години. Въпреки, че горещите вълни са характерни за юли и август, честотата им през юни и септември нараства значително след 1985 г. В някои райони на Източна България високите полета в Западна България почти всички случаи на горещи вълни са след 1985 г.

В проучването е направено сравнение между 2 периода (1961 – 1980 г. и 1981 – 2019 г.) и са изследвани 36 метеорологични станции в извънпланинската част на България. Разгледан е броят на дните, в които максималната температура достига и надхвърля 32 °C.

Феноменът, който преди е бил характерен основно за южните части на страната, вече може да бъде регистриран, макар и рядко, и в останалите региони.

Най-често засягани от горещи вълни области в страната са: Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България.

Най-горещото място в страната е долината на река Струма на юг от град Кресна, където продължителността на отделните топлинни събития с максимална температура над 40°C достига 6-8 последователни дни. През 2012 г. там е бил наблюдаван 96-дневен период с максимални температури над 32°C, което практически обхваща целия летен сезон.

Най-малко засегнати от горещи вълни в България са планинските райони и някои отделни крайбрежни зони, високите полета в Западна България, хълмистите и нископланински райони и Черноморието.

Как тези високи температури са свързани със заболеваемостта и смъртността в страната?

По темата няма публикувани много проучвания. По отношение на смъртността е установено, че 1,1% от смъртните случаи във възрастовата група над 65 г. в гр. София са свързани с горещините (проучване на Петкова и колектив за периода 2000-2017 г.). Друго изследване, базирано на данни от болница Токуда за периода 2007-2011 г. показва, че при горещи вълни в София се наблюдава увеличение на броя на инсултите, но не и на инфарктите (Спасова и Димитров, 2020).

На снимката по-долу се вижда, че смъртността, свързана с топлината при възрастните хора над 65 г. се очаква да нарасне до около 15 смъртни случая на 100 000 души до 2080 г., при сценарий с високи емисии. Докато намаляването на емисиите може да ограничи тези смъртните случаи до малко под 3 за 100 000.

От друга страна прогозите за периода 2071 – 2099 г. са, че при сценарий с високи емисии (RCP8.5) се предвижда допълнителните смъртни случаи, свързани с топлината, да нараснат до 3463 през 2071 – 2099 г. от 1150 годишно понастоящем. Докато намаляването на емисиите би могло да намали смъртните случаи до 1742.

Какви следва да се направи и какви са добрите практики в Европа?

16 държави в ЕС разполагат със системи за предупреждение за здраве и топлина и планове за действие за здраве. В повечето страни предупрежденията се основават само на максимална или средна температура (като Гърция, Унгария, Румъния и др.). Други отчитат максималните и минимални температури за задействане на предупрежденията за топлина (като Франция и Испания) и някои включват други променливи като влажност. Предупрежденията в Германия и Австрия се основават на комбинацията от индекс на термичен стрес с минимална температура. В повечето страни референтните стойности или прагове се определят от епидемиологични проучвания, които свързват топлината с данните за смъртността.

Комуникацията е ключов инструмент

Министерство на здравеопазването в съответните държави координира действията след издаване на предупреждение за топлина.

Освен това повишаването на осведомеността става чрез образователни кампании по време на по-ниските нива на тревога или в рамките на целия летен сезон. Обръща се голямо внимание на комуникацията и точното послание за целевата група. Важно е да се отбележи, че предупрежденията и прогнозите трябва да са разбираеми и привличащи вниманието, за да предизвикат действие. Друг важен аспект е предоставянето на информация чрез уебсайтове на метеорологичните служби, както и мобилни приложения и социални медии, за да се достигне по-голяма част от населението.

Всички изследвани държави включват подготовка и адаптиране на болници и персонал, като например това, че се изпращат брошури и листовки до болниците, медицинските заведения и общопрактикуващите лекари. Горещата телефонна линия е обичайна стратегия.

Друг критичен момент е развитието на ефективни комуникационни умения на служителите в Националните метеорологични служби, в това число писане на прессъобщения, интервюта, пресбрифинги и др.

Основните стратегии на ниво общност включват разработване на образователни кампании, настройка на специализирани телефонни услуги, издаване на медийни съобщения, свързване на здравните, противопожарните служби и службите за социални услуги за подпомагане на хора с ограничени ресурси, използване на регистър на уязвимите хора, които са посещавани вкъщи и евакуирани, програми за климатици.

Особено внимание се обръща и на градоустройствените мерки

Препоръките включват ефекта от промените в градската архитектура в дългосрочен план, в това число изграждане на пасивни сгради, използване на светлоотразяващи материали, както и увеличаване на зелените и водните площи и др.

Съществуващите планове и стратегии за действие са изправени пред предизвикателства от бързо разрастващи се градове, увеличаване на неформалните селища и изложеното население, както и намаляване на зелените площи и повишаване на търсенето на енергия.

Стъпки, които следва да се предприемат в България

Има множество стъпки и мерки, които България все още не е предприела и от които може да почерпи от другите държави, за да предпази здравето на обществото.

Необходимо е съставянето на План за действие за защита на населението от въздействието на горещото време,

Създаването на такъв план е препоръка на СЗО към здравните власти в отделните държави.

Реализацията на плана може да бъде разделена на 5 етапа:

• Разработване на дългосрочен план;
• Подготвителни мероприятия, провеждани до настъпването на летния период;
• Профилактични мероприятия, провеждани през лятото;
• Специални мерки, предприемани в периода на аномално горещо време;
• Мониторинг и оценка
• Системи за ранно предупреждение

Въвеждане на системите за ранно предупреждение са от критична важност, защото те могат да спасяват животи. Те са препоръчани и от Световната здравна организация (СЗО) и Световната метеорологична организация (СМО) и могат да спасяват човешки животи. Работата на системите включва издаване на прогноза за времето, определяне на рискови стойности чрез биометеорологични индекси или преминаването на определени прагови стойности, опасни за здравето и издаване на предупредителни съобщения към тези, които вземат решения.

За да бъдат работят ефективно са необходими съвместни действия на представителите на метеорологичните служби, здравната система и службите за реагиране при кризисни ситуации.

Фигура 5: Ръководство за изграждане на системи за ранно предупреждение за горещи вълни. Източник: СМО, СЗО

Също така е важно да се направи оценка на праговете за смъртност при горещо време, както и преоценка на праговете за издаване на предупреждения.

От друга страна са необходими усилия в комуникация и информираност на населението, в това число и медийни кампании в началото на всяко лято.

Също така е необходимо да се работи с уязвимите групи, повече внимание към работещите на открито или при допълнително топлинно натоварване.

Глобалното затопляне е свързано с по-чести, интензивни и продължителни горещи вълни. Европа е континентът, който се затопля най-бързо. Увелчичават се и дните с горещо време, а въпреки приетите мерки за адаптация, смъртността заради горещините се е увеличила през последните години. Живеем в район, уязвим към горещи вълни, смъртността, свързана с горещото време, се оценява като много висока. Горещите вълни са най-значимият здравен и един от най-значимите социални, икономически и екологични проблеми, свързани с глобалното затопляне, поради което е необходима целенасочена държавна политика за ограничаване на тяхното неблагоприятно въздействие.

Публикацията е създадена в резултат на събитието “Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?“. То беше организирано на 16 юли от научнопопулярната платформа Климатека, с участието на д-р Зорница Спасова. Събитието беше част от съпътстващата програма на 61-ата сесия на Междуправителствената комисия по изменение на климата към ООН (IPCC).

Автор: Зорница Спасова. Тя е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България.