3 сценария и 1 ход, който ще реши всички политически драми

Засега не се очертава да има правителство, но в следващите дни може да настъпи неочакван обрат

Ключови думи: избори, Народно събрание, парламент

Възможна ли е рецепта за кабинет? Възможно ли е едно умно и проникновено предписание, което, ако го следваме стриктно, всичко "ш'съ оправи"? Това пита публицистът Иван Стамболов-Сула пред "Труд". Ето какво добавя: Вероятно е възможно, но ние няма да стигнем до него, преди да преосмислим погледа си върху политическия процес.

По някаква причина, вероятно защото този свят в момента е двоичен, хората са свикнали да гледат на всяка колизия, включително и най-вече на политическата, като на сблъсък между добро и зло. И неуморно се препират коя от двете страни е добрата и коя – злата.

Защото никой няма да си признае, няма да си повярва, че стои на страната на злото. Но политическите противопоставяния не са сблъсък между добро и зло и когато осмислим това, много неща ще си дойдат по местата.

Вижте какво стана през седмицата! За седми пореден път не успяха да направят редовно правителство, колкото и да ги молихме. Поведението на ДПС беше изумително и същевременно поучително. 

Какво ще стане сега? Какво показва аритметиката?

Ще се случи едно от следните три неща:

• ГЕРБ пак ще подкрепят ППДБ, колкото и да се бият в гърдите, че няма. Поради което ще изгубят още избиратели. Колко им отне „сглобката“? Някъде около 140 000. Сега ще паднат още, освен ако не поемат ясен курс към убедително спечелване на поредните избори и самостоятелно управление или управление, безпрекословно доминирано от тях.

• Ще ги подкрепят всички останали плюс догановци от ДПС или без тях, няма значение. Стигат им депутати (125). Обаче един да не се включи – не им стигат. Това, ще прощавате за израза, е пълна помиярщина и прилича на некролог на демокрацията.

Тези които довчера са спорели на кръв как да се управлява държавата и всеки е изкарвал другия пагубен за отечеството, ще се хванат да управляват заедно.

• За пореден път няма да има правителство. Засега най-вероятно е да се случи това.

При това положение по познатия начин отиваме на нови предсрочни избори, но не знам тогава вече каква ще е избирателната активност. Много хора ще се откажат от участие в демократичния процес и никой не може да им се сърди.

Но ако се формира някакъв фронт като във Франция, ще попаднем в политически, идеологически и даже философски абсурд. Евроатлантици и скептици в една коалиция!

Привърженици и противници на еврозоната ръка за ръка! Къде отиде конкуренцията, къде отиде съревнованието, накъде води този път, по който ще поемем? За каква политика изобщо може да става въпрос?

В резултат ще се окажем в уродливата ситуация държавата да управлява едва третата политическа сила (на изборите), което е твърде далеч от „волята на суверена“.

Пак тези мошеници ще получат властта, при положение че от избори на избори подкрепата им пада главоломно и че абсолютно никъде в Българя не са получили доверие, освен в ставащата все по-уродлива София (повярвайте, тежко ми е да говоря така за родния си град!). 

Ето защо, ако се състави някакво безпринципно правителство, аз спирам да гласувам. Ще се включа може би единствено на евентуален референдум „Монархия или република“, и то ако Царят обещае, че ще забрани партиите.

Затова единственият изход е в появата (отнякъде) на силни и адекватни лидери. Гласувам и с двете ръце за това! Отдавна съм казал, че проблемът с „мат’риала“ предхожда всички останали секторни политики.

Затова „Образование“ и „Култура“ трябва да са по-приоритетни от „Икономика“ и „Социално подпомагане“. Болезнено е, но това е правилния път, а в английския език, както е отбелязала навремето и лейди Тачър, думата за „правилен“ и „десен“ е една и съща.

Да дойдат добри лидери! Звучи прекрасно като личния ми девиз: „По-добре добре, отколкото зле!“.

Но откъде ще се вземат тези лидери? Мигар нашите политици не произхождат от традиционно трудолюбивия и гостоприемния ни народ? Нима ни ги спуска някой отгоре? И е достатъчно да му кажем: „Абе, аланкоолу! Я земи да спущаш по-читави политици!“.

За да произведе качествени политици, и народът трябва да стане по-качествен. За това са нужни поне две поколения и което е по-важно – някой да създаде и да отгледа тези поколения. Кой ще ги отгледа? Сегашните политици ли?

Че те ако са в състояние да го сторят, за какво ни е да ги сменяме с някакви други?

Със самураите е било лесно – като сгафи, казваш му „самоубий се“ и той си прави харакири. У нас обаче не е така. И е наивно да вярваш, че като кажеш на някой необразован, глупав и престъпен политик: „престани да си такъв!“, той ще те послуша и ще престане.

И е много важно да се отървем от един фундаментален порок на политическото си мислене. Забелязали сте, че политическият дебат е един от най-емоционалните обществени дебати.

Понякога е по-страстен от противопоставянето между футболните агитки. И както става в подобни случаи, хората си мислят, че едно срещу друго са се опълчили доброто и злото.

И всеки страстно вярва, че е избрал страната на доброто, а другите са злото. И привържениците на ГЕРБ мислят така, и привържениците на ППДБ. Защото (няма какво да се лъжем!) между тях е днес противопоставянето, а всички останали са… как да ги наречем…

Всички останали са трабанти, доколкото trabant на немски е „сателит“. И когато доброто и злото направят коалиция, нормалните хора са объркани.

Истината обаче е, че на парламентарни, местни или президентски избори не избираме между добро и зло. Дори да се водехме от идеологии, пред нас на масата са трите класически – консерватизъм, либерализъм и социализъм.

Или както е по-емоционално да мотивираме изборите си, новото време се олицетворява от фашизъм, комунизъм и демокрация, като ни е приятно да приемаме, че първите две са злото, а демокрацията е доброто. Няма такова нещо.

В условията на секуларна държава, където вертикалната посока на властта е заменена с хоризонтална, истинското добро, абсолютното добро остава извън избора. Разбира се, не извън личностния избор, а извън конституционния парламентарен избор.

Така че не се притеснявайте: каквото и да предпочетете на избори, не сте изменили на доброто, просто защото то не е било в списъка с предложенията.

Ето защо няма да почувствам угризения, когато на следващите избори не се възползвам от правото си на глас. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.