За Гинес: 190 са кръчмарите в Стърница, всички са собственици на селския ресторант

Ключови думи: кръчмари, 190 човека, село стърница, за гинес

Може да има село с повече кръчми, но няма като в Стърница с толкова много кръчмари. Общо 190 души са собственици на селския ресторант. Хората свикнали вече и за добро, и за лошо да се събират там - сбирки си правели даже тираджиите, ловджиите, а и партиите идвали. Всички обаче плащали наем на нарочно учреденото сдружение, пише 24 часа.

Всеки от кръчмарите притежава по около 1,31 квадрата от помещението, което се намира в центъра на селото. По документи общата му площ е 250 кв. метра.

"Реално всеки жител на Стърница е собственик. Не сме определяли кой колко трябва да плати. Сумата, която трябваше да съберем, бе 6 хил. лв. Има хора, които са внесли по 10 лв., а такива с повече възможности са давали и над 100. Всичко е записано", казва кметът на селото Емил Хаджиев.

И уточнява, че към днешна дата няма значение кой колко пари е дал при покупката - всеки е с равни права при използването му. Помещението било собственост на потребителна кооперация "Арда" със седалище в съседното село Давидково. Заради лоши финансови резултати кооперацията фалирала. За да покрие дълговете, назначеният ликвидатор започнал да разпродава имущество. Помещението на стърничани било в списъка.

Местните решили, че то ще е идеално да го използват за място, където да правят сватби, кръщенета, помени и за други случаи, когато е нужно повече пространство.

Ресторантът е на първия етаж от общо 3, където се помещават кметството, магазин, лекарски кабинет. Сградата е строена по времето на комунизма с доброволен труд на цялото село.

Впоследствие кооперация "Арда" в началото на 90-те години на ХХ век се оказала с нотариален акт за собственост. Преотдавала ресторанта под наем. С годините помещението освен ресторант е било дискотека, склад, дори гъбарник. "Едно време се пълнеше с хора, нямаше място къде да седнеш. Населението тогава бе близо 1000 души, сега сме 200 - предимно пенсионери", отчитат по-възрастните.

Животът в селото, сгушено в подножието на двата родопски върха Преспа и Свобода с по 2000 м надморска височина, винаги е бил труден. Според преданията името на смолянското село произхожда от стръмния терен, където е създадено. Достъпът до него също винаги е бил труден. Възрастните разказват, че в миналото храната и всичко друго, си докарвали с мулета.

В по-ново време за местните също няма препитание и затова миграцията се засилила. Мъжете са заети предимно в горското стопанство. Жените пътуват до съседните села. Ниските изкупни цени на млякото и картофите принудили хората да се откажат да отглеждат животни и да садят нивите. От стотици крави сега има 30, а картофи се сеят само за лична консумация.

Където и да отидат обаче, стърничани се връщат в родното село. Поддържат имотите си, затова само за месец-два са събрали общо 6400 лева за покупката на кръчмата и за разходите за нотариус.