Мини мозъци, отгледани в лаборатория, сменят традиционния компютър

Докъде стигнахме? И накъде ще продължим в търсенето на енергийна ефективност

Ключови думи: мозъци, компютър, лаборатория, швейцарска фирма, стартъп, мъчения

Швейцарска компания, позната с името “Final Spark” - „Последна искра” - разработва странен хибридедн „биокомпютър”, който комбинира лабораторно отгледани миниатюрни човешки мозъци с електроника. Това, според разработчиците, спестява огромни количества енергия, сравнено с нормалните компютри, но има един сериозен проблем - микро мозъците умират бързо.

Машината е съставена от 16 сферични мозъчни „органоида” - дума, която се използва доста либерално по отношение на това какво представлява купчината биомаса от неврони. Те са отгледани лабораторно, четете „в епруветка” и са изградени от стволови клетки, взети от човешка кожа. Чия е кожата донор не става ясно. Учените наричат творението си „Невроплатформата” и според тях, тя използва само фракция от нужната енергия да захрани сходен традиционен компютър. Ако дотук всичко ви звучи като извадено от долнопробен „директно на видео” фантастичен филм, бъркате. Защото това е напълно реално и съвсем не е първият случай, в който науката опитва да си играе на Господ с неща, които не разбира напълно.

„Използваме 16 умалени версии на човешки мозък, за да правим изчисления вместо с тях, вместо със силициеви чипове. Платформата засега е възприета от 9 институции и в нея са интегрирани хардурер, софтуер, и билогия, за да се създаде компютационна система, която на цената на по-малко енергия, се справя много по-добре от традиционните машини”, коментират от компанията.

Всеки от 16-те мини мозъчета е съставено от приблизително 10 000 живи неврона - клетките, които, предавайки електрически сигнали едни към други по мрежа, са в основата на това, което наричаме „съзнание”. Те се държат живи изкуствено от система, предоставяща им чрез т.нар. „микрофлуиди” вода и хранителни вещества.

По време на краткия им живот, тези микромозъци са буквално обучавани да изпълняват определени задачи на принципа на награда и наказание. „Органоидите се награждават с допамин, ако свършат задачата правилно -невротрансмитерът, отговорен за удоволствието, но и зависимостите. Ако пък не са успели, за наказание получават хаотични стимули като ток на неравномерни интервали”, е описано в платена статия за швейцарският стартъп.

С други думи - малките мозъци са измъчвани докато не се научат да се подчиняват.

Някои биха казали, че това не е кой знае колко страшно, защото най-вероятно тези „органоиди” не са съзнателни. Проблемът в това обаче е, че буквално никой на планетата не знае как се формира съзнанието. Работеща хипотеза е, че такова може да има след натрупването на определена критична маса от неврони, които могат да отговарят на външни стимули. Ако това е така, то въпросът дали 160 000 такива, колкото има в цялата машина на швейцарския стартъп, не е достатъчна бройка. И ако е достатъчна, то значи ли това, че тези „хора” са подлагани на най-нечовешкото до момента отношение в историята на планетата?

Но добрата новина е, че те не живеят дълго - да се чете „не се мъчат дълго”. Но и това твърдение е спорно. Докато в началото на експериментите „мозъците” са живели не повече от няколко часа, то сега те го правят над 100 дни. Те буквално биват „убивани от работа”.

И макар създадетелите на „Невроплатформата” да твърдят, че тази биологична маса не е съзнателна, то самите те нямат отговор дали това със сигурност е така. Дори и да не е съзнателна, което е съмнително, това, което се прави, е грешно. Много грешно. То илюстрира перфектно какво е падението на обществото, в което живеем. Пресичаме граници, които не трябва да се пресичат и това вече е ежедневие. В един момент всички ще платим високата цена за престъпленията, които учените ни извършват сега. И всичко това в търсене на така желаната от западните либерали енергийна ефективност.