Само за мъже: 5 места, на които е забранено за жени

Ключови думи: забрана, жени, места

Жена ли сте, която няма търпение да получи още един печат в паспорта си? Тогава може би ще искате да заобиколите следните дестинации, които са известни не само с впечатляващите си пейзажи или историята си, но и с това, че са забранени за жените туристи. Ето 5 места, където на жените е забранено да посещават - и защо.

Планината Атон, Гърция
От повече от 1000 години православни християнски поклонници и монаси се стичат в десетки източноправославни манастири на и около планината Атон, разположена на живописен полуостров в Северна Гърция, известен с впечатляващите си гледки и скривалища на редки произведения на изкуството. От 90-те години на миналия век "Светата планина" и повече от 100 мили земя около нея са защитени като обект на световното наследство на ЮНЕСКО заради "изключителното си универсално значение".

Но макар планината Атон да има "универсално значение", тя не е общодостъпна. От 1046 г. насам на полуостров Атон е забранен достъпът както на жени, така и на животни от женски пол - с изключение само на котките.

Не само че манастирите в планината забраняват присъствието на жени с мотива, че присъствието им би затруднило монасите да спазват обетите си за безбрачие, но според православната традиция Атон принадлежи на Дева Мария и никоя друга жена не може да посещава свещената му земя.

Това не е попречило на жените да опитат: Някои от тях са се опитвали да се промъкнат на полуострова, като са обличали мъжки дрехи, а през 2019 г. под византийски параклис на това място бяха открити женски кости. Но планината Атон остава само за мъже и е защитена от специален правен статут в рамките на Гърция, която я смята за автономен регион, и от специална разпоредба в европейското законодателство, която предоставя на планината специален статут, "оправдан изключително с причини от духовно и религиозно естество".

Планината Ōмине, Япония
Търсите равенство между половете на други върхове? Може би ще искате да пропуснете японската планина Ōмине, която се намира на остров Хоншу и е известна със своето свещено значение и културно наследство.

Също така обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, планината е важна заради своята духовна роля. Шинтоистките и будистките храмове и светилища в района отдавна привличат аскети, пътешественици и дори членове на императорското семейство, а тези, които се разхождат по пресечените, зелени планински пътеки, се наслаждават на уникално спокоен планински пейзаж.

Но на жените е забранено да посещават връх Ōмине в продължение на повече от 1000 години - забранено е както заради "разсейването", което те уж биха представлявали за мъжете поклонници, така и заради забраните за присъствие на жени в менструация по време на ритуали. Забраната може и да е стара, но все още се оспорва от някои - над 10 000 японски жени подадоха петиция за нейната отмяна, когато планината беше обявена за обект на културното наследство на ЮНЕСКО през 2004 г.

Остров Окиношима, Япония
Друг свещен обект на културното наследство в Япония също забранява достъпа на жени: Остров Окиношима, малък остров край Фукуока. Островът, обслужван от ротационен състав от самотни шинтоистки свещеници, се смята за божество и е признат от ЮНЕСКО като "изключителен пример за традицията на поклонение на свещен остров". Традиционният произход на острова всъщност е съсредоточен около три морски богини, увековечени в три светилища на Окиношима, и в продължение на повече от хиляда години поклонници носят на острова жертви, включително огледала, монети и златни пръстени от Корейския полуостров.

Днес островът до голяма степен е забранен за двата пола, но всяка година стотици мъже посещават острова за фестивал. Дори и тогава им е позволено да стъпват на бреговете му само след като се изкъпят в морската вода. Защо жените не могат да се присъединят към тях? През 2017 г. служител обяснява, че краткото пътуване до острова се смята за твърде опасно за жените и че им е забранено заради собствената им безопасност.

Хербертщрасе, Хамбург, Германия
Дори в либерална Европа има анклав, в който не се допускат жени-туристи: прословутата Хербертщрасе в Хамбург, улица, забранена за жени - тези, които не са секс работнички. Улицата се намира в близост до Репербан - район в града, който се смята за един от най-известните квартали с червени фенери в света. Технически Хербертщрасе е малка странична улица, известна с неоновите си светлини и витрини със стотици оскъдно облечени (и законни) секс работнички. Но въпреки че това е обществена улица и следователно е обект на строгите германски закони за равенство между половете, посетителите на Хербертщрасе трябва първо да преминат през големи метални бариери с табели, които изрично забраняват влизането на всички жени туристи и мъже под 18 години.

А тези бариери имат зловеща история: Въпреки че жените отдавна практикуват проституция в Хамбург и на Хербертщрасе, прочутата улица някога е била отворена за всички. Това се променя през 1933 г., когато новоизбраните нацисти затварят улицата с бариери като част от опита да контролират сексуалните услуги и пороците в първите дни на националсоциализма.

Затворът за секс работничките в Хамбург е предназначен уж да ги предпази от "заразяване" на морала на обикновените германци, но също така ги изолира от общността и в крайна сметка защитава не само професията им, но и тяхното преследване. От 1933 г. нацистите арестуват повече от 3000 жени в Хамбург като "асоциални" за наказание за проституция. Много от тях умират заедно със секс работничките от други германски градове в концентрационни лагери като Равенсбрук и Нойенгамме, а историите им се губят във времето. Но бариерите - и забраната за посещения от жени - остават дълго след като нацистите са изчезнали; през 70-те години на ХХ век Хамбург всъщност укрепва портите, като издига още по-високи стоманени бариери, за да блокира обществената зона от поглед. В наши дни по околните улици има нещо друго: "Stolpersteine" - паметни плочи или паметни плочи с имената на някои от преследваните секс работнички и в памет на смъртта им в нацистките лагери.

Национален парк Банд-е-Амир, Афганистан
Известен като афганистанската версия на Големия каньон, Банд-е-Амир в провинция Бамиян е първият по рода си парк в Афганистан, известен с повече от 200 мили впечатляващи езера, извисяващи се скали и естествени язовири. Националният парк, открит за първи път през 2009 г. и номиниран за признаване от ЮНЕСКО, някога е бил възхваляван като символ на следвоенния напредък на Афганистан и в него дори са работили първите жени-паркови рейнджъри в страната. През 2023 г. обаче ръководеното от талибаните афганистанско правителство обявява, че националният парк е забранен за посещения от жени, уж поради нарушаване на "скромността". Талибански бойци също са разположени на входовете на парка, за да забранят влизането им.

Този ход е само един от многото, целящи да не допуснат жените до обществения живот в Афганистан. Откакто през 2021 г. талибанското министерство на порока и добродетелта възстанови управлението на страната, то забрани на жените да участват в повечето аспекти на обществения живот, като ограничи облеклото и пътуванията и не им позволи да пътуват на дълги разстояния с обществения транспорт.

Жителите на Банд-е-Амир съобщават, че туризмът е намалял, откакто забраната е влязла в сила - забрана, която не позволява на посетителките да разгледат някои от най-завладяващите пейзажи в страната. Засега единствените жени, които ще могат да му се насладят, са тези, които вече живеят в живописния регион.