Два български филма влизат в конкурсната програма на „Златната липа“ 2024
Девет силни киноистории са селектирани в конкурсната програма на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2024. Два от тях са от български автори – „Уроците на Блага“ (2023) на режисьора Стефан Командарев и „Защото обичам лошото време“ (2023) на Яна Лекарска.
„Това са два чудесни и много различни български филми - като внушения, като разказ, като послания. Но са еднакво интересни и завладяващи. Нашата селекционна комисия се спря именно на тези две ленти от България. Много рядко се е случвало два български филма да попаднат в конкурсната програма на „Златната липа“, което говори за силна година на българското кино“, коментира директорът на фестивала Магдалена Ралчева.
„Уроците на Блага“ попадна в полезрението на кинокритиците за наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм и спечели „Кристален глобус“ на фестивала в Карлови Вари. Историята се завърта около пенсионирана учителка, която попада в клопката на телефонна измама. В главната роля брилянтно играе Ели Скорчева, която не сме виждали на големия екран от три десетилетия. „Защото обичам лошото време“ ни връща в Бургас към детството на главната героиня, която може би ще открие любовта в лицето на забравен приятел.
Друг претендент за статуетка „Златна липа“ е „Стиснати юмруци“ (2023) - последният филм на белгийския режисьор Вивиан Гофе, който беше член на журито на „Златната липа“ през 2015 година. Лентата разказва завладяваща история за 11-годишно момче, което се опитва да запази връзката със своя баща – престъпник в затвора.
„Филмът увлича зрителите както със силната история, така и с впечатляващата игра на момчето“, посочи Маги Ралчева. Албанският филм „Окарина“ (2023) на режисьора Албан Зоджани ще разкаже завладяващата история на едно семейство, емигрирало във Великобритания, за да търси по-добър живот. В стремежа си към успех, съпрузите прекрачват собствените си разбирания за морал и пътят им поема в неочаквана посока. Режисьорът Зоджани ще бъде гост на „Златната липа“ и лично ще представи филма си пред българска публика.
В конкурсната програма на „Златната липа“ 2024 влиза и филма на италианския режисьор Матео Гароне „Аз, капитанът“ (2023). В основата му също е мигрантската криза, но истинската тема на лентата е за възмъжаването, за особения процес на превръщането на едно срамежливо и наивно момче в отговорен и смел мъж, преодоляващ ужасни изпитания.
В битката за статуетка от фестивала „Златната липа“ 2024 влиза и копродукцията от Франция, Италия, Канада и Белгия „Плитката“ (2023). Филмът разказва паралелно историите на три жени, които живеят в Индия, Италия и Канада, борейки се с превратностите на живота. „Плитката“ е филм-напомняне за това, което свързва хората – независимо от различната им локация, език или култура.
В конкурсната програма влиза и една от най-награждаваните през последната година ленти от Грузия „Гражданинът Светец“ (2023) на режисьора Тинатин Каджришвили, който е и съсценарист на лентата. Миньорите в малкото градче откриват, че разпнатият преди векове светец се е върнал към живота и отново живее сред тях. Между жителите на градчето се появяват колебания – да празнуват или да го разпнат отново? Биографичната драма „Алма и Оскар“ (2023) на австрийския режисьор Дитер Бернар е копродукция на Австрия, Швейцария, Германия и Чехия изследва страстната и бурна тригодишна връзка между Великата дама на виенското общество - Алма Малер (1879-1964) и австрийския художник Оскар Кокошка (1886-1980). Смятан за един от най-великите художници експресионисти на 20-ти век, Кокошка създава най-известната си творба, използвайки Алма като модел, а годините на тяхната връзка бележат най-удивителния период в живота му.
Деветото заглавие в конкурсната програма идва от съседна Сърбия в копродукция с Франция, Хърватия и Люксембург. Действието на филма „Изгубена държава“ (2023) на режисьора Владимир Перишич се развива в Сърбия през 1996 г. по време на студентските демонстрации срещу режима на Милошевич. 15-годишният Стефан трябва да премине през най-тежката революция от всички - той трябва да се изправи срещу любимата си майка, говорител и съучастник на корумпираното правителство, срещу което неговите приятели се надигат. Лентите от конкурсната програма ще бъдат оценявани от авторитетното международно жури с председател кинокритикът проф. Геновева Димитрова и членове режисьорът Линда Олте от Латвия, живеещият в САЩ режисьор Санджин Малешевич от Босна и Херцеговина и режисьорът Мариуш Гжегожек от Полша. Те ще решат кои от филмите да получат статуетка „Златната липа“ в категориите „Най-добър филм“, Най-добра мъжка роля“, „Най-добра женска роля“ и „Най-добър режисьор“.
За първи път тази година един от конкурсните филми ще получи допълнителна, много ценна награда – Наградата на публиката. Тя ще бъде определена от зрителите на „Златната липа“ 2024, които ще имат възможност да гласуват за филма, който най-много им е харесал. По традиция своето отличие ще връчи и Съюзът на българските филмови дейци. Церемонията по откриване на фестивала е насрочена за 1 юни от 17 часа пред западния вход на Старозагорската опера. Входът за всички прожекции ще бъде свободен, благодарение на дългогодишната подкрепа на Община Стара Загора към „Златната липа“.
Григор Димитров продължава да ги побърква
Ученичка разказа за трилър с еврото и лева
"Взривете" залата в София, щурмувайте Европа, не предавайте Симеон Николов
Студът не разболява, но помага на вирусите: Как да се предпазим от зимните инфекции
Щеше ли Христо Ботев да подкрепя някоя партия, ако беше жив днес?
Рекорден януарски ден! Най-висока температура от началото на измерванията - ето къде
Младите българи и еврото - как гледа новото поколение на смяната на лева
Промени в "Созопол"
Жесток инцидент: Дърво падна върху оградата на детска градина в София
Тръмп: Нашата армия е номер 1 на планетата Земя, вторите дори не са близко
Три железни мезета за ракия
Наемите тръгват нагоре: Ето какво да очакват наематели и купувачи през 2026 г.
