Два български филма влизат в конкурсната програма на „Златната липа“ 2024
Девет силни киноистории са селектирани в конкурсната програма на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2024. Два от тях са от български автори – „Уроците на Блага“ (2023) на режисьора Стефан Командарев и „Защото обичам лошото време“ (2023) на Яна Лекарска.
„Това са два чудесни и много различни български филми - като внушения, като разказ, като послания. Но са еднакво интересни и завладяващи. Нашата селекционна комисия се спря именно на тези две ленти от България. Много рядко се е случвало два български филма да попаднат в конкурсната програма на „Златната липа“, което говори за силна година на българското кино“, коментира директорът на фестивала Магдалена Ралчева.
„Уроците на Блага“ попадна в полезрението на кинокритиците за наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм и спечели „Кристален глобус“ на фестивала в Карлови Вари. Историята се завърта около пенсионирана учителка, която попада в клопката на телефонна измама. В главната роля брилянтно играе Ели Скорчева, която не сме виждали на големия екран от три десетилетия. „Защото обичам лошото време“ ни връща в Бургас към детството на главната героиня, която може би ще открие любовта в лицето на забравен приятел.
Друг претендент за статуетка „Златна липа“ е „Стиснати юмруци“ (2023) - последният филм на белгийския режисьор Вивиан Гофе, който беше член на журито на „Златната липа“ през 2015 година. Лентата разказва завладяваща история за 11-годишно момче, което се опитва да запази връзката със своя баща – престъпник в затвора.
„Филмът увлича зрителите както със силната история, така и с впечатляващата игра на момчето“, посочи Маги Ралчева. Албанският филм „Окарина“ (2023) на режисьора Албан Зоджани ще разкаже завладяващата история на едно семейство, емигрирало във Великобритания, за да търси по-добър живот. В стремежа си към успех, съпрузите прекрачват собствените си разбирания за морал и пътят им поема в неочаквана посока. Режисьорът Зоджани ще бъде гост на „Златната липа“ и лично ще представи филма си пред българска публика.
В конкурсната програма на „Златната липа“ 2024 влиза и филма на италианския режисьор Матео Гароне „Аз, капитанът“ (2023). В основата му също е мигрантската криза, но истинската тема на лентата е за възмъжаването, за особения процес на превръщането на едно срамежливо и наивно момче в отговорен и смел мъж, преодоляващ ужасни изпитания.
В битката за статуетка от фестивала „Златната липа“ 2024 влиза и копродукцията от Франция, Италия, Канада и Белгия „Плитката“ (2023). Филмът разказва паралелно историите на три жени, които живеят в Индия, Италия и Канада, борейки се с превратностите на живота. „Плитката“ е филм-напомняне за това, което свързва хората – независимо от различната им локация, език или култура.
В конкурсната програма влиза и една от най-награждаваните през последната година ленти от Грузия „Гражданинът Светец“ (2023) на режисьора Тинатин Каджришвили, който е и съсценарист на лентата. Миньорите в малкото градче откриват, че разпнатият преди векове светец се е върнал към живота и отново живее сред тях. Между жителите на градчето се появяват колебания – да празнуват или да го разпнат отново? Биографичната драма „Алма и Оскар“ (2023) на австрийския режисьор Дитер Бернар е копродукция на Австрия, Швейцария, Германия и Чехия изследва страстната и бурна тригодишна връзка между Великата дама на виенското общество - Алма Малер (1879-1964) и австрийския художник Оскар Кокошка (1886-1980). Смятан за един от най-великите художници експресионисти на 20-ти век, Кокошка създава най-известната си творба, използвайки Алма като модел, а годините на тяхната връзка бележат най-удивителния период в живота му.
Деветото заглавие в конкурсната програма идва от съседна Сърбия в копродукция с Франция, Хърватия и Люксембург. Действието на филма „Изгубена държава“ (2023) на режисьора Владимир Перишич се развива в Сърбия през 1996 г. по време на студентските демонстрации срещу режима на Милошевич. 15-годишният Стефан трябва да премине през най-тежката революция от всички - той трябва да се изправи срещу любимата си майка, говорител и съучастник на корумпираното правителство, срещу което неговите приятели се надигат. Лентите от конкурсната програма ще бъдат оценявани от авторитетното международно жури с председател кинокритикът проф. Геновева Димитрова и членове режисьорът Линда Олте от Латвия, живеещият в САЩ режисьор Санджин Малешевич от Босна и Херцеговина и режисьорът Мариуш Гжегожек от Полша. Те ще решат кои от филмите да получат статуетка „Златната липа“ в категориите „Най-добър филм“, Най-добра мъжка роля“, „Най-добра женска роля“ и „Най-добър режисьор“.
За първи път тази година един от конкурсните филми ще получи допълнителна, много ценна награда – Наградата на публиката. Тя ще бъде определена от зрителите на „Златната липа“ 2024, които ще имат възможност да гласуват за филма, който най-много им е харесал. По традиция своето отличие ще връчи и Съюзът на българските филмови дейци. Церемонията по откриване на фестивала е насрочена за 1 юни от 17 часа пред западния вход на Старозагорската опера. Входът за всички прожекции ще бъде свободен, благодарение на дългогодишната подкрепа на Община Стара Загора към „Златната липа“.
11-годишно дете загина при нелеп инцидент в училищен двор
Нефтохимик е на финал за Купата на България, блестящ Ади Османович
Защо хората слагат дафинов лист в гащите
Какво означават етикетите на плодовете? Истина, която повечето хора не знаят
Молец: Няма да отидем на Евровизия, за да се правим на клоуни!
Конспирации за еврото: Перат банкноти в легени, за да гонят Сатаната
Държавата спира износа на ключови лекарства заради проблеми с доставките
Преходът към еврото: България била пример за другите държави
Ключов момент за България относно визите за САЩ
Смайващо: Погребение се превърна в голям празник
