Ще пробие ли руският втечнен газ американската блокада?

Ключови думи: русия, втечнен газ, американска блокада

Русия винаги е разчитала на износа на газ, пише в анализ The Wall Street Journal. Откакто руският президент Владимир Путин започна войната в Украйна обаче европейските пазари на "Газпром" се сринаха и доставките за всички страни в Европейския съюз (ЕС) са около 25 млрд. куб. метра. Най-големият пазар на компанията е Китай с около 30 млрд. куб. метра.

Интересът на ЕС към руския тръбен газ намалява видимо и Москва опитва да пробие с втечнен - данните показват съществено увеличение на доставките през миналата година до около 18 млрд. куб. метра. В Русия в момента се изгражда капацитет за втечняване на 32 млн. тона газ годишно, а работещите мощности са с капацитет от 29 млн. тона.

Но не е само възможността за втечняване и именно тук се намесват санкциите на САЩ. В края на 2023 година Вашингтон вкара в санкционните списъци един от проектите - "Арктик СПГ 2", разработен от "Новатек". Капацитетът му за втечняване е 6,6 млн. тона годишно. Голяма част от работата по него беше свършена преди началото на войната в Украйна.

В Русия бяха категорични, че няма да се съобразят с натиска от Вашингтон и ще стартират работата, както е предвидено през първото тримесечие на 2024 година. Досега обаче от този терминал не е изнесен газ, защото компанията не получи поръчаните танкери ледоразбивачи.

Природният газ за Русия често е служел като оръжие, пише още WSJ. Изданието припомня, че през 1990 година Москва спря доставките за Прибалтийските страни, за да се опита да ги задържи в своята орбита. Още преди войната в Украйна "Газпром" намаляваше или спираше доставките за Европа, когато опитваше да постигне свои цели - например през 2009 година Русия спря доставките за Европа, цитирайки невъзможността да се договори с Киев за цената на газа. В резултат много бързо получи разрешение за строителството и изключение от правилата за газова либерализация за "Северен поток 1", с който Украйна за първи път беше заобиколена като транзитна държава на руския природен газ.

През 2022 година "Газпром" поетапно намали доставките за най-големия си пазар - Германия, опитвайки да принуди страната да се откаже от подкрепата си за Украйна. Руският гигант спря доставките за България, Полша и още няколко държави, които отказаха да се съобразят с нова схема за плащане, предложена от Москва.

Сега изгледа надеждите на Путин са с доставките на втечнен газ да върне част от влиянието си в Европа, както и да повиши значимостта си в държавите от глобалния Юг. И за да преодолее липсата на танкери Русия опитва да изгради свои. Проблемът е, че някои от частите се произвеждат от единични компании - например мембраните, които поддържат температурата в резервоарите, се произвеждат основно от френската фирма Gaztransport & Technigaz, която вече не работи с Русия.

Западните акционери в проекта - например френската TotalEnergies, обяви форс мажор и съобщи на своите клиенти, че няма да доставя природен газ от "Арктик СПГ 2" заради санкциите. В Европа официално няма въведени санкции, макар че с промени в законодателството от миналата седмица европейските държави могат да ограничат доставките от Русия и Беларус. САЩ обаче на няколко пъти въведоха ограничителни мерки и поне спрямо проекта на "Новатек" те дават резултат.

Представители на Вашингтон коментират, че планират да ограничат действията на Русия и опитите да се върне на европейския пазар. В същото време в САЩ има временна забрана за нови лицензи за износ на втечнен газ. Тя беше наложена от президента Джо Байдън и е мотивирана с мерките за опазване на околната среда на Белия дом.

Но сред републиканците тази забрана не се приема позитивно и има сигнали, че председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, който е избран от Луизиана (където е сърцето на индустрията, занимаваща се с втечнен газ в САЩ), ще опита да изтъргува ограничението за военната подкрепа за Украйна.

САЩ са смели тук - те са лидер на пазара за втечнен газ, а Русия тепърва се бори за дял, разказват още анализатори пред WSJ. Ограниченията пък не са толкова рискови, колкото например на петролните пазари, отбелязва още Мария Шагина от Международния институт за стратегически проучвания (IISS).