Безработицата е полезна за здравето

Ключови думи: безработица, полезно, здраве

Повече безработица - по-малко смъртни случаи. Това пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд, цитиран от Investor.

Първо, нека разгледаме изследването, проведено от икономистите Ейми Финкелстийн, Матю Нотоуидигдо, Франк Шилбах и Джонатан Джан. Те изследват въздействието на Голямата рецесия от 2007-2009 г. върху смъртността в различни части на САЩ, някои от които претърпяха по-рязко увеличение на безработицата от други. Те откриват следната поразителна корелация: когато нивото на безработица се повиши с един процентен пункт в един от 741-те големи градски региона на САЩ, нивото на смъртност пада с 0,5 процента. Тази полза продължава най-малко едно десетилетие и е разпределена равномерно сред различните възрасти, въпреки че в абсолютно изражение възрастните хора са изложени на най-голям риск от смърт и затова се радват на най-голяма полза, предава lupa.bg.

Като се има предвид, че Голямата рецесия повиши нивата на безработица с близо 5 процентни пункта, това предполага, че нивата на смъртност са намалели с повече от 2 процента в резултат на финансовата криза и последвалия икономически спад. Или, както се изразяват изследователите, „тези оценки предполагат, че Голямата рецесия е осигурила на всеки един на двадесет и пет 55-годишни хора допълнителна година живот“.

Това са огромни ефекти. Какво може да ги обясни? Има предостатъчно теории: рецесиите изваждат хората от нискокачествени и стресиращи работни места; чрез освобождаване на работна ръка те могат да подобрят качеството на грижите в домовете за възрастни хора; хората, които губят работата си, са склонни да пушат по-малко, да ядат по-малко бърза храна и да имат повече време за упражнения; рецесиите могат да намалят разпространението на болести, които се предават.

Но Финкелстийн и нейните колеги намират оскъдни доказателства за всичко това. Вместо това те посочват замърсяването на въздуха. Въздухът става по-чист в райони, където икономиката се срива. Изследователите изчисляват, че този по-чист въздух отговаря за повече от една трета от намалението в смъртността.

Това може да е изненадващо, защото не сме свикнали да смятаме замърсяването на въздуха за проблем на богатите страни - рефренът е, че индустриализиращите се градове в Азия са обхванати от смог, но за Америка и Европа единственият замърсител, който трябва да ни тревожи, е парниковият газ въглероден диоксид.

Има известна истина в това. Както документира книгата на Хана Ричи „Не е краят на света“, местните замърсители на въздуха като азотен оксид, въглероден оксид, черен въглерод и серен диоксид са спаднали в Обединеното кралство, след като достигнаха своя връх преди повече от 50 години (те започват да намаляват и в Китай). В световен мащаб нивата на смъртност от замърсяването на въздуха са намалели почти наполовина от 1990 г. насам, според Института за здравни показатели и оценка (IHME), и те отдавна са по-високи в страните със средни доходи, отколкото в богатите.

Но замърсяването на въздуха увеличава риска както от респираторни, така и от сърдечно-съдови заболявания, а глобалният брой на смъртните случаи, причинени от замърсяването на въздуха, се оценява както от Световната здравна организация (СЗО), така и от IHME като все още около 7 милиона души годишно, почти колкото са смъртните случаи поради тютюнопушене. В САЩ броят на смъртните случаи заради замърсяването на въздуха често се оценява на около 100 хил. души годишно. Тези числа са несигурни, но както и да ги погледнем, са големи.

Това, което прави изследването на Финкелстийн и нейните колеги толкова шокиращо, е, че те не изследват ефекта от драматично спиране на ежедневната икономическа дейност поради ограничения заради пандемия или природно бедствие: става въпрос просто за рецесия, макар и тежка. Повечето хора запазиха работата си; ежедневието изглеждаше като обичайното. И въпреки това замърсяването от източници като трафика спадна достатъчно, за да доведе до значителен и траен спад в смъртността.

Един отговор на това откритие е да се присъединим към движението срещу растежа, призоваващо за ограничаване на икономическата активност. Освен, че това е политически немислимо, би било и неразумно. Знаем, че богатите страни се радват на по-чист въздух от страните със средни доходи и също така знаем - благодарение на работата на икономистите Ханес Шванд и Тил фон Вахтер - че въпреки че Голямата рецесия може да е дала почивка на белите ни дробове, тя вероятно ще продължи да засяга здравето на младите хора, които се дипломираха по време на кризата.

Но преди всичко знаем, че има много по-лесни начини за намаляване на замърсяването на въздуха от тежка рецесия. Може да започнем със замяна на някои (после повечето, а накрая всички) дизелови автомобили с електрически, някои газови печки с индукционни котлони и някои газови котли с термопомпи. Тези стъпки преместват горенето, и по този начин замърсяването, далеч от хората.

Междувременно, ако генерираме електричество за новите чисти уреди от ядрени или възобновяеми източници, то замърсяването ще е почти елиминирано. По-добрите технологии и по-интелигентните разпоредби могат да направят повече за качеството на въздуха от най-лошата рецесия, която можете да си представите, и те могат да го направят на ниска цена.

Може да се окаже, че всичко това е нещо, което така или иначе бихме искали да направим като част от декарбонизирането на енергийната система и ограничаването на климатичните промени. Абсолютно, но изглежда изумително как човек може да се аргументира убедително в полза на тези чисти технологии без никакво позоваване на парниковия ефект.

Както Крис Гудол обяснява в новата си книга „Възможно е: пътища към нетната нула“, премахването на изкопаемите горива от нашата енергийна система е технологично осъществимо, но това е трудна задача, изискваща огромни надстройки на електрическата мрежа, нашия капацитет за съхранение на енергия и много други неща. Трябва обаче да бъдем насърчени от факта, че тези стъпки за борба с изменението на климата ще доведат до големи и незабавни ползи за нашето здраве. Не е необходима голяма рецесия, завършва Харфърд.