Преди циганите да станат роми

Ключови думи: Георги Джагаров, новини, Флагман, цигани, роми

Преди циганите да станат роми, изтъкнатият сливенец Г. П. се беше захванал да състави списък с български интелектуалци, за които е проучил, че са от цигански произход, но не са легитимирани като цигани и упорито сочеше като ярък пример своя именит земляк Георги Джагаров. Подмятания за етническата принадлежност на Георги Джагаров съм чувал и от други хора.

Веднъж, по стечение на обстоятелствата, седнах да вечерям в писателския ресторант с Гео Крънзов. Докато търпеливо дъвче храната, служейки си сръчно и отработено с вилицата и ножа, бай Гео прави сравнение между Георги Димитров и Тодор Живков - как и двамата забелязвали талантите и как им помагали, пише 24 часа.

От това сравнение стига до Георги Джагаров, изрича уважителни думи за него с една-единствена забележка: “Само да не е тая негова циганска кръв, дето все към кръчмите и към жените го влече.”

Подир време пак в същия ресторант сядам на маса с част от редакционния екип на списание “Септември” - главния редактор Владимир Голев, един от заместниците му - Герчо Атанасов, редакторите Георги Марковски и Борислав Бойчев. С Герчо, Гошо и Борето пием ракия и подхващаме разговор за личните си впечатления от разни народи - албанци, монголци, корейци, надпреварваме се да разправяме какво сме видели, смеем се дружно от душа и сърце.

Голев похапва, пие айрян и в разгара на тая дружелюбна и веселяшка обстановка му паднах на сгода да ми пошушне на ухо, по-точно да изсъска в ухото ми: “Както на твоя приятел Джагаров все повече му личи, че е циганин, колкото повече старее, толкова повече му личи.”

Една нощ, на кротка почерпушка в дома му, Джагаров ми се оплака от Голев: “С тая негова луличка, както го гледаш, колко мръсотии ми е правил.” Години по-късно се впусна в подробности. Когато той е председател на Съюза на писателите, а Голев е инструктор в Идеологическия отдел на ЦК на партията и присъства на всяко заседание на Бюрото на писателския съюз. Кога се изкаже, кога - не, но записки си води винаги, след всяко заседание остава при Джагаров и все ще намери с какво да го провокира.

Веднъж подхвърля: “Нашият секретар на ЦК не ти ли прилича с нещо на Ленин?” Джагаров кипва, изгонил го от кабинета си, отива в ЦК и заявява: “Щом сте ме направили председател, значи имате доверие в мен, тогава не ми пращайте наблюдатели!” Обвиняваше го в пълна неграмотност: “Ето, налага се да подготви някакво писмо от името на отдела в ЦК, където е инструктор, изречение не може да състави.”

Забелязвал съм какво просветление обзема Джагаров, като говори за сливенските цигани, как свойски ги нарича “моите хора!”, с каква любов, с какво вълнение говори за “неговите хора” - как празнуват, какви оргии правят, как ядат и пият по три дни и музиките свирят, как “кой което хване”, как даже дават жертви.

Възхитен от хубостта им, казва за един от тях: “Ако го умиеш и облечеш в хубави дрехи, ще стане по-хубав от нас!” На предизборно събрание в циганско село някакъв циганин попитал: “Защо наричат Сливен цигански град?”

Джагаров му отговорил: “Ето, в Ямбол има повече цигани, в Стара Загора - още повече, но за тях не говорят, защото сме ярки.” След тези негови думи - пълна изборна победа!

По време на изборите се завъртяло голямо хоро. Джагаров гледа отстрани: “Не мога да играя, пък и времето ми минало.” Стара циганка го задърпала да се хване на хорото. Той се опъва. Тя повикала друга циганка. Млада, с едни големи, красиви, черни очи”. Младата циганка го хванала за едната ръка. Старата циганка повиква друга млада жена - тя пък съвсем руса - и казала, че и русата е нейна дъщеря. “Бабо, ти на младини май много си грешила”, рекъл й Джагаров, а старата циганка се смеела, криела беззъбата си уста и викала: “Грешила съм, много съм грешила и затуй тая русата ми е по-мила.”

8 май 1989 г., Сливен, “Сливенските огньове”, банкет...

На дългата софра от едната ми страна сяда Г. П., от другата ми страна - непознат белокос човек. Ще се разприказваме и няма как да не стигнем до Георги Джагаров - и е от Сливен, и е родоначалник на “Сливенските огньове”. Г. П. няколко пъти ми казва доверително, сякаш никой не бива да чуе: “Аз съм циганин.” И пак за Джагаров - как му казал, че търси нашийник за кучето си и го помолил да поръча изработката на нашийника на някой майстор “от нашите братя”.

Чувал съм Джагаров да казва: “Моите мургави братя.” Питам Г. П.: “Джагаров циганин ли е?

Г. П. отговаря: “Циганин!”

Непознатият белокос човек допълва, че майката на Джагаров - баба Руса, е от родното му село Костел, Еленско, баща му я взел оттам и я завел в село Бяла, Сливенско. Г. П. казва, че като го видела, баба Руса го прегръщала като свой син, а за бащата на Джагаров казва, че е от тяхната махала - циганската.

Самият Георги Джагаров бил роден там, даже двамата с Г. П. са ходили в родната му къщурка. Според него след раждането на Джагаров семейството изпада в страшна немотия и бащата се наема да стане хлебар в село Бяла.

Втори път питам Г. П.: “Какъв е според теб Георги Джагаров?”

Втория път Г. П. отговаря: “

Георги Джагаров е кръстоска между индоевропейско и най-висше европейско. Иначе казано - кръстоска между циганско и българско.”

И ми обяснява, че се изразява по този начин, защото прави научни проучвания за сливенските цигани, а неговите проучвания сочели, че сливенските цигани са дошли в Сливен от Индия и това е станало през дванайсети век.

Какво ли щеше да остане от кръстоската, ако бях потретил питането?

В книгата си “За моя брат” братът на Георги Джагаров - Стефан, пише: “Родът на мама Руска води началото си по майчина линия от село Гавраилово. То отстои на 20 км южно от Бяла. Майка й се казвала Мария Кутева Иванова Колева, а нейната майка - Недка Белчева, е от рода на Белчевите, дъщеря на дядо Белчо Ив. Димитров от същото село.

Бащиният ми род по майчина линия води началото си от с. Бяла, Сливенска община. Според преданието произхожда от Великотърновския край. Кога точно е станало преселението на прадедите ни, не е известно. Знае се, че тук те са преживели “Голямото чумаво” през 1612 г., Руско-турската война от 1828-1829 г.

Родоначалникът на рода - дядо Димитър, имал трима синове: Добри, Иван и Тянко. В годините 1830 -1845 в селото са били само три-четири рода. Между тях един от най-старите е този на дядо Димитър с неговите синове.

Родът ни по бащина линия води началото си от с. Чинтулово, Сливенско. Прадядо ни Димитър Ганчев Джагаров се заселил в Сливен около 1832 г. Най-големият му син - дядо ни Стефан (1842-1907 г.), бил грамотен и се занимавал с търговия. Оженил се за Тяна (Тана), кръстното й име е Щиляна Ненчова (Нейчова) Добрева Фитвова от Ново село, днес квартал на Сливен. Едно от четирите деца на дядо Стефан е Георги. Негови деца са: Щиляна, от първата му съпруга, омъжила се в с. Джинот, Ямболско; Георги, настоящата книга е за него; Стефан, завършил висше юридическо образование, автор на настоящата книга.

Ние с бате сме родни братя от една майка и от един баща. Изповядвам това, защото почти до неговата смърт, а даже и след това мнозина “доброжелатели” нелепо твърдяха, че не сме същински братя. И двамата сме се родили в сливенското село Бяла. Мама се казваше Руска Добрева. Баща ни Георги Стефанов Джагаров е роден на 24 юли 1887 г. в Сливен. Мама и тате са се оженили на 2 януари 1920 г. Двамата са вдовци. Кръстник на бате е Георги Стойков Кабаков и затова носи неговото име.”

Георги Джагаров и Г. П. имали сериозни спорове по циганския въпрос. Джагаров бил за приобщаване на циганите към българската нация.

Г. П. е против побългаряването на циганите - така те били нито цигани, нито българи, това засягало достойнството на човека, а от асимилацията на малцинствата ще се загуби многообразието на българската култура. Джагаров се противопоставял и на проучванията на Г. П. за циганския фолклор. Г. П. отстоявал мнението, че за разлика от руските цигани, чийто фолклор е сантиментален и сълзлив, сливенските цигани имали песни, които били пълни с мъка за теглилата на българите през турското робство.

След десетоноемврийския преврат (1989 г.) Г. П. волнодумно се отдаде на циганската кауза. В списъка си с видни български писатели от цигански произход натъкми Пейо Яворов, Захари Стоянов, Йордан Йовков...

Един ден в градинката пред Военния клуб ми разправя как свикал сбирка на видни български интелектуалци, за които знае, че са от цигански произход, предлага им публично да се легитимират като цигани - да привлекат вниманието на българското общество, да ги забележат и от Европа. Всички отказват. До един. По лични причини - щяло да е потрес за семействата им, особено за децата им като разберат, че бащите им са цигани.