За кмета Васил Едрев, който не чака приемния си ден, но такъв е регламентът

Този репортаж с елементи на разсъждения, от безименен автор, взехме назаем от официалния информационен сайт на община Айтос,  препечатваме го без редакторска намеса и без съкращения, тъй като смятаме, че е подходящо за уикенда четиво за познавачи на публицистиката.

Едно към едно:
Не, че кметът Васил Едрев чака приемния ден, за да се среща с хората, но такъв е регламентът - в понеделник от 14 до 16 часа, десетки айтозлии, прилежно записани в предварителен дълъг списък, очакват реда си, за да се срещнат очи в очи с градоначалника. Да се оплачат, да поискат нещо или просто да споделят житието-битието си.
Приемният ден е останала в годините традиция,
но е твърде малък отрязък от време, за да се вместят всички желаещи. Затова, извън всякакви регламенти, кметът Васил Едрев приема от сутрин до вечер всеки, който почука на вратата му. А във фоайето на общинската сграда и в коридора на първия  етаж срещу кметския кабинет, във всеки един момент чакат поне десетина души. И всеки един от тях носи своя проблем. Защото в Общината рядко идват хора, за да споделят радостта и успехите си.
В един обикновен понеделник,
точно в два след обяд, моля кмета да надникна в приемната му. Да напиша за проблемите на хората, казвам. Да, разбира се, отвръща ми градоначалникът и приемният ден започва. Очакваме първият посетител. Вместо един, обаче, в кабинета влизат седем души, водени от  Недка Ангелова. Кметът ги посреща на вратата – с усмивка. Не сяда зад тежкото бюро, а се настанява до посетителите на голямата правоъгълна маса. Оказва се, че групата не идва с лични въпроси, а с голям обществен проблем – улиците в Харманлийската махала. „Не само, че нямаме асфалт – улиците бяха на чакъл, сега са на пръст”, казва авторитетно най-възрастният. От разказа му става ясно, че и тротоари няма, разрушени са от времето даже по главната пътна артерия „Славянска”.
Хората не само казват, но и показват
– снимки на разбити улици, фотографии с липсващи тротоарни плочки, кал, локви. „Дойдоха до ул. „Огоста” и прибраха машините. Нашата махала все я отлагат. Ремонт искат всички улици там - „Искар”, „Тунджа”, „Янтра”, „Харманлийска”. Знаем, че сега не е време за ремонти, но дойдохме по-рано – преди да е приет бюджетът. Да ви кажем какво искат хората, на какво се надяват”, казва Недка и се оплаква, че заради разбитата улична настилка през зимата не може да изведе малкото си дете с количката. Хората един през друг обясняват, че на някои от улиците навремето имало асфалт, но бил тънък, затова не останало нищо от него. Че положението е сериозно, а кварталът – забравен, че най-сетне трябва да дойде ред и те на техните улици….
Кметът Васил Едрев нищо не обещава.
Не е в стила му да дава обещания, при това в годината, в която ще плаща наследени дългове с пари от крехкия бюджет. Но хората му вярват. Те и не искат обещания. Знаят, че ако се отвори и най-малката финансова възможност, улиците в Харманлийския квартал ще са с асфалт и бордюри още през тази година.
Групата поставя още и още проблеми.
Все важни и значими. Шахтите в целия град са пълни, не са чистени от години. „Като вали не можем да излезем от къщи. Няма ефект от направата им.”, жалва се млад мъж от групата. Недка пък поставя големия въпрос за градската градина и скромното искане да бъде ремонтирана една от люлките там- каляската в детския кът. Кметът Васил Едрев е откровен – градината е голямата му грижа. „Има много европрограми, по които можем да получим финансиране и да я преобразим, само, че е дадена на концесия за 25 години. Истината е, че градината прилича на занемарена поляна, няма пейки, няма зелени площи. Обсъждаме варианти за решение, но нищо не обещавам. Боли ме за тази наша градска градина!”, признава градоначалникът.
След няколко посетители,в кабинета влиза и мъж на средна възраст с говорни проблеми, чийто име ще запазим в тайна. Не за друго, а заради трудната комуникация и измъчения му разказ. Търси работа – малко му остава до пенсия, а свободни работни места няма. Дъщеря му е студентка, пари трябват, а откъде?! Човекът обиколил областта, дано го вземат някъде, но уви.
Това е проблем, който поставя всеки втори,
дошъл в кабинета ми, коментира кметът Васил Едрев. Според него, трябва да има преференции за предприемчивите, които в това трудно време ще се решат да открият нови производства и работни места. Само така инвеститорският интерес може да бъде стимулиран. Защото такова е времето - безработицата е най-сериозният проблем не само в общината, но и в региона, и в страната. Работа при кмета, поне за една година, търси и Митко Чатлаков от кв. Странджа”. Дошъл е със съпругата си – и тя е безработна. Преди 2-3 години го съкратили, а трябва да работи до август догодина, за да може да се пенсионира, разказва 52-годишният мъж. Кметът споделя съвсем човешки болката му, но работа не може да обещае. Едва след като Митко е затворил вратата след себе си, става ясно, че не е останал безразличен към съдбата на семейството му. Споменава, че ако се отворят работни места по Програмата за временна заетост, Митко ще е сред кандидатите.
Влиза и
развълнувана възрастна дама, която едва е дочакала реда си.
Уморено присяда на стола до кмета, бързо и не много свързано, разказва за проблемите, които й създава съседът. Оказва се, че жената е обект на перманентни съседски нападения, които по всевъзможни начини смущават спокойствието на дома й. Той, съседът е обвинен във всички земни грехове – краде, проси, пие… Не случайно е дошла при кмета – знае, че има дългогодишен опит и може съвсем професионално да се намеси в разпрата с разхайтения комшия. Така де – да го тури на място веднъж завинаги. Кметът се усмихва, опитва се да я успокои, а за „довиждане” и казва, че „ще се заинтересува, що за съсед е това”. Старицата си тръгва видимо спокойна, явно проблемът й създава психологически травми от години.
След десетина минути се оказва, че има още граждани, които са дошли да
търсят работа при кмета.
„Най-лошото е, че не можем и няма как да помогнем на тези хора. Пазарът на труда е изключително свит, реално - производства в Айтос няма. Работа търсят хора на различни възрасти – трудно ми е да ги посрещам и изпращам без им дам някаква надежда.”, признава кметът.
В приемната на кмета
е дошла и Елза Златева, която от 1994 година сменя общински жилища. Жената разказва семейната си драма, за болния си мъж, за четиричленното семейство и за неплатения от две години общински наем. Жалва се от бивши управленци, които запечатали багажа й в общинска гарсониера, заради задълженията към бюджета. Споменава, че е написала писмо до съда в Страсбург. Да се оплаче, че до сега са се подигравали с нея. „Да затворим старите страници и да гледаме напред.”, казва кметът, за да прекъсне нелицеприятните квалификации на дамата по адрес на тези, които са я принудили да напусне общинския имот. „Вашият случай ще бъде обстойно проучен, администрацията ще си свърши работата съгласно нормативната уредба, за което лично ще бъдете уведомена.”, приключва диалога, кметът Васил Едрев.
И мъж на преклонна възраст пристъпва
прага на кметския кабинет с грижа за близките си. Можело, в близко време, четиричленното семейство на Жельо Тодоров да остане само на една пенсия – неговата. Тази жестока перспектива, съвсем естествено, извиква сълзи по старческото лице. „40 години съм работил на тази държава – бил съм какъв ли не – миньор, шофьор, стругар, шлосер. Това ли заслужих?”, риторично се пита Тодоров. Човекът се трудил в очакване на спокойни старини, а вместо това –  грижите го застигнали с цялата си тежест. Сега стои - малък, свит и безпомощен, а в очите му сълзи – не иска и да ги крие.
После, някак изведнъж, на бай Жельо му идва куражът да разкаже на кмета за масовите посегателства върху овощките и реколтата, за ромската сеч в парка, за нуждата от полски пазачи във вилната зона. Гласът му става рязък и борбен, а разказът му завършва с призив към цялата общност: „Да опазим парка!”
Тодоров не е последният посетител.
След него, поне още десетки айтозлии оставят проблемите си на кметската маса. Телефонни номера, адреси – всичко е записано, всеки ще получи отговор, подписан лично от кмета Васил Едрев.
За два месеца от началото на мандата,
градоначалникът вече добре познава не само всеки обществен проблем, но и персоналните проблеми на голяма част от айтозлии. „Искам да наложа принципа за бърз, изчерпателен и законосъобразен отговор на всеки въпрос, поставен от гражданите, независимо колко значим е той. Нито едно питане не трябва да бъде пренебрегвано от администрацията”, казва кметът, докато върви към вратата, за да посрещне с усмивка и ръкостискане поредния посетител.