Влияе ли синята светлина от екраните на съня ни

Ключови думи: синя светлина, очи, здраве

Когато тази сутрин открехнахте завесите, за да се потопите в слънчевите лъчи, ефектът на доминото от химични реакции се погрижи биологията ви да бъде в крак с безкрайните цикли на деня и нощта.

По-конкретно, точно определен диапазон от дължини на вълните в рамките на дневната светлина - това, което обикновено възприемаме като синьо - задейства вид сензорна клетка в задната част на окото ви, съобщавайки на мозъка ви, че утрото е настъпило и е време да нулирате вътрешния часовник на тялото си, съобщи „Science alert”.

Тези светлочувствителни фоторецептори, наречени вътрешно светлочувствителни ганглийни клетки на ретината (ipRGCs), не допринасят за действителното ни възприемане на цветовете. Това е работа на близките конусовидни клетки.

"Светлочувствителните ганглийни клетки обаче също получават информация от колбичките", казва хронобиологът от Базелския университет Кристин Блуме.

"Това повдига въпроса дали колбичките, а оттам и цветът на светлината, също влияят на вътрешния часовник".

Блуме ръководи екип от колеги изследователи от Университета в Базел, Швейцария, и Института за биологична кибернетика "Макс Планк", Германия, които изследват влиянието на възприеманите цветове върху ежедневния ни биологичен ритъм.

Откритото от тях може да има интересни последици за начина, по който осветяваме нашия свят, и да постави под въпрос някои презумпции за използването на цифрови технологии в тъмните часове на денонощието.

Съвременната научна мъдрост ни съветва да избягваме устройства, които излъчват значително количество синя светлина, като например смартфони, компютърни монитори и таблети, когато би трябвало да се обгръщаме в тъмнина и да си почиваме.

Това е напълно обосновано - ipRGCs в очите ни реагират на къси дължини на вълните на електромагнитното лъчение с размер приблизително 490 нанометра.

Ако това беше единствената налична дължина на вълната, нашите чувствителни към късата дължина на вълната колбички щяха да се задействат (докато дългите и средните колбички щяха да бъдат сравнително тихи), което щеше да е код за мозъка да мисли, че всичко е просто смразяващ се нюанс на синьото.

Като се има предвид, че синята светлина се разпръсква от небето през светлата част на денонощието, логично е очите ни да използват тази дължина на вълната като сигнал за началото и края на времето за сън.

Залети със синьото сияние на флуоресцентни крушки и LED пиксели, нашите ipRGC също толкова охотно сигнализират на циркадния пейсмейкър в главите ни, че е време за игра; измама, която според някои изследвания може да доведе до хаос в здравето ни.

И все пак Блуме имала подозрения, че начинът, по който смесицата от дължини на вълните на светлината влияе на конусите за разчитане на цветовете, може да означава, че в това явление има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

"Проучване при мишки през 2019 г. предполага, че жълтеникавата светлина оказва по-силно влияние върху вътрешния часовник, отколкото синкавата светлина", казва Блуме.

За да решат дали начинът, по който колбичките възприемат редица дължини на вълните, има някаква тежест в начина, по който функционират ipRGCs, задействащи синия цвят, хронобиологът и нейният екип набират осем здрави възрастни мъже и осем жени в 23-дневен експеримент.

След като в продължение на една седмица доброволците привикват към определено време за лягане, те посещават три пъти лабораторията, където са изложени на постоянно контролирано "бяло" сияние, яркожълта или приглушена синя светлина в продължение на един час вечер.

В навечерието на обичайното си лягане и до един час след това участниците бяха подложени на редица тестове, включително наблюдение на мозъчните им вълни, сърдечния ритъм и нивата на хормоните в слюнката.

Нито един от анализите не показа, че възприетият цвят на светлината е повлиял на продължителността или качеството на съня на доброволците.

Вместо това и трите светлинни условия предизвикват забавяне на съня, което предполага, че светлината като цяло има по-сложно въздействие, отколкото се смяташе досега.

Това не означава, че ipRGC не се влияят от "сините" дължини на вълните на светлината. По-скоро бялата светлина, която е изпълнена със сини вълни, но стимулира конусовидните клетки да виждат жълто, червено или лилаво, все още може да влияе на циклите на съня ни.

По същия начин светлината, която изглежда синя, но не е достатъчно интензивна, за да провокира функционирането на ipRGC, може да има слабо влияние върху дневните ритми на тялото ни.

Телефоните на бъдещето може би един ден ще ни позволят да превключваме в нощен режим, който не възприемаме при по-топлите тонове.

"От технологична гледна точка е възможно да се намалят пропорциите на късите вълни дори без регулиране на цвета на дисплея, но това все още не е приложено в търговските дисплеи на мобилните телефони", казва Блуме.

Източник: БГНЕС