Ето как можем да имаме гръцки коледни и великденски добавки

Ключови думи: новини, Флагман, Бургас, пенсии

През последните години в центъра на вниманието на управляващите е швейцарското правило. Това правило се прилага в една от страните с един от най-високите стандарти на живот не само в Европа, а и в света, която не е член на ЕС и НАТО, в която референдумите са основната форма на допитване до суверена при вземане на управленски решения.

Ние сме на противоположния полюс, страна с най-нисък стандарт на живот, с най-ниски пенсии и работни заплати, управленски решения се вземат от представителите на около 40% българи, гласували в изборите за народни представители. Страна с най-висока смъртност и най-кратък живот в Европа – например в Швейцария средната продължителност на живота е 83,8 години, в България – 71,4 години. Цели 12,4 години по-малко от швейцарците живеем ние, българите, най-верните и предани членове на ЕС и НАТО.

На това народът му казва: „Нерде Швейцария, нерде България“?

Но сега по проблема за швейцарското правило в България. Що е то? Това правило явно добре е прието от пенсионерите в Швейцария. И защо не? Минималната пенсия в тази страна е 970 швейцарски франка, или по официален курс 1824 лв. И забележете, максималната пенсия е 1949 швейцарски франка, или 3547 лв. С нашия български манталитет и традиции не можем да проумеем как швейцарските законотворци са гласували закон, максималната пенсия да бъде едва два пъти по-висока от минималната.

А сега за резултатите при прилагане на швейцарското плавило. Минималната пенсия в България от 523 лв., при обявени 11% нарастване от 1 юли 2024 г. ще се увеличи с 57 лв. Та да благодарим за тези 57 лв., които инфлацията предварително ни ги е изяла. А при този кратък живот у нас ще можем ли да ги дочакаме тези 57 лв. след 1 юли тази година?! И още. Не само тези 57 лв., но дори половината от мизерната пенсия от 523 лв. вече е „изядена“ от повсеместната, висока и неудържима инфлация, особено за лекарства и хранителни продукти от първа необходимост с цени, по-високи от тези в богатите европейски страни, при 5 до 10 пъти по високи пенсии.
Когато нашите минимални пенсии бъдат като швейцарските, тогава да прилагаме швейцарското правило!

А моето предложение, уважаеми пенсионери, е да се откажем от прочутото швейцарско правило и да приемем примерно правилата, които определят минималната пенсия в Северна Македония, Сърбия и Румъния. Те са наши съседи, балканци, близки до нашето дередже. Там законотворците, избраните от народа депутати, решават – определяме 4% от БВП за пенсии и минималната пенсия в тези страни преди инфлацията е съответно 600, 780, 900 лв. И това решение е при положение, обърнете внимание, че в Северна Македония и в Сърбия БВП е по-нисък към две трети от нашия.

Нашите депутати, които се гордеят, че ползват по три чужди езика и са завършили престижни американски и английски университети, като че ли майка българска не ги е раждала. Същите те решават за пенсии да се задели 1,17% от БВП – към четири пъти по-нисък от определения процент в Северна Македония, Сърбия и Румъния. Но ако нашите почтени законотворци бяха решили да се заделят 4% от БВП за пенсии у нас, минималната пенсия преди инфлацията щеше да бъде над 800 лв.

Управляващи дойдоха с девиза „няма да променяме данъците“, няма да променят преките данъци подоходен, корпоративен и данък дивиденти, които засягат богатите и особено супербогатите. И в резултат на тази политика ние сме единствената страна в ЕС, а може би и в света с плосък 10% корпоративен и подоходен данък и 5% данък дивиденти. При 10% плосък данък хора и организации с минимални доходи и супербогати и милионери плащат 10% данък. За сравнение например подоходният данък в Словения и Португалия стига до 55%, а корпоративният в Европа е от 25 до 35%, данък дивидент в Люксембург е до 50%. Само през 2021 г. у нас са обложени с 5% данък дивиденти 10 млрд. лв.

Другият цинизъм на почтените е размерът на косвените данъци, данък ДДС и акцизи. По принцип в Европа социално осигурените не заплащат медицински услуги и лекарства, а тези на свободна продажба са с ДДС от 5 до 7%. И в резултат на тази политика бедните хора, пенсионери с високия 20% ДДС и от акцизи на горива и алкохол формират над 70% от приходите в бюджета, а супербогатите и милионерите към 25%.

Управляващите, обявили сами себе си за почтени, които се кълнат и прекланят пред политиките на ЕС, ако бяха въвели средноевропейски данъци, а сенчестата икономика и корупционните практики намалени в санитарни граници, в бюджета на държавата щяха да влязат допълнително към 40 млрд. лв. Еко къде са парите за средноевропейски пенсии, за гръцки коледни и великденски добавки, за безплатни лекарства.
 
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на НБУ-трета възраст за вестник Ретро.