Шест общини гравитират икономически около Бургас и Несебър според изследване

16 са широките икономически центрове на национално ниво според ИПИ

Ключови думи: ИПИ, икономика, бизнес

Шест общини гравитират икономически около Бургас и Несебър. Това става ясно от обширно изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавено „Икономическите центрове в България - 2023”.

На национално ниво се отличават 16 широки икономически центъра, които обхващат общо 132 общини. В тях живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всички заети на възраст 15–64 години в страната).

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб. На първо място се отличава центърът около София, който е категоричният първенец в страната. Следват пет широки центъра около Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас (този около Бургас е на последно място от шестте по произведена продукция от предприятията – б.а), които са големи по мащаб и имат вторични ядра и солидна периферия. Водещите шест икономически центъра се развиват около шестте най-големи града в България – единствените с население от над 100 хил. души. След тях идват и останалите десет центъра, които са по-малки по мащаб, с ограничена периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра, посочват от ИПИ.

Център „Бургас-Несебър“ включва общините Бургас и Несебър като икономически ядра (Несебър се явява вторично ядро), както и Камено, Средец, Созопол, Айтос, Руен и Поморие като тяхна периферия.

Т.е. пет общини от Бургаска област са извън икономическия център „Бургас – Несебър“. Това са Карнобат, Сунгурларе, Малко Търново, Царево и Приморско.

В сравнение с предишното издание на изследването (2017 г.) Несебър вече покрива критериите за ядро, а с присъединяването на Поморие се разширява обхватът на центъра. Община Бургас привлича ежедневно над 6,4 хил. работници от периферните си общини, а Несебър – 2,9 хил. Трудовата заетост в Бургас е от най-голямо значение за пазара на труда в Камено, където 35% от заетите пътуват всеки ден, а източникът на най-много приходящи работници е Айтос – 1,5 хил. души. За Несебър тази роля играе Поморие, откъдето всеки ден за работа пътуват 1,7 хил. души, или 18% от всички заети, посочват от сдружението ИПИ.

Работещите са струпани в община Бургас – 85 хил. души, докато в Несебър те са 9,5 хил., а в Поморие и Айтос – по 9 хил. През последните 5 години „Бургас-Несебър“ e икономическият център с най-голям спад на заетостта, като броят на наетите намалява с 10% в сравнение с 2017 г. Това обаче най-вероятно отразява временно състояние на пазара на труда, а не трайна тенденция, в резултат на свиването на туризма. Разпределението на наетите се отличава от структурата на добавената стойност, като най-много работни места създава търговията (21%), преработващата промишленост се нарежда на второ място с 19% от наетите, а туризмът е на трето с 15%.

Ръстът на заплатите през последните пет години е сред най-бавните за икономическите центрове в страната – 42%, като по-бавен е той единствено в център „Загоре“. Средната за „Бургас-Несебър“ стойност за 2021 г. е 1232 лв. бруто на месец. Значително по-високо е обаче заплащането в развиващия се ИКТ сектор на община Бургас – 2490 лв. на месец, както и в здравеопазването – 2291 лв. В Несебър най-високите заплати също са в здравеопазването – 1912 лв. средно на месец.