Електоралната периферия не гласува, което отваря поле за нов голям политически играч

Не се очертава разпад на „сглобката“. Ще са като в труден брак - ще се карат и мразят, но ще живеят заедно, прогнозира Димитър Ганев от „Тренд“

Ключови думи: Димитър Ганев, политолози, партии

Краят на годината традиционно е време за обзор и прогнози. Изпратихме съответни въпроси на анализатори. Първият коментар е на Димитър Ганев - доктор по политология, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, съосновател на изследователски център „Тренд“.

- Как бихте обобщили политическата година за България?

- Съвсем наскоро публикувахме данни за оценката на българите за отминаващата 2023 г. и очакванията за следващата година. Това, което отчитаме, е, че се връщат нивата на оптимизъм от 2019 г. – годината преди Ковид. Минаха няколко тежки години - пандемия, дълбока политическа криза, висока инфлация, война в Украйна. Като че ли тази година е първата, която е малко по-спокойна. Ковид вече го няма или по-точно не е толкова опасен, инфлацията се успокои, а политическата криза изглежда поне временно решена.

- Кой/кои реално управлява(т) държавата в момента?

- Бивши политически опоненти, които все още не искат да си признаят и да приемат ролята си на партньори.

- Кой прокарва по-добре интересите и целите си към момента – ГЕРБ, ПП-ДБ или ДПС?

- И трите формации в някакъв смисъл. ПП с 36 депутати държат почти цялата изпълнителна власт. ДБ прокараха конституционна реформа, която беше техен основен приоритет от създаването на коалицията. ГЕРБ и ДПС излязоха от политическата изолация и станаха приемлив партньор за довчерашните си най-големи политически опоненти.

- Какви са електоралните тенденции? Спря ли спадът при ПП-ДБ след първоначалния шок от „сглобката“ с ГЕРБ (и ДПС)?

- ПП-ДБ претърпяха спад от няколко процентни пункта веднага след съставянето на кабинета. И това беше очаквано и нормално. От юли месец насам не регистрираме някаква електорална динамика. Но това е така най-вече защото партиите останаха да разчитат само на твърдите си ядра. Привидно картината е статична, но не съвсем. Все по-малко българи заявяват, че биха гласували и ако днес имаше избори, избирателната активност щеше да е дори по-ниска от изборите през април и октомври, когато беше рекордно ниска. Електоралната периферия предпочита да си стои вкъщи, вместо да излезе и да гласува. Това отваря голямо поле за нов голям политически играч.

- Очаквате ли сериозни проблеми между ГЕРБ и ПП-ДБ при ротацията през март и от какъв характер?

- Ротацията без съмнение ще бъде голямо предизвикателство. Много въпроси ще трябва да намерят отговор – ще има ли коалиционно споразумение; ще има ли разписана актуализирана управленска програма; кои министри ще бъдат сменени; ще има ли вече политически лица сред тях? Всеки един от тези въпроси ще породи напрежение. Въпреки това обаче, няма да стигнем до разпад на управлението. Никой в сглобката няма интерес от нови избори. Като в труден брак – ще се карат, ще се мразят на моменти, но ще живеят заедно.

- Поправките в Конституцията са факт. Предстоят кадровите назначения във ВСС и регулаторите. Да очакваме ли съществени промени в тяхната работа? Или по-скоро няма да се стигне до разбирателство и „сглобката“ ще се разпадне преди това?

- Ще се разберат за ВСС и регулаторите. Трудно, но ще успеят. Добре си дават сметка, че мандатите там са дълги и че след живота на сглобката, чрез регулаторите и ВСС партиите от мнозинството ще продължат да имат политическо влияние през тях. Изборите, както казах, не са им опция.

- Какви изненади и последствия очаквате от евроизборите напролет?

- Евроизборите традиционно са тези с най-ниска активност. Не виждам основания това да бъде различно през юни. Дори смятам, че активността ще е най-ниската, която сме виждали. При такава ситуация картината може да изглежда различно – традиционно при много ниска активност партиите с по-твърди ядра имат относително по-висока тежест.

- Задава ли се алтернатива на „сглобката“?

- Засега не. Но се трупа напрежение. Доверието към кабинета е ниско. Партиите, които съставляват сглобката, нямат сериозен потенциал за ръст. Въпрос на време е да се появи алтернатива от някъде.

- Променя ли се ролята на президента Румен Радев? Каква е неговата дългосрочна „игра“ според Вас?

- Президентът Радев няма да остане политически пасивен след края на мандата си. В момента той се позиционира като опозиция и алтернатива на мнозинството в парламента, трупа политически капитал, който да използва за евентуален свой политически проект. Но този път няма да стане така да легитимира някой, както направи с „Продължаваме промяната“, и хората да тръгнат след друг. Ако Радев има шанс за политически пробив, трябва той да е начело. Лично. А до края на мандата си има още 3 години. Това е много време. Много вода ще изтече.