Обществото колабира: Защо „кротки“ домакини стават садистична машина за онлайн линчове

Да бъдеш човек означава да си хищник. Когато всички социални бариери паднат, светът се превръща в бойна арена.

Ключови думи: Пръстенът на Гигес, Платон, човешка природа, морал, анонимност

Платоновият диалог за пръстена на Гигес пита: ако имаше пръстен, който те прави невидим, и можеш да вземеш каквото поискаш без последствия, би ли останал справедлив?

Би ли останал човек, ако обстоятелствата ти позволяваха да не бъдеш?

Хората са честни само защото се страхуват да не ги хванат, не защото справедливостта е добра сама по себе си.

Човещината не е равна на добрина, това е лингвистична заблуда. „Да бъдеш човек“ не означава да си еталон за състрадание, морал и съвест, един вид ангел, но без крила и с данъчна декларация. 

От гледна точка на антропологията и невробиологията, да бъдеш човек означава да си хищник, примат, въоръжен с огромна фронтална кора, който в продължение на милиони години се е учил как по-ефективно да елиминира конкуренцията си за калории и размножаване. 

Еволюцията възнаграждава бързината на усвояване на ресурси. Добротата не ни е в природата, тя е социална присадка. Социален данък, който плащаш, за да не бъдеш разкъсан от собствената си глутница, наречена общество.

Когато ти се даде възможност да вършиш зло безнаказано, ти не преставаш да бъдеш човек. Става точно обратното, преставаш да бъдеш лицемер.

Когато обстоятелствата премахнат социалния контрол, мозъкът ти се ресетва до фабричните си настройки за териториалност, агресия и доминация. Ти ставаш истинският, първобитен Хомо сапиенс, просто защото можеш и това те възбужда (генерира допамин).

Когато "обстоятелствата ти позволяват да правиш каквото си поискаш", ти ставаш стопроцентов човек.

Когато всички социални бариери паднат, светът се превръща в бойна арена. Ако махнем камерите, съда, общественото порицание и гаранцията за отмъщение и дадем на "добрия, кротък човек" пръстена на Гиг от древногръцките митове (този, който прави собственика си невидим), за двадесет и четири часа ограничителят в префронталния кортекс ще падне, лимбичната система (приматът вътре в теб) ще поеме пълен контрол и онзи мил данъкоплатец ще започне да граби, насилва, отмъщава и консумира до пръсване, подчинен единствено на своите допаминови гладове и хищнически инстинкти. 

Изобщо няма да "забрави, че е човек", напротив, ще изживее най-дивата, натурална човешка същност. Защото и газовите камери, и Гулаг са точно толкова човешко изобретение, колкото и пеницилинът.

Вижте какво става в интернет, хиляди "кротки" домакини, служители и счетоводители, скрити зад клавиатурата, се превърнаха в кървава, садистична машина за онлайн линчове, жадуваща улична кръв и заливаща с вербална жлъч всичко непознато. 

Дигиталната анонимност деактивира челния дял на мозъка (страха от обществен съд) и пуска най-първичните лимбични инстинкти за доминация чрез унижение на другия.

В първобитното племе, ако откраднеш храната на съседа или убиеш детето му, утре глутницата ще те пребие с камъни. Ние не правим зло защото калкулираме последствията. 

Човекът става "човечен", едва след като цивилизацията усети първичния му устрем и го затвори в достатъчно тежка усмирителна риза от правила!

Цялото западно общество в момента колабира именно защото повярва в илюзията, че ако премахнат ограниченията, хората сами по себе си ще излъчват хармония.

Коментарът на проф. Николай Райчев е от Фейсбук, а заглавието – на дежурния редактор на Флагман.БГ