Само 1/3 от българите могат да си купят жилище: в София и Пловдив – 1/10, бургазлии сме добре

Макар че имотен балон при жилищата в България и дори в София няма, на този пазар вече има много големи диспропорции. Това твърдят икономистите на УниКредит Булбанк в най-новия анализ на имотния пазар в страната. Българско домакинство със средни доходи вече трябва да спестява брутния си доход в продължение на 6 години и 8 месеца, за да си купи средно за страната жилище от 81 квадрата.

Да спестяваш брутните си доходи, означава да не си купуваш нищо през този период, дори и храна, за да събереш необходимата сума за покупката на жилището. Това представлява леко влошаване в сравнение с година по-рано, когато за същото е било необходимо да спестяваш цялата заплата, която влиза в семейството, в продължение на 6 години и 2 месеца.

Независимо от повишаването на средната работна заплата за последната година, само една трета от българските домакинства, т.е. тези с най-високите доходи могат да си купят жилище. За останалите това е невъзможно, освен ако не теглят кредит. А на тези с най-ниските доходи са им необходими над 12 години. Има и голяма сидпропорция между големите и средните градове.

Например в София и донякъде в Пловдив и Варна жилищата са достъпни само за около 10% от хората. В Бургас положението е значително по-добро и там достъпността на жилищата е около средния за страната показател. Също така Бургас показва много слабо влошаване в сравнение с година по-рано. Подобрение сред средно големите градове има в Пазарджик, където цените на имотите не са чак толкова високи, а в същото време местният пазар на труда печели от близостта си до Пловдив. Влошаване се наблюдава в Добрич и в Благоевград.

В пет града в страната - Плевен, Перник, Шумен, Велико Търново и Добрич, жилищата са достъпни за половината от домакинствата. А в останалите четири града с подобна големина - Сливен, Пазарджик, Хасково и Благоевград, да си купят дом е възможно за около 40% от хората.

В анализа се твърди, че в повече от половината от кварталите в столицата жилищата са значително надценени. За да се върне положението в равновесната си точка, или цените на имотите трябва да паднат с 57%, или заплатите да се увеличат със 133%, правят изчисление икономистите. Средно за страната процентът на поевтиняване на жилищата би трябвало да е с 47%, т.е. с толкова те са надценени в момента.

Разликите между достъпността на жилищата в столицата и останалите градове не е характерна само за България, показва анализът. Подобно е съотношението и в още четири държави - САЩ, Канада, Китай и Австралия. Особеното обаче е, че през последните 7 години различията в България се задълбочават най-силно Международните сравнения показват, че от 2015 г. насам специално в София има опасно висок ръст на имотните цени, който поставя българската столица близо до челото на класацията (виж инфографиката).

Ръст на цените от над 100% за период от седем години има в най-големите градове на поне дузина европейски страни - Унгария, Чехия, Нидерландия, Португалия, както и в прибалтийските държави. Стойности между 70 и 100% са отчетени в най-големите градове на Словакия, Словения, Австрия и Германия. На този фон ръстът, отчетен за нашата столица от 94%, също изглежда значителен, макар че базовото ниво през 2015 г. е доста ниско.

Според авторите на анализа има два възможни сценария за развитието на имотния пазар в България в близко бъдеще. При първия България ще изпусне възможността да се възползва от покачващите се лихви по ипотечните кредити, за да се охлади имотният пазар. Цените ще продължат да нарастват и достъпността на жилищата да се влошава, докато след няколко години не се стигне наистина до имотен балон Оттам нататък е само въпрос на време натрупаните дисбаланси да се разплетат по болезнен за икономиката начин, пишав авторите на анализа.

При втория сценарий обаче лихвите по ипотечните кредити ще стигнат 4%, което ще свие тегленето им, и ръстът им ще се забави в продължение на една или две години. Това заедно с продължаващото предлагане на нови жилища ще доведе до значителен спад на цените далеч по-рано, но по-плавно. Авторите обаче не посочват каква е вероятността да се случи единият или другият сценарий.