Той преживя тежък инфаркт, лекарите го върнаха от оня свят преди две години, но животът му бе отнет от брутален джигит

Ключови думи: Феарио Спасов, новини, джигит, Флагман, Феро

Вероятно си спомняте, че преди 2 години Ферарио Спасов бе на ръба на оцеляването и лекарите буквално го върнаха от онзи свят, след като сърцето му бе напът да спре заради инфаркт. Никой обаче не успя да го спаси от изродите на пътя.

Както добре знаете на 11 ноември 61-годишният футболен треньор изгуби живота си в зловеща катастрофа край търновското село Шереметя. Уби го поредният обезумял джигит – мерзавецът от ромски произход Начо от Лясковец, който въпреки дъждовното време и мокрия асфалт, летял със 150 км./ч.

Точно по такъв нелеп начин си отиде един от най-уважаваните треньори в българския футбол за последните 30 години, останал в историята и като стратега на най-гръмката победа, постигана някога над ЦСКА – 8:0.

Името на Ферарио е знаково във футболни среди. И не заради сходството с лъскавата червена кола. А заради това, че Спасов бе кадърен треньор и добра душа. На мнозина първата мисъл при споменаването на треньора бе червено Ферари. Но мустакатият спец не е кръстен на автомобила, историята е друга.

Навремето баща му Иван Спасов също е бил футболист и се е интересувал най-вече от италианската игра. Станал му любимец някой си тамошен майстор на име Ферарио. И когато Спасов-младши се появява на бял свят в Дупница през1962 г., таткото Иван го кръщава на въпросния италианския футболист.

Кой е този и къде е играл по онова време? Дори самият Ферарио е признавал, че не знае.

Само две години след раждането на Феро семейството се мести да живее в Ловеч, тъй като бащата преминава в местния отбор „Кърпачев”. Не след дълго синът тръгва по стъпките на татко си и по цял ден рита топката.

По-късно влиза в спортното училище с футбол. Друга подробност е, че доста го бива и в хандбала. Дори първото си отличие печели като хандбалист когато става републикански шампион за юноши.

Спасов се оказва разкрачен между ритането и хвърлянето на топката в мрежата, но накрая страстта към футбола надделява. Само на 16 години и 2 месеца голобрадият юноша прави дебюта си в професионалния футбол с екипа на ,Кърпачев” в „Б” група. В хода на кариерата си играе рамо до рамо с големи имена. В Ловеч е съотборник с героя от САЩ 94 Петър Хубчев, а в „Спартак” (Плевен) с маестрото Пламен Гетов. През втората година от военната му служба го изпращат в „Чавдар“ (Троян), където шеф е единствената жена футболен председател по онова време Цонка Карадочева.

В Троян обаче войникът Спасов среща друга много по-важна жена, която му преобръща живота – съпругата Мариета.  Двамата се женят и имат щастлив брак повече от 35 години, до този фатален 11 ноември. Освен вдовица, убитият на пътя Феро оставя още две дъщери и внучета.

Ферарио Спасов влиза в треньорския занаят едва на 32 години в зората на прехода. И за добре дошъл поема най-горещия картоф – новоизлюпеното отборче с големи амбиции „Олимпик” от село Галата, което благодарение на своите босове Страхил Димчев и Станислав Танев – Камилата по-късно се превръща в страшилище дори за водещите отбори в „А” група. Истинският архитект на играта на „Олимпик” обаче е Ферарио Спасов, който събира двайсетина момчета от селската околия.

Всеки от тях играе със сърце и душа като за трима, както по-късно разказва техният треньор. И понеже мразят да губят, всички съперници мразели тях.

 „На стадиона в Галата имаше една желязна порта. Само като хлопнеше и гостите вече падаха с два гола”, разказвал е приживе треньорът за необикновеното начало на кариерата си.

След две години в Галата Феро поема „Литекс“, който по това време тъкмо е прекръстен така от „Ловеч и се намира в „Б” група. Със солидния гръб на боса Гриша Ганчев, треньорът Спасов сглобява много силен отбор през есента на 1996 г. с играчи като Росен Кирилов, Стойчо Стоилов и Димчо Беляков, които стават бъдещи национали на България. Класира го за елита още от първия опит.

На следващия сезон става помощник на Димитър Димитров – Херо, когато „Литекс” печели шампионската титла. Година по-късно Феро се връща начело на отбора и през зимата на 1998 г. постига историческата победа 8:0 над ЦСКА с треньор Димитър Пенев и играчи в състава като Мартин и Стилиян Петрови.

И до ден днешен върху този мач виси сянката на съмнението. Как стана така? Феро има простичко обяснение: „Много неща се изговориха, но истината беше, че всичко, което изпробвахме в този мач,  ни се получи брилянтно.

Такова нещо се случва веднъж на сто години. „Литекс” начело с Ферарио отново е шампион и през 1999 г. За ЦСКА остава вечният срам от погрома. А самият Феро по-късно става жертва на собствения си триумф. През сезон 2004 – 2005 поема червените, но изкарва само до средата на първенството.

Въпреки първото място в класирането и добрите резултати (най-вкарани голове) Спасов изненадващо е освободен. Началниците на „Армията” скалъпва някакъв формален повод, но във футболните среди се говори, че в дъното на уволнението му стои и недоволството на феновете. Мнозина от тях му имат зъб за фиаското с 8:0 в Ловеч и не харесват играта на ЦСКА под негово ръководство. През пролетта Спасов се оказва заменен от сърбина Миодраг Йешич. Той продължава добрата инерция от есента и ЦСКА става шампион. По зловеща ирония на съдбата и двамата треньори, донесли 30-та титла на „Армията“, загинаха в автомобилни катастрофи.

След разочарованието с ЦСКА Ферарио Спасов печели само още един трофей – Суперкупата на България през 2010 г. с „Литекс“, но никога не олеква като треньор. В следващите години се заема да върши може би най-неблагодарната работа в професията – да прави от разпасани команди сносни отбори. От заблудени ритнитопковци – грамотни футболисти. Викаха го на пожар къде ли не да спасява положението. Така беше в „Дунав“ и „Берое“, на два пъти в „Ботев“ (Пд), цели три пъти в „Монтана“. Навсякъде обаче футболните началници му се качват на главата, а той не търпи.

Просто си стяга багажа и си тръгва – без лоши мисли, без скандали.

В последните години треньорската му мисия става все по-трудна, а футболът буквално му оставя белег по сърцето. През пролетта на 2021 г. бе приет в болница в тежко състояние след остър инфаркт, но прескочи трапа като по чудо. След тази драма всички близки около него го увещават да спре с футбола и да си гледа здравето. Но с побелели коси и мустаци Феро продължава да работи тихо и скромно при аматьорите в името на любимата игра. Първо се хваща със „Севлиево“, а после в „Дунав“ (Лом) – последната му спирка в кариерата… И в живота.

„Уикенд“