ВКС: Баневи имат право да съдят Борислав Сарафов, Иван Гешев и бившите му заместници за вреди

Ключови думи: баневи, съдят борислав сарафов, иван гешев

Главният прокурор, както и заместниците му, не се ползват от функционален имунитет, когато публично обвиняват някой в престъпление, без това да е установено с влязла в сила присъда. Затова Николай и Евгения Баневи имат право да предяват иск за вреди от непозволeно увреждане срещу бившия главен прокурор Иван Гешев и неговите заместници, включително и срещу настоящия изпълняващ длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, които през декември 2021 г. ги обявиха за престъпници в писмо, aдpecиpaнo дo 67 международни институции и публични лица, сред които чyжди пocлaници, пpeдceдaтeля нa Eвpoпeйcĸия пapлaмeнт, пpeдceдaтeля нa EК, eвpoĸoмиcapи, шефовете на пapлaмeнтapни гpyпи в европарламента, и др.

В този случай, Гешев, Сарафов и останалите заместници на тогавашния главен прокурор - Даниела Машева, Красимира Филипова, Десислава Пиронева и Пламена Цветанова, трябва да отговарят за вреди в лично качество, вместо да се ангажира държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Шестимата са направили изявлнията си и са подписали писмото без да са пряко ангажирани в конкретно наказателно производство срещу Баневи и без това да е част от публичната им функция, пише capital.bg.

Това става ясно от определение на Върховния касационен съд (ВКС) от 20 ноември, с което се отменят определения на Софийския градски съд (СГС) и на Софийския апелативен съд (САпС) за прекратяван на делото, заведено от Баневи срещу цялото предишно ръководство на прокуратурата. Според съдиите от СГС и САпС ръководитлите на прокуратурата са защитени от функционален имунитет дори когато произнасят присъда пред цял свят над хора, които не са осъдени. Трима съдии от ВКС обаче постановиха друго.

Баневи съдят Гeшев и заместниците му заради писмо до евроинституциите

Определението на тричленния съдебен състав Маргарита Соколова (председател и докладчик), Светлана Калинова и Гълъбина Генчева е изключително важно, защото то преодолява досегашната порочна съдебна практика, че представители на прокуратурата могат да обявяват публично обвиняеми и подсъдими за престъпници, без да има осъдителна присъда, а много често - и без те някога да бъдат осъдени. Тази практика "за изкуствено раздуване на функционалния имунитет на магистратите" адвокатът на Баневи Михаил Екимджиев определя като срамна и ретроградна.

Михаил Екимджиев: Това е доказателство, че у нас има независими съдии. С определението на ВКС е преодоляна една ретроградна и според мен срамна практика за изкуствено раздуване на функционалния имунитет на магистратите. Имаше случай, в който иск срещу Борислав Сарафов в качеството му на ръководител на НСлС, бе обявен за недопустим, тъй като други съдии, включително и от ВКС тогава, приеха, че дори когато той обижда и заплашва следовател, това са действия по служба, следователно функционалният му имунитет го брани. Следващата логична стъпка би било да се приеме, че дори когато магистрат убива или изнасилва, наметнал тога, той е недосегаем. Затова определението е изключително важно за развитието и европеизирането на българското право, нещо повече, то доказва, че у нас има остатъци на правова държава и независими съдии, които са готови да защитят принципите на правото и презумпцията за невиновност дори срещу изпълняващия длъжността главен прокурор, който е един от ответниците.

Баневи искат обезщетение от 60 000 лв. за вреди от непозволено увреждане

Искът на Евгения и Николай Баневи е от края на януари 2022 г. - по-малко от три седмици след като стана известно съдържанието на писмото на шестимата прокурори.

В писмото си до европейските институции Гешев и заместниците му заявяват, че върху прокуратурата и лично върху главния прокурор се упражнява политически натиск, а причината е, че прокуратурата под ръководството на Гешев започнала активно да работи срещу олигарсите. Изброяват се множество имена на лица, обвиняеми по шумни процеси - на бившия екоминистър Нено Димов и зам.-министъра Красимир Живков, бившите депутати Живко Мартинов, Димитър Аврамов, Веселин Марешки, "известните олигарси" - Васил Божков, Цветан Василев, братята Пламен и Атанас Бобокови, Миню Стайков, Маринела и Ветко Арабаджиеви, Евгения и Николай Баневи.

Парадоксалното е, че повечето от тези дела и до ден днешен все още не са приключили дори на първа инстанция, а някои от подсъдимите по тях вече са оправдани. Освен това, ръководството на прокуратурата определя като политически натиск призивите към Гешев да си подаде оставката, както и редица законодателни инициативи по отношение на прокуратурата и главния прокурор, като например за изслушване на главния прокурор в парламента, за ограничаване на правомощията му и др., включително и за премахването на специализираното правосъдие; внесените от министрите на правосъдието сигнали до ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производство срещу Гешев; критиките към работата на прокуратурата по конкретни дела, исканията за повече прозрачност и т.н.

В писмото Евгения и Николай Баневи са определени като "отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група". В исковата си молба до съда Баневи претендират за обезщетение от общо 60 000 лв. (по 30 000 лв. на всеки) за моралните вреди, които са им нанесени с писмото.

"Ръководителите на Прокуратурата на Република България, в разрез с принципа на националния суверенитет, се оплакват на 67-те адресати на писмото, повечето от които представители на други суверенни държави, от други български институции. Впечатляващо е, че ответниците, заемащи ръководни длъжности в българска публична институция с огромен властов ресурс, се оплакват от натиск на останалите власти и на всички политически сили.", т.е. от "лошата си държава, чиито институции злонамерено и с необясним синхрон искат да реформират", се казва в исковата молба. В нея се отбелязва, че Евгения и Николай Баневи никога не са заемали ръководни държавни или партийни длъжности, поради което квалификацията им като "олигарси", предполагаща съчетаване на икономическа и политическа власт, е абсолютно неуместна.

Нещо повече - изложените в исковата молба факти говорят за рецидивиращ институционален произвол, се казва още там. За пореден път спрямо тях е нарушена презумпцията за невиновност, при това - по-малко от три месеца след като през октомври 2021г. Баневи спечелиха дело в Страсбург срещу България именно за нарушаване на презумпцията за невиновност от страна на спецпрокуратурата в момент, когато неин ръководител беше Гешев. Тогава то вече беше спряган за главен прокурор и водеше "предизборната" си кампания със "знакови" акции срещу "олигарси".

ВКС: Функционалният имунитет се отнася до служебните дйствия на магистратите

СГС обаче прекрати делото с мотив, че мaгиcтpaтитe пpи ocъщecтвявaнe нa cъдeбнaтa влacт нe нocят нaĸaзaтeлнa и гpaждaнcĸa oтгoвopнocт зa изпълнeниeтo нa cлyжeбнитe cи зaдължeния" (т.нар. функционален имунитет). САпС потвърждава това. Така въпросът стигна до ВКС, който противно на приеманото досега постановява, че в случая шестимата прокурори не могат да се ползват от функционален имунитет, защото той се прилагя спрямо служебните действия на магистратите и постановените от тях актове. Писането на писма до посланици и европейски институции не влиза в служебните задължения на прокурорите, затова те не са защитени от имунитет, когато в подобни изявления обявяват други хора за престъпници без да има присъда. Съдилищата следва да разгледат делото по иска на Баневи и да извършат конкретна преценка до каква степен презумпцията за невиновност е била нарушена по отношение на тях. А доколкото шестимата прокурори не са ангажирани в конкретно наказателно производство срещу Баневи, то отговорността за вреди не следва да се възлага на държавата по ЗОДОВ. "Отговорността на представителите на публичната власт, направили публично изявление, което нарушава презумпцията за невиновност, е лична, ако е извън хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 8 ЗОДОВ. Обстоятелството дали ответниците са изготвили писмото в лично качество следва да бъде съобразено от съда при разрешаване на спора по същество, доколкото е необходимо и да се съберат съответните доказателства.", се казва в мотивите на съда.

Функционалният имунитет не следва да ограничава правата на лицата, ползващи се и позоваващи се на презумпцията за невиновност. Имунитетът всъщност е установен за защита на държавата и нормалното функциониране на съдебната система, а не изключително и само за защита на ползващото се от него лице, казва съдът, като се позовава обилно на богатата практика на Съда в Страсбург по въпроса, включително и по български дела.

Забраната за публично позоваване на вината не се отнася до актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения/обвиняемия, като например обвинителния акт, актовете за мерки за неотклонение и др., при условие, че тези актове не представят заподозрения или обвиняемия като виновен. Тези актове са част от същинската дейност на магистратите.

От друга страна, обвиняемият (подсъдимият) има право да бъде считан за невиновен не само в хода на цялостното наказателно производство, но и извън процеса. Никой представител на държавата не може да обявява дадено лице за виновно за престъпление преди неговата виновност да е била установена от съд

"Поради това особена важност придобиват публичните изявления на властите /на публичните органи/, свързани с конкретно наказателно производство. Ако в такива публични изявления или в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината, заподозреният или обвиняемият бъде представен като виновен, докато вината му не бъде установена в съответствие със закона, презумпцията за невиновност би била нарушена.", казва съдът. Това не е пречка властите да осведомяват обществото за провеждани наказателни разследвания, доколкото свободата на изразяване включва свободата на получаване и разпространение на информация, но изисква те да го правят "с цялата дискретност и сдържаност, които налага спазването на презумпцията за невиновност".

Извънпроцесуални изявления на прокурор до лица, неучастващи в наказателния процес, които съдържат информация за висящи наказателни дела и коментар за обвиняемите (подсъдимите) по тези дела извън това им процесуално качество, може да осъществяват нарушение на презумпцията за невиновност, ако внушават идеята (впечатлението), че лицето, за което същите се отнасят, е виновно, а не само описват обективно състояние на подозрение, се казва в определението. В тези случаи функционалният имунитет на магистратите не намира приложение и съдът, пред когото е предявен иск за обезщетение за вреди от такива изявления, е компетентен да извърши преценка дали презумпцията за невиновност е била нарушена, както и дали от това са настъпили вреди.

Когато такива изявления са от орган на досъдебното производство, то тогава претенцията за вреди, произхождаща от нарушаване на презумпцията за невиновност, следва да се предяви по реда на чл. 2, ал. 1, т. 8 ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен. В тези случаи законодателят е преценил, че отговорност носи държавата, а не извършителят на нарушението.

"В останалите случаи отговорността на представител на публичната власт, направил публично изявление, което нарушава презумпцията за невиновност, е лична", казва съдът.