Как Римската империя е борела корупцията и какво е общото между политиците тогава и днес?
Римските политици обикновено са хора от аристокрацията, които притежават т. нар. фидес – думата има много преводи, но най-общо е да си държиш на думата, обясни днес в Бургас изтъкнатият историк д-р Атанас Орачев
Как Римската империя е борела корупцията и какво е общото между политиците тогава и днес? Отговор на тези въпроси ще намерите в монографията „Бащите на европейската политика“ на изтъкнатия историк д-р Атанас Орачев. Тази вечер тя бе представена в Бургас.
Събитието се състоя в Морското казино, където се събраха почитатели на работата на историка – интелектуалци, общественици, журналисти, писатели. Сред присъстващите имаше и политици, а специален гост бе народният представител инж. Петър Кънев. Д-р Атанас Орачев изнесе и лекцията „Римският цивилизационен модел и солидаризицията на селските общества в Тракия от I до IX век“.
Представянето се организира от Сдружение „Черноморска Странджа“ и Културен център „Морско казино“ Бургас. Събитието бе благословено от епископ Агатополски Йеротей и в него ще вземат участие представители на Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Регионалния исторически музей, Сдружение „Приятели на Морето – Бургас“ и други културни и образователни институции.
Интересен паралел направи д-р Атанас Орачев пред Флагман.бг между политическата и съдебна система на Римската империя и нашето съвремие.
„Най-важното в политиката на Римската империя е да си държиш на думата. Може да умреш, но ще изпълниш това, което си обещал“, каза д-р Орачев.
„Политиката по време на Римската империя си прилича с днешната и по корупцията. Тогава обаче, ако си корумпиран и не завършиш да кажем даден инфраструктурен обект в срок, трябвало да го платиш от джоба си. Но има и хубави неща. Римските политици обикновено са хора от аристокрацията, които притежават т. нар. фидес – думата има много преводи, но най-общо е да си държиш на думата. Това е най-важното нещо и има и такива образци, по правило политици са аристократите“, каза д-р Орачев.
Историкът обясни, че когато започва съдебната реформа на Юлий Цезар и неговият наследник Октавиан Август я продължава, за римското право се пишат едно към едно нещата, които намираме и в днешните медии. „И ето, оправили са го. Не докрай, но Сенатът си е вършил работата, в днешно време ВСС трябва да свърши своята", каза д-р Орачв.
Монографията „Бащите на европейската политика“ се състои от две части: „Съзидателят Caius Iulius Caesar“ и „Следовникът Imperator Caesar Divi filius“. Приложени са и две таблици: на римските диктатори и на римските консули (от 100 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр.). Заглавието и съдържанието представляват нетолкова алюзия на „Бащите основатели на САЩ“, които реципират дори и римското електорално избирателно право, колкото поредното проучване на ролята и значението на римската политика, право и култура за Европа в тракийска перспектива. И в това историческо проучване се откроява добре защитеното авторово наблюдение, щото: „Достигналите до наши дни данни за особено дискусионната в политически, идеологически, стопански, психологически и културен план проблематика около мащабите и причините за кризата, в която изпада римското общество в края на II и първата половина на I в. пр. Хр., са колкото изумителни, толкова и показателни. И това е така, защото отговорните анализи на наличната информация създават онова историческо огледало, в което да могат да се провидят току-речи всички язви и на нашето съвремие: от повсеместната корупция, неспазването на законите и появата и на прототипите на днешните „бели якички“, а и на нискочели „борци“ за „каквото трябва“, през хиперинфлацията (и заради дейността на тогавашната „финансовата мафия“) до вярата и надеждата, че едва ли не само „силната ръка“ ще е в състояние да върне „доброто минало“.
Книгата е написана на четивен език. Насочена е не само към любителите на комплексните исторически проучвания
