Този актьор се раздели с жена си, тя пък го обвини в изневяра

Ключови думи: актьор, албанец, софия ден и нощ, раздяла, изневяра, Леонидас Кадели

Албанецът Леонидас Кадели, както е истинското име на Лео Кадели, познат от сериала “София - Ден и Нощ” по Нова телевизия, се е разделил с приятелката си Бетина, която преди две години го дари със син.

Той е създател на сдружението “Приятели, помагайте”, чиято цел е да се помага на хора в нужда - кой с каквото може, като организаторите търсят основно доброволчески труд и вещи.

От известно време Лео не качваше любовни снимки с половинката си, а вчера призна, че двамата не са двойка от две години, но са живеели заедно заради сина им Давид.

Ето какво пише Кадели. Публикуваме текста без редакторска намеса:

За жалост понякога се налага (когато си известна личност) да говориш и за личния живот. Ужасно е това,но ще го направят другите, ако не го правиш ти. Разделихме се с Бетина - майката на моят прекрасен Давид. Бетина е една страхотна майка и съм сигурен, че така ще остане и в бъдеще, друго няма да коментирам защото са лични неща, но й благодаря, че ми е родила и гледа такъв син. От две години сме решили (абсолютно взаимно) че сме абсолютно различни хора, манталитет, визя за живот и разбираме различно думата дом и гости, за жалост не успяхме взаимно да правим компромиси и преди близо 2 години решихме да не сме заедно, но се наложи да живеем под един покрив време на време, заради детето, защото като малко дете има нужда от спешно реагиране ако се налага. Също така трябваше да направим кръщене на него и в такъв ден да сме заедно. Въпреки, че и тук имахме разминаване, но край на сметка стана едно красиво кръщене,което остава за него с един много достоен кръстник - Лукан. Сега Давид ще получи двойна любов, двойно внимание и всичко останало Х 2. От мен ще продължава да го има, стига да ми бъде позволено. Преди близо година с бащата на Бетина купихме жилище на името на Бетина, (1/2 аз и 1/2 той), така беше редно,там ще живее моето дете с майка му. А редно да се включи и баща й,защото там също ще живее неговото дете. Жилището го ремонтира баща й както тя иска, а аз ще се грижа за детската стая. Така мисля,че е редно ако ми бъде позволено отново. Така Бетина ще си има собствено жилище без да се налага дори и при следващата й връзка да се чуства зависима, а детето ми ще си има два дома, и при мен и при нея. Аз лошо няма да кажа за нея, защото тя е една достойна майка на детето ми,но просто аз съм такъв и няма да се променя. От една година гледам абсолютно в друга посока и съм щастлив. Пожелавам го й на нея. Защото ако тя е щастлива, така ще бъде и детето ни.

Тя има един много свестен баща, достоен чичо и грижовена баба. Ще се радвам ако успеем с тях да спазим уважението, а с Чичо искреното приятелство. Той е много мой тип човек, с мой морални качества, с мой мислене и ще се радвам много ако остане такъв. Такъв е животът, но се надявам да е за добро за детето първо, за нея и за мен. Аз винаги съм бил щастлив, и преди нея, и с нея, и без нея. Моето щастие го създавам сам,а другите само помагат. От близо две години с нея се погуби малко щастието, времето и желанието, но все пак детето беше и е на първа линия. Ще се радвам да подкрепим детето заедно, а не само единият. За жалост една раздяла не е като запознанство с прегръдки, красиви думи и целувки, но тя също може да бъде човешка. Едно е сигурно, че не лесно да се живее с мен, но сигурно не е и невъзможно. Това последното звучи като обявя но абсолютно далеч съм от този мисъл. Имах, имам и ще имам каквото пожелая в този живот, без обяви, само с опит и труд. Няма двойка без компромис, ако мислете че аз не съм направил няколко, жестоко се лъжете, но те няма нужда да се казват, моите близки знаят. Още веднъж. Това е цената на известността. Нито се оплаквам, нито се оправдавам, нито търся помощ, просто се налага да говоря за личния ми живот. А оттук нататък какво говорят другите ми все та. Това е моята истина и аз съм щастлив! Детето ми ще има всичко, което трябва да направи един баща. Все пак се грижа за чужди деца, камо ли за моите. Молба към всички, моите близки приятели- да продължавате да уважавате Бетина, въпреки всичко. Бетина, успех в живота и ще се радвам да спазим добрият човешки тон в името на детето. Той е твой, но и мои, ти като майка си уникална, аз ще се опитвам като баща да бъде също, ако ти ми позволиш и ми помагаш. Пожелавам ти цялото щастие на света. Всеки има право на щастие, детето ни също, а неговото е най-важно.

Бившата му половинка Бетина има различна версия за връзката и раздялата им, като твърди, че той й е изневерил. Ето и нейната гледна точка:

Всяка история има своя край. Достойните хора обаче излизат от нея достойно. За съжаление, в тази конкретна история лъжата и предателството взимат превес. Следващите редове са пир за любопитните, радост за недоброжелателите, но в същността си те са реакция, болезнено належаща, след словоизлиянията по мой адрес на популярна личност с влияние. Никога досега не съм споделяла дълбоко лични неща в профила си. Винаги съм смятала, че това е ненужно, смешно, излишно. И все още смятам, че е така. Но този път се налага да го направя. Заради честта си като човек, заради достойнството си като жена, заради детето си като майка. Бащата на моя син- Леонидас Кадели оттук-нататък остава само такъв - баща на моя син. Пътят ми с него окончателно приключва след 6 години съвместен живот. Като всяка връзка и тази имаше своите падения и възходи. За съжаление, първите бяха много повече. Вероятно тук всеки би се запитал - защо тогава съм му родила дете и защо съм постъпила така безотгорно. И донякъде би бил прав. Влюбеното момиче често греши, понякога по-малко, понякога по-много, водено първо от любовта в сърцето си и второ от липсата на опит. Но животът учи по добрия или по лошия начин. И за мен всичко това е урок, болезнен, но безценен и голям урок. Това дотук беше скоба. С вече бившия ми мъж сме имали неразбирателства и търкания помежду си от началото на нашата връзка, но след като родих детето ни, нещата рязко тръгнаха надолу. И вървяха все надолу и надолу. Не искам да изпадам в още и излишни подробности, всеки, който донякъде е запознат с неговото занимание, знае, че той отсъства от вкъщи. Постоянно. Отсъстваше в първите дни у дома от живота на детето ни, когато реши да отиде на почивка в Гърция, отсъстваше във всички значими моменти от неговото детство към днешна дата- като първите думички, първите стъпки и т.н. Отсъстваше и в дните, когато той боледуваше и когато аз като нова майка, първите пъти изпадах в абсолютен ужас какво и как да правя. Дежурният му отговор беше, че той е с ангажименти, които няма как да отмени. Малко по малко аз привикнах към тази реалност, захвърлих илюзиите си, че мога да имам мечтаното семейство с него и просто се примирих. Но през цялото това време на изпитания за мен самата, аз пазех неговото достойнство, защото той е бащата на детето ми и защото до официална раздяла така и не се беше стигнало. За съжаление, това отново е било само от моя страна. Преди 2 дни разбрах, че досегашният ми мъж е имал паралелна връзка с друга жена в продължение на години, още от преди счупването в нашите отношения. Осъзнавам какво означават тези редове и каква ярост и ответна реакция ще предизвикат у него, но не ме е страх. Мога да подкрепя всяка дума с факти, нагледно и черно на бяло. Няма да ги публикувам тук само заради двама души- другото му дете, което за мен е прекрасно и винаги ще бъде, и заради моето собствено. Защото някой ден, когато то порасне и осъзнае постъпката на баща си, ще страда. Най-общо - грозна история, каквито досега съм виждала само в сериалите. Това нещо е поредният удар върху мен, след като неотдавна загубих внезапно най-близкия си човек- моята майка. Но въпреки всичко аз не съм загубила вярата си, че хубавото предстои. Понякога съм безнадежден оптимист. В словоизлиянията си той твърди, че съм добра майка и нищо повече. За съжаление, аз не мога да кажа същото за него като баща. И ще нося тази вина пред детето си завинаги, както и болката, че съм направила най-грешния избор за негов баща. Запазвам подробностите и горчивината за себе си. От днес нататък оставаме двамата с Давид. Благодарна съм на Бог, че ми го изпрати точно когато имам най-голяма нужда от него. Бог си знае работата определено. Цялата ми любов остава за него, за моето мило семейство и за моите приятели. Благодаря, благодаря, благодаря, че ги имам. Знам, че и това ще мине. И продължавам да крача напред по своята пътека.