30 българи мизерстват на летище в Израел, чакат за евакуация от аеропорта в Тел Авив

На летище „Бен Гурион” има представители на всякакви посолства, само български няма, каза Ирена Емилова, живее от 20 години в Израел

Ключови думи: Израел, летище Израел, летище Тел Авив, българи Израел

30 българи мизерстват на летище в Израел с надеждата да се приберат в България. Те чакат за евакуация от аеропорта в Тел Авив. Пред Нова телевизия Ирена Емилова, живее от 20 години в Израел, разкри, че сред тях има дори бебе. 

Ситуацията в Израел остава много тревожна. Наши сънародници продължават опитите си да избягат от горещата зона на конфликта. Все повече полети се отменят, а чакащите евакуация се увеличават. Те искат да се приберат в България, но нямат възможност да го направят сами.  

„Има група от 30 души, която чака полет на летище „Бен Гурион” в Тел Авив. Общо сме 130 души. Останалите очакват да им се обадим, за да дойдат. Записани сме в посолството. Пуснаха един списък преди два дни и казаха, че ще ни се обадят. В сряда излетяха два полета, но никой не се свърза с нас. Единият полет е бил с много малко пътници на него, а на втория  - някакъв чартър, са допълнили някакви български пътници на него”, заяви Емилова в интервю за „Здравей, България“.

Ще има ли още полети за българите в Тел Авив

По думите ѝ хората нямали информация. „Говорихме с посолството. Но те казаха, че нямат информация за никакъв полет, който трябва да излети. Но ние чухме, че ще има такъв и затова дойдохме на летището, за да чакаме”, посочи тя.

Ирена Емилова подчерта, че само първият полет, излетял от Израел към България, е бил с туристи. „Тук останахме само хора с двойно гражданство”, категорична е сънародничката ни.

„На летище „Бен Гурион” има представители на всякакви посолства, но български няма”, заяви Ирена.  И допълни, че се очаква след 24 часа аерогарата да бъде затворена за пет дни.

Натали Асса, която пък живее в Гедера, разказа пред бТВ как с майка си търсели убежище, докато над главите им летят ракети и снаряди.

Младата жена се прибрала там в петък с надеждата да започне деня си спокойно и в семейния уют на родната къща в град Гедера. В 6:30 ч. сутринта обаче с майка й са събудени от звука на силни сирени.

„Беше неочаквано и страшно. Не знаехме какво става, легнахме на земята и аз започнах да звъня на мой приятел, за да ми обясни какво се случва. Исках и да ми помогне да намерим бомбоубежище, защото в старите къщи няма такива. Той ми обясни, докато държах телефона с треперещи ръце, че не знае къде има, но трябва да се махнем от къщата“, спомня си ужаса на първите минути от войната в Израел Натали.

Сирените спират за кратко и тя и майка ѝ бягат навън, за да потърсят сами бомбоубежище.

„Отидохме до местното училище, но то бе затворено и тъмно. По пътя някакви хора излизаха от къщите си, ние успяхме да се скрием при семейство с деца и няколко часа бяхме с тях. Отново започнаха сирени и ние просто не знаехме какво  да правим. Търсехме убежище под звука на ракети“, казва жената.

Училището накрая е отворено, а вътре хората пускат новините и виждат мащаба на ужаса.

„Разбрахме, че най-малкият проблем са ракетите. Беше страшно да разберем колко много цивилни са убити. В нашия град паднаха две ракети“, спомня си Натали.

Тя успява да се върне в България по щастлива случайност. От посолството ни в Израел казват на младата жена, че ако има къде да остане, няма да я включат в списъка на правителствения самолет, евакуирал наши съграждани. Натали намира сама билет. Майка ѝ обаче остава в Израел, защото не знае дали, ако замине, ще може да се върне.

"Тя ми каза, че това е нейният дом и няма да го остави", обясни Натали. 

Славян Кановски е в България по време на терора, но има роднини и приятели в Израел. Той обясни, че постоянно е бил във връзка с тях.

„Имам и приятели в армията, не знам какво се случва с тях, но Израел ще отвърне на удара. Тъжното е, че в Газа използват хора като жив щит. Ще пострадат много от тях, защото не може това да остане безнаказано. Толкова евреи умряха, загинаха в този ужасен терор“, казва Славян.

И той, и Натали сега са в България, но умовете им са далеч при близките им в Израел. Надяват се мирът да дойде, а всички техни любими хора да са добре.