Май тя беше по-добрата водеща на "Игри на волята", но ...

Ключови думи: Александра Сърчаджиева, Игри на волята, водеща

Актрисата и тв водеща Александра Сърчаджиева, която вече води втори сезон на „Животът по действителен случай“ отбелязва, че „Игри на волята“, на което бе водеща преди време, за нея вече е затворена врата. Въпреки това отбелязва, че за нея премахването й от предаването е било за добро, тъй като в противен случай нямало да направи представлението си „На живо“. Твърди, че към днешна дата се чувства чудесно и прави смислени неща.

Твърди, че не би приела роля срещу малък хонорар, защото й омръзнало от предложения, в които продуцентите да казват, че много я искат, но нямат достатъчно пари и допълва, че тя като няма пари, не снима филми и сериали. Ако обаче види смисъл в дадена роля, би могла да я изиграе и безплатно, за да помогне на някого. И това лято изкарали в гръцко селце, заедно с дъщеря й, където имат приятели. Притеснява се за сигурността й и често й звъни по телефона, за да се увери, че е добре.

Категорична е, че трябва да се вземат мерки срещу джигитите на пътя, защото достатъчно майки плачат на гробовете на рожбите си. За пореден път казва, че ако не са приятелите й, които да се грижат за дъщеря й, няма да може да работи.

Смята, че е крайно време възрастните да се научат да се вслушват в децата, защото често пъти те са доста по-мъдри. Гордее се с дъщеря си, която има болезнено чувство за справедливост и дори се притеснява как ще оцелее в тази държава, предвид, че е много ранима и чувствителна душа. За себе си отдавна си е дала сметка, че всяко зло е за добро.

Не е наясно дали това е някакъв вид спасение, но каквото трябва да се случи, то се случва. Твърди, че ако баща й се нуждае от помощ, би му помогнала и допълва, че без оглед на професията, трябва да се научим преди всичко да бъдем хора.

Често сънува Иван Ласкин и Пепа Николова, които я напътстват по някакъв начин. категорична е, че 5 години след смъртта му, все още не е готова за нова връзка и допълва, че човек никога не трябва да казва „никога“. Признава, че случващото се в държавата я плаши и не усеща да предстоят хубави неща.