Лобистка поправка в ЗОП влиза за пореден път в пленарна зала

Ключови думи: лобисти, поправка, закон за обществени поръчки, промяна

Лобистки поправки в Закона за обществените поръчки отново е част от дневния ред на депутатите. Тя касае лечебните заведения и това дали всички те трябва да провеждат обществени поръчки за доставка на медикаменти и консумативи.

Досега задължение за това имаха само държавните и общински болници. С новата поправка и ако тя бъде гласувана, вече и частните болници ще трябва да провеждат такива процедури , макар да не са публично правни организации, предава zdrave.net.

Предлогът отново е обичайния – уеднаквяване на законодателството с това на Европейския съюз. Никъде в Европа обаче частна болница няма задължението да провежда обществена поръчка. Тогава чии интереси защитават и отстояват вносителите на поправката и защо периодично въпроса се подлага на гласуване през последните 10 години? Буди недоумение как тогава България не е санкционирана през през този период?

Основен довод на вносителите е, че частните болници работят с обществен ресурс. Възниква въпросът защо най-големият ползвател на обществен ресурс в държавата, който е за лекарства и консумативи, НЗОК не провежда обществени поръчки при положение, че те са на стойност близо 1/2 от целия бюджет на Касата или около 3 млрд. лева? Защо тя не прави такива за търговците на едро, които също са частни правни субекти, при условие, че там също се използва обществен ресурс, а продават директно на аптеките по цени, регистрирани в Позитивния списък?

Това не е ли висша форма на груб лобизъм и чии интереси защитава евентуалната промяна в Закона?

В директива 2014/24/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки е записано, че „частните болници не са публичноправни организации и не следва да прилагат ЗОП”. Тогава защо вносителите на поправката твърдят обратното?

Отговорът според здравни мениджъри се крие в лобиските интереси на фарма индустрията, която иска да има директен достъп до частните болници, за да монополизира целия здравен пазар.

От Българска болнична асоциация веднага реагираха и коментираха, че частните лечебни заведения така или иначе закупуват лекарства и консумативи на най-добрите възможни цени, за да могат да имат ефективност на разходите от една страна, а от друга – защото финансовия ресурс, заплащан от НЗОК по Клинични пътеки е лимитиран – независимо на каква цена се придобие едно лекарство, с което се лекува “по каса”, това няма да промени цената на Клиничната пътека, която ще получи лечебното заведение, което го е вложило в съответния пациент”.

На евентуалните промени реагираха остро и от най-голямата работодателска организация КРИБ, които твърдят, че според Европейското законодателство частните болници например в Германия, Австрия и Великобритания и в цяла Европа също не са задължени да правят обществени поръчки. Именно защото не са публично правни организации.

Отделно от това цените на лекарствата са регулирани в Позитивния лекарствен списък и болниците не печелят от тях, тъй като НЗОК плаща на цената, на която са ги закупили. Но за сметка на това частните лечебни заведения имат възможността бързо да реагират и да се снабдят с лекарства за своите пациенти, без да тръпнат дали някоя фирма, регистрирана преди 2 седмици, няма да реши да обжалва търга.

Дали поредната лобистка поправка в Законите ще мине депутатите трябва да решат по съвест.