Пожарите в Гърция – резултат на климатичните промени или и на още нещо?

Над 10 дни гръцките пожарникари се бореха със страховито бедствие с невиждани размери

Ключови думи: Новини, Александруполис, Флагман, Гърция, пожари

Разрушителните пожари в Гърция през това лято изпепелиха повече от 1600 квадратни километра земя и отнеха живота на над 20 души. Хиляди жители на десетки селища бяха евакуирани. Около половината от опустошените горски, селскостопански и други терени бяха в огромния пожар край Александруполис, най-големия в Европа от повече от двайсет години. Огънят там изглежда е довършил започнатото от миналогодишните пожари в горския резерват Дадия и е нанесъл вероятно невъзстановими щети на биоразнообразието и на богатството и красотата на природата в района.

Апокалиптичните картини от Гърция и други части на Средиземноморието през най-горещото лято в историята на планетата с основание обърнаха вниманието на световната общественост към последствията, които носят климатичните промени. Този проблем като основна причина за опустошителната сила на пожарите остава и в центъра на изявленията на представители на гръцкото правителство, а президентът на страната Катерина Сакеларопулу го направи и главна тема на изказването си на Стратегическия форум в Блед през тази седмица.

Затова в световните, но отчасти и в гръцките медии, по-слабо се чу гласът на онези, които поставиха въпроса дали зад бедствието не стоят и други причини.

Разбира се, опозицията не пропусна да потърси сметка на управляващите и да отправи обвинения за начина, по който се справят със ситуацията. Сократис Фамелос, председател на парламентарната група на най-голямата опозиционна сила – СИРИЗА, заяви пред телевизия „Open“, че „пожарите през тази година показаха, че съществува голям дефицит на планиране и на сили“, а лидерът на опозиционния ПАСОК-Движение за промяна Никос Андрулакис организира дискусия за плановете за превенция и защита на горите, на която обвини правителството в провал на действията му за противопожарна защита.

Критики към действията на властите и то не само в настоящия момент, а изобщо през последните десетилетия, идват обаче и от експерти в областта на управлението на горите. Най-общо техните забележки са в две посоки – недостатъчни мерки за превенция и недостатъчно използване на експертния потенциал на лесовъдите в областта на противопожарната защита.

В коментар, публикуван в информационния сайт „Пронюз“ (pronews.gr) се припомня, че през 1981 г. с идването си на власт правителството на Андреас Папандреу решава да закрие службите на горските и на полските стражари с аргумента, че те са остатък от минала епоха. Именно тези служби по-рано имат задачата да охраняват горите и земите извън населените места. В резултат след окончателното им закриване през 1984 г. започват големите пожари в Пендели и в Парнита край Атина.

В коментара се казва още, че „окончателният удар върху защитата на горите“ е нанесен от правителството на Костас Симитис, което през 1998 г. със специален закон възлага борбата с горските пожари изключително на Противопожарната служба, докато на горските служби са оставени единствено дейностите по превенция. 

Същевременно, както отбелязва порталът lifo.gr, политиката, следвана през последните двайсет години, е да се дават „трохи за превенция, а милиони за гасене“. Гръцкото противопожарно оборудване е едно от най-големите в света с 3700 противопожарни коли и огромен флот от 92 летателни апарата за гасене. Същевременно ресурсите, които се отделят за превенция и управление на горските екосистеми, са многократно по-малки, а когато избухне пожар, единствените, които нямат думата и участие в оперативния план за гасене, са именно тези, които познават гората, т.е. горските служби.

За последните две десетилетия персоналът на Горската служба е намалял с 53 процента, а средствата, които ѝ се предоставят – с 80 процента. „Лъвският пай“ от публичните ресурси, били те национални или европейски, отива за гасене на горските пожари, а не за предотвратяването им, пише в коментара.

Според доклад на природозащитната организация Фонд за дивата природа (WWF) в периода 2016 – 2020 г. за борба с пожарите в Гърция са изразходвани 577 млн. евро, а за превантивни мерки – 189 млн.

Все пак след опустошителните пожари през 2021 г. правителството пристъпи към промяна на стратегията в управлението на горите, създаде Главен секретариат за горите в Министерството на околната среда и за първи път след много години отдели средства за противопожарна защита по Плана за възстановяване чрез програмата Anti Nero, започнала през 2022 г.

Въпреки това специалистите казват, че тези усилия са откъслечни и недостатъчни, защото все още в горските служби остават 500 свободни места, а ресурсите не се отпускат в рамките на дългосрочен план, който да позволи и дългосрочно планиране.

Друга критика, която отправя докторът по лесовъдство и екология Елефтериос Стаматопулос, се отнася до прекаленото разчитане на въздушни средства при гасенето на горски пожари, докато при тях от въздуха може само да се ограничи интензивността на огъня, а действителното му потушаване става само с наземни средства.

"Някога, когато избухнеше пожар в планински райони, удряха камбаните на околните села и всички тичаха в гората, защото знаеха добре, че щом пламъците преминат в нивите, битката е изгубена. Днес чакат кога ще дойдат самолетите. Не се предвижда те (жителите) да помогнат, дори да имат опит и мотив", посочва и социалните измерения на проблема лесовъдът Илиас Иконому.

Той подчертава пред сайта kreport.gr, че превенцията е сложен процес, който включва ранно откриване на огнищата, наличието на инфраструктура (горски пътища, противопожарни просеки), обучен персонал и най-вече план за управление на всяка горска екосистема.

Само с такъв план за управление, обяснява той, може да се реши проблемът с натрупването на запалима растителна маса в непродуктивните гори и храстовите съобщества.

Гръцкото правителство в реакциите си на пожарите не пропусна да адресира и тези проблеми. В интервю за Си Ен Ен министърът на околната среда и енергетиката Теодорос Скилакакис заяви, че „са необходими парични ресурси и участието на частния сектор за почистването на горите. (…) Трябва да оползотворим запалимата маса, която се е натрупала в горите от десетилетия: или за биогорива, или за енергия, или за продукти от дърво“.

Към този подход към управлението на горите резерви изказва докторът по лесовъдство и бивш директор по изследователската дейност в Института по средиземноморски и горски екосистеми Йоргос Карецос. Пред в. „Ефимерида тон синдактон“ той се съгласява, че изоставянето на горите е проблем, включително и заради риска от пожари. „Жителите на селските райони намаляха драматично и това доведе до изчезването на обработваемите площи, които представляват своеобразни зони за ограничаване на пожарите. Има села, в които не пуши нито едно огнище през зимата, за да помогне и то за отстраняване на запалимата маса“, казва той.

Карецос припомня, че преди десетилетия горските управления са възлагали сечта в горските площи по подборен принцип, при който се отстраняват по-възрастните дървета, без да се засяга възобновяването на горите, а потенциалът им остава стабилен.

Тази система е престанала да съществува, а изоставянето на горите се е ускорило и заради загубата на пазар за гръцкия дървен материал.

Карецос заявява, че не е противник изобщо на участието на частни лица в управлението на горите, но подчертава, че за това е нужен строг и силен контролен механизъм.

С последните си решения гръцкото правителство, независимо дали се е вслушало в критиките или не, като че ли показва, че разбира действителните проблеми и ориентира мерките си към превенцията, за която настояват експертите. На заседание при премиера Кириакос Мицотакис тази седмица беше решено да бъдат купени 101 дрона за наблюдение на територията, както и да бъдат поставени термични камери в горите. Също така ще бъде реализирана програмата Αnti Nero 3, която включва ресурси за прокарване на противопожарни просеки и горски пътища. Накрая, ще бъде изградена специална платформа за контрол на местните власти.

„За да се угаси един пожар, е нужна една чаша вода след първата секунда, една кофа вода след първата минута и един тон вода след първите десет минути“, казват пожарникарите. Климатичните промени засилват интензивността на пожарите, но не ги предизвикват, добавят специалистите. Със сигурност пожарите в Средиземноморието тази година са добър повод да се замислим какво чака планетата, ако не бъдат овладени промените в климата. Но непосредствените решения за овладяване на проблема изглежда ще дойдат на локално равнище – и то предимно с мерки за превенция и с по-добро управление на горите и откритите площи и чак на второ място – с по-добри средства за гасене на пожарите.