Болница с 61 легла даде 1,5 млн. лв. годишна заплата на шефа си

Огромните заплати на болничните директори предизвикват всяка година обществен ропот

Ключови думи: болница, леглова база, заплата, шефска заплата, директор на болница

Очните, кардиологичните и акушеро-гинекологичните лечебни заведения осигуряват най-големи доходи на своите директори, като техните заплати често изглеждат в обратна зависимост на броя на леглата. За поредна година имотните декларации показват, че малки частни болници, финансирани от НЗОК, могат да си позволят астрономически възнаграждения на своите директори. За сметка на това най-натоварените болници, които са държавни, плащат в пъти по-малко на своите управители.

И през 2022 г. изпълнителният директор на частната кардиологична болница СБАЛ "Медика кор" в Русе Кирил Панайотов декларира над 1 млн. лв. годишна заплата. За 2022 г. той е обявил годишна данъчна основа от трудови доходи от 1 532 848 лв., което прави близо 128 000 лв. месечно след приспадане на осигуровки. "Медика кор" е малка болница - с 61 легла, от които в момента са заети само 37. Възнаграждението на Панайотов се е увеличило с почти 61 000 лв. спрямо 2021 г. и традиционно оглавява класацията на най-добре платените болнични директори.

На второ място по заплата е д-р Тияна Николова, управител на частната акушеро-гинекологична болница "Св. Лазар" в София, в която има едва 32 места (в момента са заети 10). Тя е обявила 955 636 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Д-р Николова декларира невероятната сума от 70 755 574 евро налични средства, но кореспондиращата сума в левове подсказва, че тук вероятно има една петица в повече, защото посочената сума в наша валута е 13 838 587 лв. Отделно тя обявява и сума от 2 169 978 лв. налични парични средства.

ТОП 3 допълва Николай Салутски, управител на пловдивската частна болница МБАЛ "МК Св. Иван Рилски", която работи по клинични пътеки за инвазивна кардиология. Салутски обявява 810 143 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Тази болница има 141 легла, от които в момента са заети 52.

През 2021 г. имаше само двама болнични шефове с над 500 000 лв. заплата - споменатият вече Кирил Панайотов и покойният шеф на частната столична МБАЛ "Сердика" Методи Янков (неговата декларация за 2022 г. не е публикувана заради кончината му). Сега още една регионална болница успява да осигури над половин милион годишен доход на своя началник - МБАЛ "Д-р Маджуров" в Бургас. Нейният управител Александър Маджуров декларира 600 000 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи плюс още 237 290 лв. други трудови доходи. Това отново е малка болница - с 61 легла, от които в момента са заети само 11.

Челната петица завършва Ени Лефтеров, шеф на МБАЛ "Св. Иван Рилски 2003" в Дупница, който е обявил 341 043 лв. годишен доход след осигуровки. 332 053 лв. годишен доход декларира и Димитър Тасков, който има очни болници в родния Търговище и в Пловдив.

Известно е, че в частните болници няма таван на заплатите, въпреки че харчат публичен ресурс от НЗОК. Част от управителите и изпълнителните директори получават допълнителни доходи от упражняването на професията. Неколцина от тях обявяват и крупни доходи от дивиденти. Милен Пенков, един от управителите на МБАЛ "Хаджи Димитър" в Сливен, декларира 508 058 лв. дивидент. Андрей Марков от "Аджибадем сити клиник" обявява 350 000 лв. дивидент. Венелина Атанасова, управляваща "Токуда", е вписала 3 369 059 лв. годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество.

ДЪРЖАВНИТЕ БОЛНИЦИ

В държавните болници има правила за формиране на заплатата на директора, затова и официалните възнаграждения са в пъти по-ниски от тези в частните болници, въпреки че натоварването им е много по-голямо. Традиционно в челните редици по доходи са шефовете на акушеро-гинекологичните здравни заведения. Изпълнителният директор на столичния "Майчин дом" проф. Иван Костов е обявил 285 273 лв. заплата и още над 400 000 лв. други доходи. На второ място е директорът на УМБАЛ "Св. Марина" във Варна проф. Силва Атанасова, която е декларирала 269 972 лв. Колегата на проф. Костов във варненския "Майчин дом" Максим Яков декларира 240 053 лв. заплата и доход от дивиденти на обща стойност 313 680 лв. Шефът на Медицински институт на МВР Илия Баташки обявява 213 467 лв. трудови доходи след осигуровки. Ако вземем предвид и доходите от други източници, шефът на столичната болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" Иван Миланов също влиза сред водещите - той е обявил 350 397 лв. по тази линия, въпреки че заплатата му иначе е скромна - 62 599 лв. за 2022 г. За сравнение, доходите на шефа на "Пирогов" Валентин Димитров са 65 290 лв., а Карен Джамбазов, шеф на най-голямата болница в страната - пловдивската "Св. Георги", е обявил 82 671 лв. годишна заплата.

ПРАВИЛА

Възнагражденията по договорите за управление на управителите на държавните лечебни заведения за болнична помощ - еднолични дружества с ограничена отговорност, са в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Това означава таван от 112 320 лв. годишно според сегашната минимална заплата от 780 лв. (102 240 лв. за 2022 г., за която се отнасят публикуваните сега декларации). Това ограничение обаче е формалност и лесно може да се заобиколи, при това по няколко линии - много директори упражняват и лекарската си професия в своята специалност, за което получават отделно възнаграждение. Освен това голяма част от средствата за заплати в болниците се разпределят под формата на допълнително материално стимулиране.

ОСВЕТЯВАНЕ

Преди десетина дни финансовият министър Асен Василев обяви инициатива да освети огромните разлики в заплащането в публичния сектор, като един от примерите за такава разлика бяха именно заплатите на болничните директори. Според Василев не е нормално директор на държавна болница да взима 40-50 пъти над средното за болницата.

По този повод вчера здравният министър проф. Христо Хинков обясни, че целта не е да се слага таван на заплатите, а да се намери допустима разлика между най-ниското и най-високото възнаграждение. "Няма как да има таван на заплатите при положение, че има различни категории. Ето това съотношение е важно и то важи както за работещите в спешната помощ, така и за работещите във всички болници, където има над 50% държавно участие. Трябва обаче да се изчисли и да се види, трябва да се говори с лекарския съюз, да се уточнят тези неща и тогава да се приемат. Синдикатите трябва също да се включат", коментира той.