РаСКАТаване на политиката

Автор: в. Капитал


"Паралакс", "Фронтално", "Атака", " Да! Антимафия", "10-а степен по Рихтер". Това са част от предаванията по телевизия СКАТ, чиито водещи през годините станаха политици – лидери на партии, депутати, общински съветници.

Медиите и политиката винаги са били са свързани, но в България вече може да се забележи утвърждаване на тенденцията медиите да излизат от ролята си на посредник между обществото и политическите играчи и сами да се превръщат в такива.

Инкубатор за политици и партии

Последните избори показаха, че за по-малко от 10 години бургаската телевизия се затвърди именно като такъв играч. Това не е точно моделът, при който политик  притежава собствени медийни канали за влияние, какъвто е случаят с Берлускони. Тук става въпрос за феномена местна медия да се превърне в инкубатор на политически субекти и с национално значение.

През 2003 Волен Сидеров беше кандидат-кмет на София, на когото никой почти не обърна внимание. Но от предаването му "Атака" по СКАТ се роди едноименната партия, която влезе с летящ старт в парламента, а през 2006 г. лидерът й стигна до президентския балотаж пред смаяния поглед на политическия и всякакъв друг нид естаблишмънт.

Когато през 2009 г. Сидеров и собственикът на СКАТ Валери Симеонов развалиха отношенията си, очакванията бяха, че СКАТ ще загуби влиянието си. Нищо подобно. Новосфосформираният през май т.г. от Симеонов "Национален фронт за спасение на България" успя да спечели седем места в общинския съвет на Бургас.

Самият той се класира втори в кметската надпревара, а Стефан Солаков, кандидат-президентът на партията и водещ на две предавания по СКАТ - пети на първия тур на президентските избори, непосредствено след "оригинала" Сидеров и изпреварвайки кандидатите на партии като СДС и РЗС.

Заради принципа на скачените съдове при един и същ електорат в случая "Атака" от своя страна претъпя крах – само един съветник в Бургас и посредствен спрямо 2006 г. резултат на лидера й в президентската надпревара. Но като цяло бургаската телевизия като първоизточникът и на двете политически формации има пълното основание да се поздрави с два добри резултата.



Преобръщане на нормите

Тези резултати се измерват с по-широк политически ефект. "Обвързаността между телевизията и партията – преди "Атака", а сега "Национален фронт" - преобръща нормите на публичната политика с главата надолу", коментира медийният експерт Орлин Спасов.

По думите му СКАТ осигурява непропорционално голяма видимост за фигурите и идеите на партията, на което се дължи и сравнително доброто им представяне на изборите.

Според политолога Румяна Коларова телевизията играе ключова роля за мобилизирането на националистически настроения електорат - националистическата доктрина лесно се попива от обезверените, социално ощетените и маргиналните групи на обществото, а телевизията е най-достъпното и най-ефективното средство, чрез което тя може да достигне своят потенциален таргет.  Но не и ако зад нея липсва идеята.

През лятото на 2009 г. Слави Трифонов също издигна кандидатурата за мажоритарен независим депутат на Виолета Петрова, уволнената от бившия регионален министър Асен Гагаузов служителка, която си позволи да му направи забележка, че не спазва собствената си забрана да не се пуши в министерството. С високия рейтинг на  Трифонов, предаването му и медията БТВ, тя постигна сравнително висок резултат - над14% от мажоритарния вот във Варна, но това беше и краят на историята.

В същото време за мнозина пример за медийно произведен политик си остава сегашният премиер Бойко Борисов, чиято политическа кариера от 2001 г., когато стана главен секретар на МВР, а после и столичен кмет, е правопропорционална на присъствието му в медиите и основно в телевизиите с национален обхват.

Според Румяна Коларова последните избори са показали и нещо повече от обичайната сила на телевизията да мобилизира. "След раздялата със Сидеров на тях СКАТ доказа, че има свой собствен електорат. Това е уникално", смята тя.

Орлин Спасов допълва, че тази телевизия не трябва да се интерпретира само като партийна медия: "Тя е адресирана към групи със специфична идеология, но далеч не само към тях. Търси и по-широко влияние от тясно националистическото. Предлага и по-неутрално съдържание, а понякога и нелоша журналистика. Така дори без последователите на Сидеров СКАТ има сравнително широка и вярна публика, от която да дойде подкрепата."

Волен и Капка изтекоха в мръсната канализация, този спомен е от предизборния щаб в Бургас през 2007 г., снимка Тодор Ставрев

Размножаване на модела

Разривът между Сидеров и Симеонов логично доведе до опит за размножаване на модела на СКАТ. Останалият без основния си политически инструмент лидер на "Атака" поиска от името на партията си и получи през лятото от Съвета за електронии медии лиценз за собствен телевизионен канал с името "Алфа".

Пред "Капитал Daily" Валери Симеонов коментира, че не възприема новата медия като конкуренция, защото няма претенции за монопол върху медийния национализъм.

"Нека има още подобни телевизии", пожела той.
Предвид и глобалния подем на национализма и други радикални политически форми заради продължаващата криза нищо чудно на парламентарните избори през 2013 г. СКАТ и "Алфа" да се окажат част от едно голямо не само медийно, но и политическо семейство.

Дали и как другите политически субекти ще отговорят на предизвикателството засега е неясно.

Пътят нагоре 

Според данните на "ГАРБ аудиенс рисърч България" в последните три години СКАТ поддържа стабилен рейтинг и се нарежда между 8-о и 12-о място по гледаемост на телевизионните канали у нас. Но невинаги е било така. Началото на телевизията е поставено в Бургас през далечната 1992 г. и повече от десет години телевизията е била с ограничена местна популярност.

"Славната" история на СКАТ започва да се пише през 2003 г., когато пред камерата застава Волен Сидеров с предаването "Атака". Дали Сидеров е дал тласъкът на телевизията, или пък подкрепата на собственика й Валери Симеонов за националистическата кауза е направила Сидеров популярен е тема, по която двете страни имат диаметрални позиции.

През 2005 г. предаването на Сидеров заживява нов собствен живот като партия. СКАТ обаче е достатъчно популярна и привлича близки до националистическата идея публични фигури. Благодарение на това медията не губи рязко аудитория (и избиратели) след "развода" със Сидеров през 2009 г. Няколко от водещите на предавания по СКАТ бяха и ще продължат да бъдат общински съветници в Бургас. Сред тях са самият Валери Симеонов, Валентин Касабов, Георги Дражев , Валентин Фъртунов и др.

Валери Симеонов, собственик на СКАТ: Нямаме монопол над медийния национализъм С политическа цел ли създадохте СКАТ през 1992 г.? - Нямало е конкретна идея  СКАТ да бъде политическа платформа. Това стана не от желание за самоцелна политическа изява, а заради развитието на политиката и ситуацията в България. Решихме, че няма да можем да си свършим работата по спасението на България, както и да ви звучи, ние така го разбираме, освен ако не участваме в политиката. Политиката е един вид следствие, а не самоцел. СКАТ е дългът, който аз имам към моята родина. Тя работи на загуба и е лишена от реклама тенденциозно от тези, които ръководят рекламния пазар. И въпреки че телевизията е частна собственост, тя работи като обществена. Ние правим това, което не прави БНТ и - нещо повече - това, което не правят и самите институции. Това е въпрос на мисия.  СКАТ освен предавания "продуцира" и политици. Чувствате ли се уникални? - Пресилено е да се каже, че сме уникално явление. Много политици са свързани с медии. СКАТ по-скоро е уникална с това, че в центъра на политиката й е национална кауза, която защитаваме и около която се родиха вече две партии. Ще загубите ли влиянието си, ако се появят още националистически медии? - Не. Ние нямаме претенции за монопол върху медийния национализъм. Даже бих се радвал, ако още повече телевизии застъпват същата линия. Ще се радвам да го правят и националните телевизии. В материален аспект ние няма какво да загубим. СКАТ не печели пари. Бих се радвал на всеки, който направи телевизия, която обаче да популяризира идеята на национализма, а не собствения си лидер. Нека да има.

Орлин Спасов, медиен експерт СКАТ е практически първата и доскоро единствена партийна телевизия в България след 1989 г., което само по себе си е прецедент. Тя заличава разликата между медийна и политическа публичност по един неприемлив за телевизия начин и до голяма степен е екранен вариант на партиен вестник. Би било обаче грешка да се интерпретира тясно само като партийна медия. Телевизията е адресирана към групи със специфична идеология, но далеч не само към тях. Търси се по-широко влияние от тясно националистическото. Радикални, споделяни в относително тесни кръгове тези се излъчват към една много по-широка аудитория, която може би е дошла да види нещо друго. Затова и телевизиите навсякъде се подлагат на повече регулации, отколкото печатните издания, и по правило не са партийни. Сега обаче почти навсякъде национализмът е във възход и това е един от ефектите от неудовлетворението от начините, по които се случва глобализацията. Политическият подем на национализма и  други форми на радикализъм е свързан и с повече претенции за медийна публичност. Това се случва и в Европа, и в САЩ. Акциите на движението "Чаено парти" например буквално разделиха американските медии. Редица от тях отразяват кампаниите на симпатизантите по начин, който за мнозина е равнозначен на открита публична подкрепа.