Инвестиции в Бургас? Само ако клекнем на 30 евро месечна заплата
В предизборната пушилка пак ни припомниха колко много компании избягали от Бургас и ние трябва да страдаме дълбоко за това. Най-честият пример бе преместената във Виетнам фабрика за трикотаж „Яна“, където някога работеха около 400 човека. Поредната порция от съкратени тук беше през април тази година – 70 човека, основно жени.
„Яна” АД е собственост на богаташа Стефан Севов, който притежава още фабриката за пуловери, жилетки и блузи „Саня” ЕАД в Плевен и хавлиения завод „Панагюрище 1962” ЕООД. Преди осем години Севов бе решил да развива „Яна” – Бургас и я оборудва с модерни немско-швейцарски машини „Ритер” за производство на прежди, с които да захранва дружествата си в Плевен и Панагюрище. По-късно обаче бизнесменът пресметна, че ще му бъде по-изгодно да премести производството във Виетнам и започна поетапно преместване на техниката и съкращаване на персонала.
Виновен ли е обаче Севов и на кого трябва да се сърдим? През февруари 2008 година ние се изядохме от яд и завист, когато не кой да е, а гигантът Nokia отвори завод в румънския град Клуж, а не дойде в Бургас, например. Тогава концернът премести завода си от германския град Бохум в румънския Клуж, където веднага разкри 500 нови работни места, а после ги увеличи на 2000. Всеки тройкаджия по математика може веднага да пресметне, че това са цели две трети от обещаните от Димитър Николов 3000 нови работни места в Бургас през новия му мандат от 2011 до 2015 година. Една Nokia и половина да дойде в Бургас за бъдещите четири години - и сме готови!
Но щастието на северните ни съседи беше кратко – финландският концерн вече е разпратил на работниците предизвестия за съкращения, защото отново ще мести фабриката си – този път във Виетнам, което ще му струва 200 милиона евро. Но сметките му пак ще излязат – в Бохум Nokia плащаше на работниците си средно по 2500 евро на месец, в Клуж – малко над 200 евро плюс купони за храна, а във Виетнам местните ще му работят за заплати между 28 и 71 евро.
Такава е реалността и затова в Бургас чуждестранните гиганти откриват магазини, но не и фабрики. Просто ни чакат да станем виетнамци.
Хазяин инсталира скрити камери в апартаменти, първа пропищя студентка
Два самолета се сблъскаха на летище
Шефа беше англичанин с арабски произход на име Кан, фирмата беше международна. Всичката продукцжия се изнасяше в чужбина, понеже цените бяха супер високи за нашия пазар, но заплатите на персинала бяха максимум 500лв и толкоз.
Февруари месец Кан реши че ще мести фабриката в Африка.
Всички бяха съкратени без никакви неустойки и без последни заплати, с изключение на инженера.
В момента Кан дължи МНОГО пари на безмитната зона (демек на град Бургас), на държавата и на работниците (косвено на мен).
И никога няма да ги видим.
Всеки който почва да работи за чужда фирма трябва много да внимава в какво се забърква.