Инвестиции в Бургас? Само ако клекнем на 30 евро месечна заплата
В предизборната пушилка пак ни припомниха колко много компании избягали от Бургас и ние трябва да страдаме дълбоко за това. Най-честият пример бе преместената във Виетнам фабрика за трикотаж „Яна“, където някога работеха около 400 човека. Поредната порция от съкратени тук беше през април тази година – 70 човека, основно жени.
„Яна” АД е собственост на богаташа Стефан Севов, който притежава още фабриката за пуловери, жилетки и блузи „Саня” ЕАД в Плевен и хавлиения завод „Панагюрище 1962” ЕООД. Преди осем години Севов бе решил да развива „Яна” – Бургас и я оборудва с модерни немско-швейцарски машини „Ритер” за производство на прежди, с които да захранва дружествата си в Плевен и Панагюрище. По-късно обаче бизнесменът пресметна, че ще му бъде по-изгодно да премести производството във Виетнам и започна поетапно преместване на техниката и съкращаване на персонала.
Виновен ли е обаче Севов и на кого трябва да се сърдим? През февруари 2008 година ние се изядохме от яд и завист, когато не кой да е, а гигантът Nokia отвори завод в румънския град Клуж, а не дойде в Бургас, например. Тогава концернът премести завода си от германския град Бохум в румънския Клуж, където веднага разкри 500 нови работни места, а после ги увеличи на 2000. Всеки тройкаджия по математика може веднага да пресметне, че това са цели две трети от обещаните от Димитър Николов 3000 нови работни места в Бургас през новия му мандат от 2011 до 2015 година. Една Nokia и половина да дойде в Бургас за бъдещите четири години - и сме готови!
Но щастието на северните ни съседи беше кратко – финландският концерн вече е разпратил на работниците предизвестия за съкращения, защото отново ще мести фабриката си – този път във Виетнам, което ще му струва 200 милиона евро. Но сметките му пак ще излязат – в Бохум Nokia плащаше на работниците си средно по 2500 евро на месец, в Клуж – малко над 200 евро плюс купони за храна, а във Виетнам местните ще му работят за заплати между 28 и 71 евро.
Такава е реалността и затова в Бургас чуждестранните гиганти откриват магазини, но не и фабрики. Просто ни чакат да станем виетнамци.
Проф. Георги Вълчев с послание за първия звънец: Семейството и училището трябва да вървят заедно
След година на три адреса: Учениците в Русе се връщат в преобразеното ОУ "Отец Паисий"
Огънят угасна, мистерията остава: Няма водеща версия за взривения склад на ЕМКО
4 зодии, чиято стара любов може да се върне тази есен
Проучване: Само 10 минути бавно тичане може да подобрят настроението и мозъчната функция
Гърция вдига данъка за чужденци при покупка на жилище: От 3% на 15% от 2027 г.
Втората половина на септември носи напрежение: 5 грешки могат да ви струват скъпо
ЕЦБ бие тревога: Газът и токът тласкат инфлацията нагоре, лихвите вече са 2,5%
Дара изненада феновете: Оттегля се от социалните мрежи, но готви нова музика
Само МВР ще спира шофьорите на пътя, край са дублиращите проверки
Андреа Банда скочи остро на Тити Папазов, постави под въпрос репутацията му
Линията на бедност скача на 443 евро от догодина, над 800 хил. души ще получат по-висока подкрепа
Шефа беше англичанин с арабски произход на име Кан, фирмата беше международна. Всичката продукцжия се изнасяше в чужбина, понеже цените бяха супер високи за нашия пазар, но заплатите на персинала бяха максимум 500лв и толкоз.
Февруари месец Кан реши че ще мести фабриката в Африка.
Всички бяха съкратени без никакви неустойки и без последни заплати, с изключение на инженера.
В момента Кан дължи МНОГО пари на безмитната зона (демек на град Бургас), на държавата и на работниците (косвено на мен).
И никога няма да ги видим.
Всеки който почва да работи за чужда фирма трябва много да внимава в какво се забърква.