Между извратения либерализъм на Запада и авторитаризма на Изтока, Балканите май са най-нормални*

Напук на всичките ни кусури, гледки като тези говорят за традиционни нрави и морал, градени с хилядолетия

Ключови думи: йоанина, град, гърция, либерализъм, запад, авторитаризъм, изток, балкански народи, най-нормални, коментар

Скучно ми е да се въргалям с дни на плажа. Аз почивам по друг начин. Обичам да посещавам с приятели нови места. Предпочитам да имат история, добра кухня, интересна архитектура и красива природа. Гръцкият град Йоанина, наричан у нас по-често Янина, покрива всички изброени критерии. Намира се в северозападната част на страната, недалеч от Албания и Северна Македония. Той е център на административната област Епир. Застроен е на 500 метра надморска височина, по брега на езерото Павмотида. Заобграден е с планини отвсякъде.

Летоброенето на Йоанина започва вероятно по времето на Юстиниан Първи. Иначе районът е бил населен и преди това с древни гърци. Недалеч от днешната Йоанина се намира Додонският оракул. За древните гърци той е бил вторият по важност след Делфийския.

Та на мястото на днешната Йоанина вероятно за първи път строи крепост Юстиниан. Около нея възниква град. Малко по-късно славянското море, част от Великото преселение на народите, залива този район и променя генофонда му.

От цар Симеон до времето на Самуил и неговите наследници областта Епир е част от българската държава, включително Йоанина. По тия земи вдига своето въстание срещу византийците и Петър Делян. Смята се, че е събрал до 80-хилядна войска от хора, които са искали да се наричат българи в своя държава.

Когато в началото на 13 век латинските рицари превземат Константинопол, голяма част от аристокрацията бяга в Епир. Там се образува един от центровете, където продължава да съществува византийската държавност. Като владетел се утвърждава Теодор Комнин, когото Иван Асен Втори побеждава при Клокотница, а по-късно го ослепява. Така че по това време Епир отново е български. През 14 век Палеолозите завладяват тази територия и я връщат в границите на Византия. Но не задълго, защото идва турското нашествие.

Йоанина се справя добре през османския период. Градът става прочут център на ковачите на сребърни изделия. Високата порта има изгода от развитието на този занаят и печалбите, които генерира, така че йоанинци се ползват с някои привилегии.

През османския период в Епир все още живеят хора с българско самосъзнание. Приемете за доказателство факта, че там са учили и израснали братя Миладинови. А казват, че първите 7 години са най-важни…

След Балканските войни Гърция си отвоюва от турците тази територия. Оттогава Йоанина е тяхна.

Изключителна фигура от историята на този град е Али паша. В края на 18 век османската империя е толкова западнала, че султанът никак не успява да контролира периферните й територии. Това е времето на кърджалийството, когато въоръжени отряди са нападали и ограбвали безнаказано което селище си пожелаят. Такъв разбойник е бил и Али паша. Но с времето той става все по-влиятелен, установява се в Йоанина – Янина, контролира цял Епир и печели лоялността на местното турско - албанско население. Практически той основава тук своя малка държава, която управлява над 30 години.

Но политическата конюнктура се променя. Султанът успява да намери начин да му вземе главата. Това се случва на острова в езерото Павмотида, където 80-годишният тогава Али паша се отбранява героично до края. Тази история е описана на няколко страници и в прочутия роман на Александър Дюма – „Граф Монте Кристо“.

* * *

Днес Йоанина има население от 70-80 хиляди души. Университет. Крепостната стена от османския период е запазена и изцяло интегрирана в града. Край нея минават живописни калдъръмени улички. В града има стотици заведения. Прекрасна храна. Край езерото се простира алея за пешеходци и велосипедисти, дълга над 5 километра.

В музеите на Йоанина ще видите тонове обработено и превърнато в изкуство сребро и злато. Ние попаднахме там на фестивал на визуалното изкуство с интересни дигитални инсталации по брега на езерото.

Градът е пълен с млади хора. Не видях крещящо облекло, татуировки, пияни тъпанари, травестити, хиалуронови патешки усти. Не срещнах лош поглед. Видях сами момичета да вървят по улиците в полунощ, спокойни и усмихнати, както и деца на по 10-12 години да се люлеят на люлки по същото време, без до тях да има възрастен да ги варди. Видях заведения, на чиито маси седяха едни до други хора на 20, 40, 60, 80 години. Усетих здрава общност, морал.

* * *

В този полудял свят, в който ме дразни и авторитаризмът на Изтока с незачитането на личността, и мутиращият до извращения либерализъм на Запада, все по-често започвам да си мисля, че най-нормалните, барабар с всичките ни кусури, всъщност сме ние, хората от Балканите.

*Текстът е на писателя и пиар експерт Стефан Минчев, заглавието е на редакцията