Диетолог развенча 5 мита за храненето, които са вредни за здравето

Ключови думи: диетолог, флагман, хранене, мит

През последното десетилетие здравната култура е във възход. Това се случи отчасти благодарение на социалните медии и достига до все по-млада аудитория. Но голяма част от информацията, която се разпространява в интернет, особено за храненето, няма доказателства. За това пишат експерти, по-специално Кристи Гарисън, диетолог и автор на новата книга „The Wellness Trap“.

Гарисън споменава само някои от най-често срещаните митове за храненето.

„Детоксикацията“ на тялото е мит
 „Това е много нездравословна тенденция“, казва Гарисън, добавяйки, че детоксикацията обикновено включва крайно или ограничително поведение. Пречистванията със сок, хранителните добавки и гладуването се рекламират като начини за детоксикация на тялото, казва Гарисън, дори ако тялото е в състояние да се детоксикира само.

„Вашият черен дроб и бъбреци са добри в премахването на токсините от тялото и без никаква намеса от ваша страна“, казва тя.
Екстремното прочистване няма да накара тези органи да работят по-добре.
„Здравната култура изглежда гледа на черния дроб и бъбреците като на запушени филтри на мивката. Мнозина говорят за необходимостта от детоксикация или прочистване, за да функционират правилно органите. Но това просто не е вярно“, отбелязва тя.  

Вторият мит е "лечение" със сок
Соковете са се превърнали в панацея, която може да лекува редица заболявания. Това е мит. Няма твърди научни доказателства за прочистването със сокове, но те все още се рекламират като „хапче за всичко“.

„Всяка тенденция за уелнес е сигнал за събуждане, ако се рекламира като лек или начин за подпомагане при голямо разнообразие от заболявания“, казва Гарисън.

Тя добавя, че по-специално сокът от целина остава популярна тенденция сред инфлуенсъри и знаменитости, като мнозина твърдят, че насърчава бърза загуба на тегло, подобрява здравето на червата, нивата на енергия и спомага за по-чиста кожа.

"Вероятно има дузина хронични заболявания, за които се твърди, че сокът от целина помага или дори лекува, като автоимунни и кожни заболявания, алергии или храносмилателни разстройства. Но липсват изследвания в подкрепа на тези твърдения", казва тя.

Въпреки че плодовете и зеленчуците осигуряват на тялото витамини и хранителни вещества, изстискването им не подобрява тези ползи, твърдят експертите. Соковете могат да бъдат чудесно допълнение към диета заедно с цели, питателни храни, но пиенето им като заместител или прочистване наистина не си струва.

"Чиста" храна
Уелнес културата породи мания за чистотата на това, което ядем, обяснява Гарисън.

"Предпоставката за чисто хранене е да се съсредоточите върху яденето на цели храни, избягването на преработени храни, намаляването на захарта, ограничаването на наситените или трансмазнините и ограничаването или избягването на алкохола и кофеина. Едно е да се опитате да включите повече питателни храни в диетата си , но яденето на чиста храна често е проблематична скрита диета“, казва Гарисън.

Някои диети за чисто хранене включват изключване на цели групи храни (като зърнени храни или млечни продукти) и прекалено ограничаващо поведение. Това, което повече тревожи лекарите, е как това може да доведе до нарушени хранителни навици или пълна орторексия.

Според Националния институт по здравеопазване, орторексията нервоза е хранително разстройство, характеризиращо се с мания за здравословно хранене и свързаното с това ограничаващо поведение. Това често включва фиксация върху стерилността на храната.

Митът за опасностите от всички преработени храни
Морализиране на храната или етикетиране на определени храни като "добри" или "лоши" е един от най-вредните митове на здравната култура, казва Гарисън.

„Няма добра или лоша храна“, обяснява тя. „Някои храни са по-хранителни от други. Демонизирането на преработените храни и захарта е вредно“.

Това кара хората да смятат, че ако ядат някоя от тези храни, ще има лоши последици за здравето или ще се отровят. Такъв мит може да доведе до нередовни хранителни тенденции.

Преработените храни са тези, които са претърпели известна обработка от естественото си състояние – това е всичко от бонбони и бисквити до консервирана риба или консервирани зеленчуци. Едно стъпало над тях са ултрапреработените храни, които вече се свързват с повишен риск от някои видове рак.
Гарисън казва, че не бива да се насажда страх относно определени храни.

„Хранителните добавки лекуват“ – още един мит
Гарисън казва, че уелнес културата често настоява, че приемането на витамини и хранителни добавки е по-„естественото“ решение за постигане на добро здраве.
Но изследванията продължават да показват, че витаминните хапчета и дъвките, рекламирани да ни поддържат здрави, изобщо да нямат голям ефект.
Нещо повече, хранителните добавки могат да бъдат вредни по редица причини, обяснява Гарисън. В големи дози те имат неприятни странични ефекти и крият редица рискове за здравето.
Гарисън обяснява, че производителите на добавки не могат да твърдят, че продуктите им лекуват болести, но могат да правят по-неясни твърдения, като например, че "увеличават енергията" или осигуряват "имунна подкрепа".
„Плашещо е, защото никой не следи какво има в добавките, преди да излязат на пазара“, признава Гарисън.

Лора Костова, happy-woman.bg