Придобиването и притежаването на имоти ще става все по-скъпо
Неизбежно е данъчните оценки в България да скочат драстично, както и дължимите местни данъци и такси
Процесът по придобиване на жилище в България ще се оскъпи. Въпросът е кога и какви точно ще бъдат новите промени, които ще се въведат. Един от сигурните елементи при покупко-продажбата на имот, който ще бъде засегнат, е данъчното облагане. Това обяви Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, по време на Residential forum 2023.
Облагането на процеса на благоустрояване – дали ще е разрешителното за строеж, дали ще е нов данък или нова такса някъде в процеса на регулирането на имота, също ще се оскъпи“, допълни Ганев.
В бюджета на София през 2013 г. приходите от данъка върху недвижимите имоти (данък сгради) са били 87 млн. лева, а данъкът върху придобиването – 70 млн. лева. Десет години по-късно – през 2022 г., съответно – 122 млн. лева, и 224 млн. лева, каза Ганев, цитиран от БТА.
Според него е неизбежно данъчната оценка да се вдигне, като по разчети на Института за пазарна икономика – с около 40%, което е около 50 млн. лева допълнителен приход. Икономистът напомни, че последното повишение беше през 2009 г. с около 40 – 50%.
Същевременно Ганев каза, че се води дискусия да се премахне данъчната оценка и тя да стане квази пазарна, както и да има елемент благоустройствена компонента, по аналогия с данъка върху колите, в който е въведена нова екологична компонента. Идеята е, ако се строи небостъргач в района на търговски център в София, тази благоустройствена компонента заради по-голямо натоварване на инфраструктурата потенциално да утежни данъка, коментира икономистът, предава economic.bg.
Разрешителни за строеж
По време на събитието бяха представени данни от проучване на консултантската компания Colliers International на тема зониране и получаване на разрешения за строеж. От изнесените данни, представени от Георги Киров, партньор и директор „Инвестиционни консултантски услуги“ в компанията, стана ясно, че средно между 12 и 18 месеца е срокът за получаване на разрешителни за строеж в страните от Централна и Източна Европа.
По думите му изключения са Словакия и Чехия, като в Чехия не само че до пет години може да се чака за такова разрешение, но понякога за това са нужди седем до десет години. Скоростта в България не е никак лоша, коментира експертът.
По темата дали инвеститорът може да промени зонирането, проучването показва, че това по-скоро е невъзможно, с изключение на Чехия, където това може да стане, както и във Великобритания. Експертът посочи, че във Великобритания общините на всеки пет години извършват преглед на градоустройството и ако е нужно правят промени.
В България и Румъния, за да се получи под някаква форма съгласие, инвеститорът много често "учтиво е помолен да сложи пари в публична инфраструктура", допълни Киров.
Липса на дигитализация
Дигитализация почти никъде в региона няма, показват още резултатите от проучването. На отделни места има портове за входиране на начални документи, но не и по отношение на документообротите, каза експертът. В Ирландия има нещо като ценоразпис, в който може да се види спрямо локацията и вида застрояване колко би струвало разрешението за строеж.
Нови локации
По време на най-големият форум в сферата на недвижимите имоти, който се провежда днес в София, участие взе и главният архитект на София Здравко Здравков. Той обяви че в последните две години район „Нови Искър“ догонва „Витоша“ и „Панчарево“ по брой разрешителни за строеж. Като основно инвеститорите се насочват към еднофамилни и нискоетажни жилищни сгради.
Пикът при издадените разрешения за строеж е бил през 2019 г., като оттогава всички райони в Столична община са следвали тенденция на сравнителен спад в броя на издадените разрешения – през 2020 и 2021 г., до 2022 г., когато възстановяват своите равнища. През 2019 г. рекордьори по брой издадени разрешения за строеж са били четири района – „Витоша“, „Триадица“, „Лозенец“ и „Студентски“.
