Редовното преяждане е в резултат на промени в мозъка
Подобни промени са фактор и при психиатричните заболявания, свързани със зависимости
При редовно преяждане мозъчните вериги за формиране на навици са свързани по различен начин от стандартнния, сочат учени от университета в Станфорд. Чрез мозъчни изображения те са уточнили разликите при формирането на навици за редовно преяждане.
Характерно за преяждането е прекомерният прием на големи количества храна за малък период от време. Честото преяждане може да бъде предизвикано от множество стимули, били те външни – примамливия мирис на или привлекателно изглеждащата храна, или вътрешни – преяждането може да бъде механизъм, с който се справяме с чувства на тъга, стрес или недоволство. Такова поведение често може да бъде компулсивно, без контрол от този, който му се отдава, пише Puls.bg.
Сходността на неудържимата нужда от храна и състояния на зависимост е породила въпроса за връзките между структурите в мозъка – при зависимости в мозъчните вериги има ключови промени, що се отнася за формирането на навици. За анализ учените взимат изображения, направени при функционален ядреномагнитен резонанс (фЯМР). Изследван е сектор от мозъка, наречен стриатум или набраздено тяло. Тази част от мозъка има тясна връзка с формирането на навици. Конкретен обект на наблюдение е част от стриутума, наречена сензомоторен путамен, която има връзка със сетивата, усещанията и двигателната активност.
Снимките от фЯМР на доброволци са сравнени с образци, при които не се наблюдава редовно преяждане. Забелязани са съществени разлики в невронните вериги в сензомоторния путамен. Връзката на тази част от стриатума е била по-силна с частите от мозъчната кора, които отговарят за движение и за усещанията. Благодарение на тази подсилена връзка някой, който има склонност да преяжда, може да усеща мириса на храната много по-силно и примамливо.
Наблюдавани са и понижени нива в тази част на мозъка, която отговаря за самоконтрол. Тези наклонности се увеличават в зависимост от честотата и сериозността на преяждането в даден пример, което сочи за склонност към загуба на самоконтрол при наличие на импулс, вътрешен или външен. Допълнителното наблюдение при случаи с промяна в мозъчните връзки показва намалена чувствителност към допамин в тези региони.
Понижаването на чувствителността към допамин може да се дължи на продължително високи нива на допамин посредством многократно излагане на възнаграждаващи стимули, като ядене. Нарушенията във мозъчните вериги, свързани с навиците, са фактор и при психиатричните заболявания, свързани със зависимости. Задълбочаването на познанията относно мозъчните връзки ще подобри терапиите като дълбока мозъчна стимулация, които директно влияят на дейността на невроните в мозъка.
Това проучване показва също, че това хранително разстройство най-вероятно е резултат от промени в мозъка. Информацията може да служи за своебразно успокоение за тези, които редовно показват такова поведение. Алан Уанг, студент по медицина в Станфордския университет и автор на проучването, казва: „Мисля, че има и известна психическа полза за пациентите, тъй като те могат да преосмислят това поведение като основано на навик. Хранителните разстройства не са недостатък на характера им. Те са свързани с физически промени в мозъка.“
“Златен век” за директорката на Държавен куклен театър - Бургас
