Разходите на строителите скочили с 30%, цените на новото строителство - с 18%
Липсата на стабилно държавно управление в последните години прави невъзможно да се приемат облекчаващи и строителите, и купувачите законови промени
С 18% на годишна база за 2022 са се повишили цените на новото строителство през 2022 година, докато себестойността на строителството е скочила с близо 30%, най-вече заради скока на цените на материалите. Тези данни представи Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи.
Основна тема на брифинга на асоциацията бяха мерките, които трябва да предприеме държавата, за да станат по-достъпни цените на жилищата, предава dariknews.bg.
"По цял свят, дори и в Африка и Азия, навсякъде има общинска и държавна жилищна политика. Държавите са разбрали, че за да имаш пълноценни граждани, които да живеят, възпроизвеждат и създават добавена стойност, след нуждата да се нахранят следва тази да има къде да живеят. Коефициентът на достъпност на жилищата на ООН (средна заплата спрямо цената на квадратен метър жилищна площ) в България беше 0,8, след инфлационните процеси стана 0,65, а в Западна Европа е средно 0,5, т.е. повечето хора не могат и да си мечтаят за собствено жилище, а живеят под наем. Ние се борим против тази негативна тенденция, защото не е в наш интерес жилищата да поскъпват, защото се печели от оборот. Когато жилищата станат прекалено скъпи, няма да има кой да купува", каза Шопов.
За тази цел строителите извеждат комплекс от мерки, които трябва да предприеме държавата, за да нормализира ценовите нива. На първо място - намаляване на административната тежест, електронизиране на документацията.
"В момента след закупуване на терен минаването през градоустройствена процедура и изваждането на строително разрешение отнема между 3 и 5 години. Това много оскъпява строителството, води до несигурност на инвестицията, а понякога на компромиси с качеството", посочват от бранша.
На второ място строителите настояват за бързо и лесно урегулиране на териториите около големите градове, накъдето да се насочи инвеститорския интерес. Шопов даде и пример с многомилионния турски мегаполис Истанбул, където в крайградски затворени комплекси може да се закупи жилище в затворен озеленен комплекс на цени около 700-800 долара на квадратен метър. Друга свободна ниша са и т.нар. НПЗ-та - индустриални зони в сърцето на града (например в "Лозенец", "Хаджи Димитър" и др.), обособени през комунизма, а в момента или пустеещи, или превърнати в складове, халета или сервизи.
София не е презастроен град, категоричен бе Димитър Димитров от асоциацията. И даде пример - средно в София на квадратен километър живеят 2000 души, докато този показател в Букурещ например е 5000, а в Париж цели 20 700.
Все още обаче, конкретно в София, тенденцията всички да "се бутат" по южните квартали, което води до презастрояване, докато северните райони, особено местностите в подножието на Стара Планина около Нови Искър например, стоят свободни. За да се развие този район обаче следва да се намеси общината и държавата, за да направи възможно развитието на инфраструктура там.
Значителен скок на цените се наблюдава при строителните материали - например при арматурната заготовка скокът е със 100%, при тухлите - 50%, при дървения материал също 50%. При все това крайните цени са се повишили с 18%, което значи, че строителите намаляват маржа си на печалба.
Огромен интерес има и към закупуването на жилище "на зелено", като някои обекти се разпродават на 100% преди Акт 16. Тогава цената е по-ниска с от 15 до 25%. В последните 10 години почти изчезват и лошите примери с фирми-фантоми, които да оставят обектите си незавършени, като клиентите "пият една студена вода". За да няма такива случаи, от асоциацията настояват да се възприеме западен модел - всеки строител, започващ обект, да е длъжен да сключи застраховка, която да покрие загубите на клиентите при евентуален фалит на фирмата.
Освен това - липсата на стабилно държавно управление в последните години прави невъзможно да се приемат облекчаващи и строителите, и купувачите законови промени, най-вече чрез намаляването на административната тежест.
В крайна сметка, заради инфлационните процеси в последната година и нещо има значително охлаждане на пазара, констатира Георги Шопов. "Има охлаждане на пазара. Огледите са повече, хората имат интерес, но сделките са чувствително по-малко."
