Няма плодове, а шунката става лукс: цените на храните в Унгария са скочили най-много в ЕС

В Унгария цените на храните са се повишили с повече от 45% в рамките на година

Ключови думи: Унгария, магазини, новини, Флагман, цени, инфлация

Цените на храните през последните месеци са се повишили драматично в цяла Европа, но най-големият скок е в Унгария. Магдолна Гозон си гризва от люти зелени чушки на сергия за плодове и зеленчуци в голям пазар на закрито в Будапеща, за да се увери, че са достатъчно пикантни за супата, която готви.

Осемдесет и три годишната пенсионерка не може да си позволи да си купи, ако не са достатъчно люти – не и със своята малка пенсия и на фона на най-големия скок в цените на храните в ЕС, пред който е изправена Унгария.

"Не купувам плодове. Получихме картофи от общината, така че не ни се налага да ги купуваме, но лукът поскъпна", каза Гозон, която е спряла да купува млечни продукти и рядко пазарува месо.

Цените на храните се повишиха драматично през последните месеци в цяла Европа, като през март скочиха с 19,6% в сравнение с март миналата година и по този начин станаха основен двигател за инфлацията, тъй като цените на енергията спаднаха. Но в Унгария цените на храните са се повишили с повече от 45% в рамките на година, става ясно от информация от статистическата агенция на ЕС Евростат. Това е значително повече от второто по големина увеличение в Словакия, което е с малко над 29 процента.

Тези увеличения на цените са тежък удар за потребителите в централноевропейската страна и ги принуждават да променят храните, които купуват и количествата, които могат да си позволят. А бизнесът е принуден да преосмисли какви стоки да предлага.

"Навиците определено се променят, така че хората наистина обмислят какво да купуват. Почти сме стигнали до момент, в който наденицата и шунката се смятат за деликатеси", каза Силвия Букта, управителка на месарски щанд в историческата сграда на Централните хали в Будапеща. "Освен това ни се налага да зареждаме по-малко, тъй като цените са по-високи и знаем, че няма толкова много клиенти, така че определено доставяме стоката по-пестеливо", добави Букта.

Цените на някои видове храни в Унгария почти са се удвоили през последната година. Основни продукти като яйцата, млякото, маслото и хляба са от 72% до 80% по-скъпи и водят до изпразване на портфейлите в страна, в която средната нетна заплата е малко над 900 долара месечно.

Въпреки че повечето европейски икономики страдат от подобни трудности, тъй като войната на Русия в Украйна подхранва криза, свързана с цената на живота, неефективност в унгарското земеделие и хранително-вкусова промишленост, както и историческото обезценяване на националната валута форинт, означават, че "екстремната инфлация" в страната е по-лоша от където и да било другаде в ЕС, каза Петер Вировац – главен икономист в "Ай Ен Джи Унгария" (ING Hungary).

"Навсякъде имаше суша, цените на енергията се повишиха навсякъде, разходите на доставчиците се повишиха навсякъде", каза той. "Но, ако производството не е ефективно, тогава, разбира се, на местните производители ще им бъде много по-трудно да плащат тези разходи".

За да свързват двата края, не само фермерите, но и ресторантите, пекарните и други бизнеси, са повишили цените за клиентите и са променили артикулите, които предлагат, за да избегнат най-скъпите съставки.

Кафе "Чига", ресторант и бар под раззеленилите се дървета на площад в центъра на Будапеща, е извадил хамбургерите и пържените картофи от менюто си в края на миналата година в отговор на рязко покачващите се цените на съставките като месо и готварско олио, каза управителят му Андраш Келемен.

"(Цената на) суровините рязко се повиши. Има някои артикули, които се повишиха с около 100%", каза той. "Зеленчуците, особено през зимния период, както и някои меса и местни продукти, се повишиха неимоверно".

Това доведе до повишаване на общата инфлация в Унгария до 25,6 процента. Това е най-високата стойност в ЕС, където миналия месец средната инфлация се забави до 8,3 на сто. Растящата цена на живота доведе до бързо увеличение на заплатите – допълнителни разходи, които бизнесите отчасти прехвърлят върху клиентите.

"Всичките ни разходи непрекъснато се повишават и междувременно трябва да вдигаме заплатите", каза Келемен. "Има определена точка, над която не искаме или не смеем да повишим цените на дребно – но повишаване с 30% процента е типично".

Естер Робоз, собственичката на пекарна "Бабушка" в Будапеща, каза, че и на нея ѝ се е наложило да повиши цените за клиентите си. Тя също така започнала да използва зехтин в някои кексове, тъй като цената на маслото е скочила с 68% през март.

"Цените на всички съставки се повишиха в известна степен, но за нас най-забележими вероятно бяха маслото, зехтина и брашното", каза тя.

Въпреки че Унгария е голям производител на пшеница, царевица, маслодайни семена и месо, около 30% от хранителните продукти във веригите за хранителни стоки са вносни, става ясно от проучване от 2022 г. на Националната служба за безопасност на храните.

Миналата година унгарският форинт се обезцени с повече от 40% спрямо американския долар и с повече от 20% спрямо еврото, което е направило разходите за внос – а оттам и цените по рафтовете – много по-високи, каза Вировац.

"Това означава просто допълнителни разходи за доставчиците, които те в крайна сметка се опитват да прехвърлят на потребителите", каза икономистът.

Цените на храните в Унгария дават скромни признаци на забавяне, като спаднаха с три пункта от пика си през декември, който беше почти 50 процента.

Но забраната на вноса на зърно от Украйна, въведена наскоро от Унгария, Полша, Словакия и България на фона на пренасищане на пазара, което те твърдят, че е навредило на местните фермери, би могла да повиши инфлацията, каза базираният в Лондон икономист Иън Мичъл, един от директорите на програмата за Европа в Центъра за глобално развитие.

Вировац обаче каза, че хората харчат все по-малко, тъй като покупателната им способност и спестяванията им намаляват, така че вероятно няма да са готови да плащат повече за хляб и други храни местно производство, а това ще попречи на доставчиците да им прехвърлят допълнителните разходи.

"Достигнахме точка, в която има такова повишение на цените и такова изчерпване на резервите на домакинствата, че хората всъщност започнаха да затягат коланите си и започнаха да потребяват много по-малко", каза той. (БТА)