Ще върнем славата на България с трети и четвърти космонавт - в това вярва Георги Иванов 44 г. след своя полет

С внуците Крис-Антъни (с бялата риза), Георги Иванов Иванов – младши (с белия пуловер) и Джулия Иванова

Ключови думи: георги иванов, космонавт, полет в космоса

44-години след космическия полет, който превръща Георги Иванов в първия български космонавт, на 12 април той отново ще отбележи Деня на авиацията и космонавтиката и успешното завръщане на екипажа, от който е част. Както всяка година, Георги Иванов ще поднесе цветя пред бюст-паметника на първия космонавт Юрий Гагарин в Банкя. На откриването на монумента през 1981 г. са и от екипажа на "Союз" 33. Оттогава под патронажа на кметството всяка година на 12 април паметникът е отрупан със свежи венци и цветя в знак на почит. Винаги сред тях е и Георги Иванов - първият българин, който летя в Космоса. 

А днес е паметен ден! Защото на 10 април 1979 година България е притихнала, а гагаринското "Поехали" прозвучава за екипажа на космическия кораб "Союз 33" с командир Николай Рукавишников и първия български космонавт-изследовател на борда му - Георги Иванов.

Днес той е на 82 години, но в много добро здраве и кондиция. Споделя, че живее нормално за нашето време, защото край него е голямото му семейство, сред което внуци и правнучка на 10 години. А Георги Иванов Иванов е най-малкият му внук на 6 години, който носи неговите три имена.

Ще върнем космическата слава на България, ще летят трети и четвърти космонавт само ако нашата държава застане зад тази кауза, смята Георги Иванов, който е пример за достоен Българин.

44 години след знаменития полет в Космоса той споделя с тъга, че в черните му мисли влиза това, че българският народ ужасно намалява, а това е истинската криза. Най-много го дразни състоянието на страната ни и това, че България е на последно място в ЕС – най-бедната държава.

„90-те години си представяхме, че правим нещо добро за България и народа ни, а унищожихме всичко. Покажете ми едно нещо, което е сътворено. Унищожихме селското стопанство, промишлеността, ядрената енергетика… Каква е логиката да се закрият 4 енергоблока? Можеше да се печели години наред. Започваше се да се строи АЕЦ „Белене“ вече колко пъти, заложиха се милиарди, които стоят и сега. Купихме енергеоблокове и не ги използваме“, казва Георги Иванов.

„Унищожихме авиацията, ние нямаме гражданска авиация. Унищожихме не една българска авиокомпания. Много неща в България отиват единствено за скрап и от това мен ме боли като всеки един българин. От това губи целият наш народ и затова сме толкова бедни. Другите, които бяха на нашето ниво, сега се развиват много по-добре от нас“, добавя той и припомня, че от 2007 г. досега България е загубила 350% от своето производство на овошки и зеленчуци. И продължава: "преди това нямаше човек, който да рови в кофите за боклук, нямаше безпризорни, всички имаха работа. Може да е не е била високо платена, но нямаше семейство, което да страда. Два пъти в годината се ходеше на почивка – един на море и един на планина."

„Във времето, когато беше нашият полет, България имаше развита индустрия и електроника и беше може би на едно от първите места в това производство. Колкото и да плюем това време, който както иска да го нарича, това беше време, в което живеехме и се създавахме. Тогава в България имаше държава, която стоеше зад всичко това, което се развиваше у нас – и промишлеността, и селското стопанство, и науката“, каза човекът, който летя в Космоса.

В края на 60-те години се създаде програма „Интеркосмос“ и по нея през 1972 г. България зае своето достойно 18-о в света като държава, създала прибори за Космоса и призната от ООН.

10 април 1979 година България става 6-ата страна, изпратила човек в Космоса след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.

И до момента в Международната космическа станция има българска апаратура, с това можем да се гордеем. Изводът е ясен - силната държава е гарант за развитието на космонавтиката.

Благодарение на тази силна държава, през 1979 г. по програма "Интеркосмос", станахме 6-та страна в света участничка в пилотирани космически полети и 3-та в света създала храна за космонавти. През 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на Българската държава, излетяха два изкуствени спътници, изградени изцяло с българска апаратура.

През 1988 г. беше осъществен вторият българо-съветски пилотиран космически полет с Александър Александров. Тогава беше създадена от българските учени, под ръководството на професор Таня Иванова, първата космическа оранжерия, която работи дълги години на станция "Мир".

И днес учените и специалистите от ИКИТ, въпреки държавата и трудните условия за науката, продължават да работят по международни космически програми. Българска апаратура и сега лети на Международната космическа станция.