Какво всъщност иска да каже Негово Величество избирателят на политиците

Не ви щем прогресивното, искаме си традиционното, поради което вотът ни е толкова хаотичен и разпръснат

Ключови думи: Избори, новини, Бойко Борисов, Кирил Петков, Костадин Костадинов, Мустафа Карадайъ, Корнелия Нинова, Слави Трифонов

Кои са победителите и кои са губещите от последните избори – това е един от въпросите, чийто отговор, в някаква степен би дал представа какво всъщност иска да каже Негово Величество избирателят на политиците.

ГЕРБ-СДС

ГЕРБ-СДС печелят изборите, като отчитат ръст на гласове. Имайки предвид фактът, че партията беше на власт 12 години и  допълвайки с активното изчегъртване, което се опитаха да им спретнат политическите опоненти миналата и по-миналата година, това е безспорен успех. Цифрово – 5 на сто увеличение на гласовете в сравнение с последните избори, но не само – този им резултат е най-високият за последните четири избора за парламент.

Видно е, че избирателят не си представя управление без ГЕРБ, в частност Борисов, колкото и в това да се опитваха доста време да ни убедят ПП, ДБ, БСП и прочее. Интересният момент е, че докато ДБ дават индикации, че са склонни да направят компромис -  „Демокрацията е разговор между несъгласни, а вотът на гражданите казва, че ще се наложи да се научим да водим този разговор” (Христо Иванов), „Най-важно е по какъв начин ще протекат политически преговори, ако се състоят" (Радан Кънев), ПП към момента са категорични, че не биха подкрепили кабинет с мандат на ГЕРБ. И не просто с мандат, а въобще с тяхно участие – по думите на Кирил Петков и Асен Василев. Това им мнение как ли кореспондира с думите на Петков, изречение дни преди изборите: „Електоратът ще накаже партията, която не подкрепи кабинет” е отделен въпрос.

За разлика от колебливите, дори противоречащи си лидери на ПП и ДБ, Борисов е доста по-диалогичен и демонстрира разум. „Кабинет трябва да бъде излъчен. Нека загубят партиите, но да спечели народът. Най-стабилното управление би било коалиция между големите партии, която ще успокои и народа, и бизнеса. Обръщаме се към най-голямата, защото това ще е най-добре за хората. На тези избори българите казаха, че без ГЕРБ не може, но и без ПП и ДБ не може. Личните ни чувства нямат никакво значение".

И всъщност няма никаква значение дали той е искрен и демонстрираните принципи не са проформа, истината е, че умело прехвърли горещия картоф към ПП/ДБ.

ПП-ДБ

Като стана вече дума за ПП/ДБ, те със сигурност попадат към групата на губещите. Очакваха да са победители, очакваха не просто да съберат 1+1, а дори този сбор да прави 3, очакваха вероятно да успеят и сами да съставят кабинет. Реалността обаче е доста по-различна. И отново се връщам на думи, изречени от Петков броени дни преди изборите, които сега е добре да му бъдат припомнени - „Мандатът ще бъде при нас, защото ние ще сме победители, всички трябва да го разберат. Аз мисля, че на хората им омръзна първи, втори, трети, пети. Аз мисля, че който е първи, той трябва да поеме политическата отговорност и ние няма да правим никакви експертни работи и правителства“.

Коалицията между ПП и ДБ се представя по-зле отколкото двете политически сили поотделно на предишните избори. Като става дума за доста сериозна загуба на гласове - 73 хиляди от 692 хиляди, които двете партии имаха през октомври 2022 г., което означава 11% от избирателите си. Нелепото е, че поддръжниците им, а дори и лидерите се хвалят, че София, Пловдив и Варна са техни. Ами... не точно. В столицата има спад с 18 000 гласа, в Пловдив – с 3 500, а във Варна – с 5 600.

И най-малкият им проблем в момента е, че сега са втори, защото тази изкуствено създадена коалиция рискува да се разпадне всеки момент, а на така чаканите от тях местни избори, заради които се говори, че основно направиха това обединение, може дори да не съществуват. Нека не забравяме, че именно там са им големите надежди, защото по техни думи, падне ли София (+ още 1, 2 големи града), политическата картина рязко ще се промени и ГЕРБ ще загубят позициите си.

„Възраждане”

Стигаме до третите – „Възраждане”, които безспорно са големите печеливши на тези избори. Не толкова заради процента (14,16%) и мястото им в крайното подреждане, а заради тенденцията на постоянен възход, по – точно – 40% ръст на гласовете или нови 100 000 гласа, като близо една трета от тях идват от ПП, а останалите са от негласували на миналия вот.

Какво означава това? Най-елементарният прочит би бил, че това са хора-русофили или подкрепящи политиката на Путин например, противници на членството ни в ЕС и НАТО. По-задълбоченият анализ обаче показва друго – към момента „Възраждане” са единствената алтернатива (без въобще това да означава най-добрият вариант) на мнозинството от останалите партии, които са съсредоточили говоренето и по-голямата част от действията си в посока отвъд границите, непрекъснато говорят за отговорности, произтичащи от евроатлантическата ни ориентация, акцентират и на задълженията, поети от нас по отношение на „Зелената сделка” и т.н. И все повече се опитват да се отдалечат – дали неволно или напълно съзнателно – от традиционното, консервативното. Всъщност именно по тази линия, тоест защото все още имат подобни позиции по някои въпроси, ГЕРБ успяват да поддържат относително постоянна подкрепа.

На хората, на българите им липсва една дясно ориентирана партия, консервативна, традиционна и парадокс – именно левите русофили от „Възраждане” по някакъв начин защитават тези им виждания, просто защото другите партии (в голямата си степен) кои повече, кои по-малко, все по-натрапчиво говорят за повече права на ЛГБТИ и етнически групи, за повече регулации, за приоритет на европейското над националното законодателство и т.н. А  съвсем очевидно българинът не иска това. Показаха го и резултатите на ПП/ДБ, показва го и увеличаващият се вот за „Възраждане”, показва го дори и резултатът на ИТН, които също могат да причислят към победителите на тези избори.

Гласоподавателите припознават хората на Костадинов като протестна партия, антисистемна – нещо, което помогна и на ПП в зората на появата им. А към момента вторите, особено след управлението им, вече са абсолютно статукво, и то по-лошо от ГЕРБ, поради което избирателите се отдръпват все повече от тях. Ако ще е старото, нека поне е добре познатото такова, с всичките му кусури, а не новото, което носи и съвсем различни и повече проблеми.

ДПС

ДПС са си ДПС – тоест устойчива на времето, кризите и ситуацията партия, която без да вдига шум около себе си и да генерира или участва в скандали, успешно води политиката, която е декларирала. С 13.72% (346 930 гласа) те заемат четвърто място, като са първи в чужбина -  62 910 гласа идват от там. ДПС винаги са били и големият играч на българската политическа сцена, като макар през последните няколко парламента да са периферията на събитията, това в никакъв случай не означава, че от тях нищо не зависи. Напротив. Както винаги сами са подчертавали, те са балансираният играч, не държат постоянно да изскачат от всеки телевизор, именно обратното – активни са на място, сред местните, залагайки на социални послания. При тях липсват заплахите, крайните послания, търсене на конфронтацията.

БСП

Губещи (и то за пореден път) са БСП – последните пет вота те продължават да затъват – за тях са гласували 225 814 души, което е с малко над 7 хил. гласа по-малко от октомври 2022 г. Ако трябва да се сравнява с 2017 г., се касае за понижаване на резултата с повече от четири пъти, което е фрапантно. Малка част от тези гласове са отишли към новия проект „Левицата”, по-скоро все повече хора въобще не намират мотивация да стигат до урните, за да дадат гласа си за социалистите.

Пред партията на Корнелия Нинова стои фундаментален въпрос – или трябва радикално да се промени, вливайки се и идейно в редиците на европейската левица, срещу което обаче Нинова се бори със зъби и нокти, поради политиките, които произтичат от това, или – което звучи направо невероятно – да поеме още по-стабилен курс център-дясно, като напълно отрече и загърби миналото си и се извини с за деянията си преди 1989г. Звучи абсурдно, нали? Но не по-малко абсурдна е и разкрачената поза, която в момента е заела БСП и която е една от основните причини постоянно да губи гласове.

ИТН

Както вече споменах, победители са и ИТН на Слави Трифонов. Какво е сходното с постигналите по-висок резултат ГЕРБ и „Възраждане” ли? Именно това, че макар в различни степен и по различен начин, и трите формации залагат в политиките си на по-консервативното, на досега с избирателите, на по-опростеното и смилаемо от хората говорене. Защото, съгласете се, но на фона на инфлацията и галопиращите цени, да слушаш как някой ти обяснява, че е време да си променим законодателството в посока либерализиране заради ЛГБТИ или да ти говори как трябва по-бързо да си затворим въглищните централи, или от сутрин до вечер да ти надува главата каква още помощ трябва да изпратим някъде по света, някак не е най-приоритетното за масовия човечец. И с пълно право, разбира се.

Какво иска ТОЙ – избирателят?

И да се върнем на въпроса от началото - какво всъщност иска да каже Негово Величество избирателят на политиците. Част от отговора се крие и в процента на негласувалите, и макар активността сега да е малко по-висока от тази на предходните избори за Народно събрание - гласували са 77 271 души повече, отколкото шест месеца по-рано, продължава да е доста ниска  - 40,6%, което говори за недоверието към партиите сред голяма част от българите.  Това недоверие вече е постоянна величина, за жалост.

Избирателят е уморен от постоянните избори, но не по-малко уморен е от конфронтацията между партиите и отделните политици. Това говорене още повече увеличава разделението между хората, крайно ги фрагментира и изтощава, от което губят именно участниците на политическата сцена и формациите, които представляват.

Намираме се в криза, а в такива времена хората търсят опора в познатото – с всичките му кусури, търсят опора и в традиционното – семейството, обичаите, ако щете. Засилва се и евроскептицизмът, а призиви за линии, които са далечни от разбиранията на българина, още повече го антагонизират спрямо политиците и партиите, които ги предлагат.

Някой ще възрази – е, ПП и ДБ са типично неолиберална коалиция, а са втори. Да, втори са, но с техните милиони, вложени за реклама, с тяхното постоянно присъствие по медиите, с подкрепата към тях от различни (съмнителни) бизнесмени, с всичко това те трябваше да се първи, и то убедително първо, с разлика пред втория. А те едвам събират една четвърт от гласовете на стигналите до урните или от всички с право на глас – под 10% от населението.

Липсва ни силен и ясно открояващ се с десни политики във всеки аспект играч, поради което вотът е толкова хаотичен и разпръснат предимно между партии, които макар и в различна степен прокарват или поддържат такъв курс.