До крадеца на поезия в Бургас - ако се познаеш, сам върни плочката, защото те търсят
Дали мъжът е извършил кражбата от любов към поезията или към метала, може само да гадаем, написа в своя профил кметът на Бургас Димитър Николов
Мъж на средна възраст, облечен в светло яке и с тъмен панталон, направи голяма глупост в събота на разсъмване. Както си вървял по ул. „Св. св. Кирил и Методий“ в пресечката с улица „Алеко Константинов“, той се навел и изтръгнал метална плоча с емблематичния стих на Христо Фотев – „Не е измислица морето и щастието съществува…“
Ако крадецът прочете това тук, го призоваваме да върне плочката, тъй като полицията работи усилено по неговото издирване. Иззети са всички записи от камерите на обектите наоколо, а работата на полицейските служители продължава.
Дали мъжът е извършил кражбата от любов към поезията или към метала, може само да гадаем, написа в своя профил кметът на Бургас Димитър Николов. Вижте целия пост на градоначалника:
„Като кмет съм видял какво ли не, но последният случай успя да ме изненада!
Мъж буквално си открадна поезия от центъра на Бургас.
Знаете, че стихове на бургаски поети, изписани върху метални плочи, са вградени в тротоарите в центъра. Една от тях- на пресечката на улиците „Кирил и Методий“ и “Алеко Константинов“, в събота около 6 сутринта е открадната.
Извършителят е мъж на средна възраст, който е заснет от камерите за видеонаблюдение.
Откраднатата плочка е от месинг, а върху нея са изписани стиховете на Христо Фотев: „Не е измислица морето и щастието съществува!“
До празното място, където доскоро се е намирала плочата, има други две. Върху едната от тях е изписан стихът на Петя Дубарова – „…и всяка от звездите е зеница в морето скрила своя отпечатък. Върху другата е стихът на Недялко Йорданов – „Момчето, което говори с морето на някакъв странен език…“
Дали мъжът е извършил кражбата от любов към поезията или към метала, може само да гадаем.
И не, не вярвам извършителят да е от Бургас!“
Где е саватева де е и кмета,
Няма ли камери,ето отнесе я,
Там във дома,прашен ,разхвърлян,
Той ще чете велики творения,
Тази поезия от всеки тъпкана
Кой ще превърне във славна импресия..
Нейното място не е на пътя.
Да я докосват със мръсни крака,
Трябва да бъде високо издигана,
В нашият град,на високи места
(реално искаха да ни научат да си пазим вещите, защото нали уж по соца нямало крадци, ама все пак някой да не го вземе)
реших се кмете, моля те прости ми.
Откраднах с естетично възмущение,
това е нетърпимо положение.
Поезия в краката на народа,
каква е тази нетърпима мода?
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Колкото до Емил Христов-ей овчи мозък ,ти като не харесаш някой филм-по-хубав ли си снимал,като не харесваш дадена книга,по-хубава ли си написал,като не харесваш опера-по-хубава музика ли пишеш?? Възмутил си се от нещо,ама не си сиг точно от какво..камо ли как да го изразиш културно и адекватно.Що не си четете статиите и да си пишете вие какво мислите за написаното в нея,а сте седнали да мерите и оценяте чуждите мнения?!Седнал и въпроси да ми задава и акъл да ми дава.Нито ме знаеш нито те интересувам,селчо.Гледай себе си,хората могат да мислят както си искат-теб какво те грее?!
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките –
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Та в тоя ред на мисли бургазлии едва ли сме загубили много от кражбата на плочката-за мен нито е поезия нито имам нужда на брега на морето в родния ми град да има плочка с надпис,че морето не било измислица.Бих похвалил дори крадеца на "поезия",само да не пипа другите плочи.