Историческо дело на Районния съд в Бургас може да събори ограничението за продаване на земя на чужденци

Казусът, който разглежда РС Бургас, е много любопитен

Ключови думи: Районния съд, Бургас, новини, Флагман, придобиване на земя

16 години след членството на България в Европейския съюз районният съд в Бургас е на път да събори последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас. Това може да се случи заради отправено от него преюдициално запитване до Съда на ЕС (пълния му текст виж тук).

Проблемът с чл. 3в ЗСПЗЗ

Както е известно, 5 години след присъединяването на България към ЕС, гражданите на съюза и на държавите в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да придобиват неземеделска земя в страната. От 2012 г. те и дружествата, които са регистрирали в България, както и чуждите компании от страните от ЕС и ЕИП могат да притежават неземеделска земя.

За земеделската земя ограниченията трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 г. Вместо това да се случи, беше въведено ново изискване за всички, които искат да я придобият – да са пребивавали поне 5 години в България. Това стана с приемането на една нова разпоредба в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) – чл. 3в.

Той предвиди: „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години“. Това правило не се прилага само при наследяване по закон.

То е общо за всички граждани – български и чуждестранни и от него следва, че физически лица, които поне през последните 5 години не са пребивавали или не са установени в България, нямат право да придобиват земеделска земя с какъвто и да е вид сделка. Що се отнася до юридическите лица, изискването за регистрация поне 5 години преди придобиването на земята, може да бъде преодоляно, ако съдружниците (или учредителите на АД) отговарят на изискванията за пребиваване или установеност.

Чл. 3в ЗСПЗЗ е предложение на депутати от БСП, като в законопроекта им няма мотиви за въвеждането на ограничението (виж тук). Президент през 2014 г. е Росен Плевнелиев и той налага вето, като отбелязва, че на практика разпоредбата налага недопустимо ограничение на българските граждани, като им въвежда изискване за уседналост. А за гражданите на ЕС подчертава, че България не може след датата на присъединяването си към съюза да въвежда допълнителни ограничителни условия за придобиване на земя, защото така едностранно ограничава на правото на установяване (по чл. 49 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз) и на свободно движение на капитали (по чл. 63 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз).

Следва наказателна процедура срещу България, която според справка в специалния регистър на Европейската комисия още е активна. Повече от 7 години след това чл. 3в ЗСПЗЗ е действащо право.

Преюдициалното запиване на РС-Бургас

Това може да се промени заради едно преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин. Австриецът и бащата се запознали в Москва в началото на 1990-те години. После българинът започнал работа в Австрия, където шеф му бил австриецът. С течение на времето двамата станали приятели.

През 2004 г. българинът предложил на австриеца да се включи с него в покупката на земеделски земи в България, в която щели да участват като купувачи и други техни колеги и добри познати от Австрия. Чужденецът решил да участва и на три вноски дал общо 60 000 евро на българския си приятел. Той бил уведомен, че по това време чужденци не могат да придобиват българска земя и затова в нотариалните актове ще фигурира само името на българина. Уговорката била след като отпадне ограничението за гражданите на ЕС, българинът да му прехвърли официално действително притежаваните идеални части.

Така през 2004 г. и 2005 г. били купени три ниви в бургаско. През 2006 г. българинът изготвил три клетвени декларации за всеки от имотите, в които обявява действителната собственост, т.е. че австрийският му приятел притежава идеални части от трите имота.

Сега австрийският гражданин е предявил искове, с които настоява да бъде установено, че той е собственик на идеални части от въпросните три ниви, а сделките да бъдат признати за симулативни.

Изправен пред този казус Бургаският районен съд си поставя въпроса за съвместимостта на чл. 3в ЗСПЗЗ с правото на ЕС.

„Действително земеделската земя в България се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Според разпоредбата на чл. 3в ЗСПЗЗ, физически лица, които поне през последните 5 години не са пребивавали в България, нямат право да придобиват българска земеделска земя с какъвто и да е вид сделка. Съдът на Европейските общности е необходимо да обобщи дали правилото на чл. 3в ЗСПЗЗ е в противоречие с правото на ЕС“, посочва българският съд в преюдициалното си запитване.

Той припомня цялата история на ограниченията за чужди граждани да придобиват земя в България, за започналата в Брюксел наказателна процедура, както и за издаденото през 2017 г. от Европейската комисия тълкувателно съобщение, в което ясно е заявено, че „правото на придобиване, ползване и разпореждане със земеделска земя попада в приложното поле на отнасящия се до свободното движение на капитали чл. 63 ДФЕС“.

Българският съд се пита дали условията за придобиване на земеделска земя по чл. 3в ЗСПЗЗ съответстват на ценностите, установени в Конституцията и в правото на ЕС и дали чл. 3в ЗСПЗЗ ограничава свободата на установяване и на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 49 и чл. 63 от ДФЕС.

Той изтъква, че отговорите на тези въпроси са от значение за правилното решаване на делото, тъй като „при позитивно за ищеца решение по делото с предмет какъвто и да бил вид симулация, симулираният правен инструмент да е допустим по националното законодателство“.

Затова отправя до Съда на Европейския съюз следното запитване:

На основание чл. 19, параграф 3, б. „б“ от Договора за Европейския съюз и чл. 267, параграф 1, б. „б“ и параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, представлява ли ограничение, противоречащо на членове 18 ДФЕС, 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 345 ДФЕС, разглежданата в настоящото главно производство правна уредба на Република България като държава членка, която поставя като условие за придобиване на право на собственост върху земеделска земя в България, изискването за пребиваване на територията на държавата членка в продължение на петгодишен период от време?

В частност, представлява ли посоченото изискване за придобиване на собственост непропорционална мярка, която по същество нарушава забраната за дискриминация и принципите за свободно движение на капитали и установяване на хора в рамките на Общността, прогласени в членове 18 ДФЕС, 49 ДФЕС и 63 ДФЕС и в член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Източник: Lex.bg