Могат ли да се предсказват земетресенията

Как, ако е невъзможно, един изследовател от Нидерландия обяви 3 дни преди труса в Турция, че предстои такъв?

Ключови думи: земетресения, предксазание, могат ли да се предсказват, електромагнетизъм, електричество, необичаен феномен, нидерландски учен

Рано сутринта на 6 февруари трус с магнитуд от 7.8 по скалата на Рихтер преобърна живота на стотици хиляди жители на Турция и Сирия. Той бе последван от вторично земетресение с магнитуд от 6.7 и още един в късния следобед от 7.5 по Рихтер. Резултатът – над 40 000 загинали (за съжаление до този момент) и над 700 000 ранени, хиляди срутени сгради и огромни щети по публичната инфраструктура.

А имаше ли начин, ако се абстрахираме от политиката в науката през последните десетилетия, всичко това да бъде предотвратено?

„Можем ли да прогнозираме и предричаме земетресенията? Не. Нито геологичните институти на САЩ, нито други учени по света някога са предсказвали кога ще има голямо земетресение. Не знаем как и не очакваме да разберем в обозримото бъдеще”. Това пише на официалния сайт на Института по геология в Щатите. Дали обаче това е така.

На 3 февруари – цели 3 дни преди труса в Турция, в свой туийт нидерландският учен, основател на Соларната система за геометрични проучвания (ССГП), Франк Хоогербейтс, написа: „Рано или късно ще има трус с магнитут от приблизително 7.5 по Рихтер в този регион (Южна-Централна Турция, Йордания, Сирия, Ливан)”. Съобщението е придружено със снимка от карта и описан епицентър на потенциалния трус, който много подозрително се доближава до истинския такъв, който наблюдавахме на 6 февруари.

Хоогербейтс допълва: „Както казах по-рано, това ще се случи в този регион, подобно на годините 115 и 526. Тези земетресения винаги са предхождани от критична планетарна геометрия, каквато наблюдавахме на 4 и 5 февруари”

Планетарна геометрия?! Що за глупости, нали? Не, нидерландецът не използва кристална топка и не чува гласове от космоса. Той и колегите му следят процесите в Слънчевата система и не се доверяват сляпо на догмите в т.нар. „конвенционална” наука. Кратко обяснение (на английски) за това какъв метод точно използват, може да се открие долу.

Всъщност това съвсем не е първата успешна прогноза за голямо земетресение на Хоогербейтс.

На 2 феваури 2023 г. ССГП публикува съобщение, че има „потенциал за силна сейзмична активност в или близо до лилавата банда (източната част на Южна Америка) след 1 до 6 дни. На 5 февруари е регистриран трус от 5.6 по Рихтер в Чили.

На 29 януари т.г. ССГП предсказа с точност сейзмичната активност в района на южен Китай и северна Индия. Ден по-късно последва трус с магнитуд 5.8 в южен Синдзян.

Откакто съществува организацията, Хоогербейтс и екипа му са „предсказали” по своята методология стотици земетресения – ярък контраст с конвенционалните им колеги, които разчитат на статистически данни, теория на вероятностите и линеарни компютърни модели.

За разлика от тях, в ССГП разчитат не на абсурдната хипотеза, че земетресенията се причиняват изцяло от разместването на тектонични плочи заради гравитацията, а на ясните електромагнитни свойства на Земята и Слънчевата система, които влияят на средата. По думите на самия Хоогербейтс:

„Според нашите проучвания, изглежда гравитацията не е отговорна за големите земетресения. Най-вероятната сила, действаща на земната кора в този аспект е електромагнитната. Това може да обясни още защо по време на и преди земетресения се появяват и светкавици. Те може да са резултат от електромагнетичния заряд, вкаран в системата от критичната геометрия между небесните тела в Слънчевата система”

По неговия модел пространството между планетите и звездите не е празно, но е доминирано от трудни за засичане, но ефективни магнитни полета и електрически потоци. Така Слънцето действа като „динамо”, а планетите като антени, които едновременно приемат, трансформират и излъчват сигнали по определени дължини на вълната.

Цитирайки радиоинженера Джон Нелсън, чиито 1500 прогнози за атмосферни събития през 60-те години се оказват верни на 95.2%, Хоогербейтс пише: „Сходностите между електрическия генератор с внимателно поставените около него магнити и Слънцето – с неговите постоянно променящи се планети, е интригуваща. В генератора магнитите са фиксирани и произвеждат постоянен ток. Ако приемем, че Слънцето е арматурата, а планетите – магнити, имаме много голяма прилика”.

Всъщност това свойство на планетите и луните в Слънчевата система бе потвърдено от сателитите Вояджър и Касини, които успяха да уловят специфични електромагнитни вълни, излъчени от всички планети в обхвата между радиовълни, микровълново лъчение, инфрачервена светлина. Този процес и причините за него все още не са открити. Неизвестно още е и какъв точно е ефектът на това в атмосферата и йоносферата на Земята, а какво остава за ефектът върху земната кора. Досега човечеството е успяло да пробие едва 16 от общо 60-те километра от нейната дебелина и няма никакво понятие от мантията и по-дълбоките слоеве.

Друг интересен феномен, наблюдаван хиляди пъти преди земетресение, е излъчването на радон от водите в близост до епицентъра на трус в часовете и дните преди старта. Какво причинява това е неясно, но точно по този начин техникът Джанпало Джулияни успя да предскаже през 2009 г. земетресението в Лакила, Италия, което се случи няколко дни по-късно.

Още по-мистериозно пък е поведението на един доста широк пласт от йонизирана плазма започваща от 40 и стигаща до 600 мили над повърхността на земята преди земетресения. Тази зона, наречена йоносфера, е пълна се елктрони и заредени атоми и молекули и вероятно се влияе от излъчванията на други обекти в Слънчевата система. През 2020 г. Сергей Пулинец описа в своите Принципи за организиране на предсказването на земните земетресения с многопараметрични сензори един любопитен процес – „В случая на йоносферата, прекурсорите се проявяват под формата на силна позитивна вариация в концентрацията на електрони над зоната, която предстои да бъде ударена от трус”

Скорошен е примерът с разрушителното земетресение с магнитуд от 9.1 по Рихтер в Япония през 2011 г., когато китайският изследовател Жу Фуйнг обясни и демонстрира нагледно, че земетресението ,причинило смъртта на над 20 000 човека, можеше да не е толкова поразяващо, ако някой бе отчел сериозната плътност на позитивно заредени електрони в йоносферата точно над епицентъра, която е започнала да се формира 11 дни по-рано.
Откритието му се потвърждава от японският сейзмолог Косуке Хеки, който се връща още по-назад, през 2010 г., когато открива, че същият феномен се е наблюдавал и при друго земетресение – това до Чили, което бе с магнитуд от 8.8 по Рихтер и отне живота на 524 човека, както и разрушителния трус в Хокайдо през 1994 г.

Видно от картинката пък 5 дни преди ужасяващия трус в Индонезия от 26 декември 2004 г., който погуби близо 230 000 човека, е бил предшестван от същия феномен – необичаен ръст на инфрачервена радиация в близост до епицентъра.

Примерите са прекалено много за изброяване.Реално теорията, че земетресенията могат да бъдат предричани с приблизителна точност не е нова, както и не е нова самата идея, че Земята е само част от цялостния електромагнетичен двигател на Слънцето. Въпреки това, от поне 50 години идеята е премахната от т.нар. „мейнстрийм” наука, заменена с простото изказване „Не, няма как да ги предскажем”.

Девизът „Следвайте наукаТА”, станал толкова популярен по време на ковид пандемията, който спорно се използваше за щяло и нещяло, изглежда не се ползва само по отношение на здравеопазването. Цялата наука видимо е пропита от догми, които не би следвало да са част от научния процес. И докато това не се промени, земетресения като това в Турция вероятно ще продължат да ни изненадват, а хиляди човешки животи ще бъдат унищожавани от силата на природата напразно.