"Добрите сили" или коалиция ДС

Продължаваме промяната и Демократична България обявиха "обединението на доброто", поканиха и граждански организации като БОЕЦ на Георги Георгиев

Ключови думи: Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Добрите сили, Атанас Атанасов, Продължаваме промяната, Демократична България

"Днес ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили" – с тези думи бившият премиер Кирил Петков представи обединението на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" (ДБ).

Освен тези две формации се спрягат и имената на някои граждански организации. Всъщност още миналата година съпредседателят на ДБ Христо Иванов се обяви за широка предизборна коалиция, посочвайки, че „Трябва да привлечем всички останали фигури, които запазиха духа на протеста. Трябва да се отнесем сериозно към това предложение. Има граждански организации като БОЕЦ и „Правосъдие за всеки”.

Разбира се, кандидати за новото широко обединение (двусмислено или не, изразът е много на мястото си) има отдавна. Започвайки от споменатите БОЕЦ на известния като Гошо Тъпото, преминавайки през адвоката без спечелени дела Николай Хаджигенов и съратника му – бащата на фалшивите новини Арман Бабикян, стигайки чак до винаги готовата Мая Манолова.

Е, последната по принцип не е желан съюзник на ДБ, но е достатъчно да припомним, че именно редица от симпатизантите им публично декларираха преди няколко години, че са гласували за Манолова срещу Йорданка Фандъкова на изборите за кмет на София.

В края на 2021 година Кирил Петков събираше кандидати за „А отбора”, който се отличавал от другите с това, че хората в него имат образование и постигнати успехи. Тогава той причисляваше към този отбор БСП и ИТН, но после знаем какво се случи. Но нека си припомним кои са основните герои в „Добрите сили”.

Кирил Петков

Той беше лансиран от президента Румен Радев в политиката, а пък Петков ( и ПП) имаха съществен принос в преизбирането на президента. Бившият министър-председател буквално връхлетя от нищото на политическата сцена, нетипичен за географските ни ширини политик – с диплома от престижен университет, с успешен бизнес, винаги усмихнат и позитивен, с (уж) щастливо и голямо семейство. Именно поради тази причина веднага повлече вълна от почитатели, които дооформиха образа му, изграждайки му шумно и масирано присъствие в медиите, особено в социалните.

Обаче не след дълго последваха и първите сигнали, че нещо не е наред около този крайно лустросан образ. Най-фрапиращото, което постави началото на съмненията, касаеше погазването на Конституцията, свързано с лъжата относно канадското му гражданство. Последва лъжата, че лично е организирал и финансирал акцията по спасяването на алпиниста Боян Петров, която измама беше оборена не от кой да е, а от вдовицата на Петров – Радослава Ненова. След като пое кормилото на властта, започнаха и словесните му бисери. Нямаше и ден, в който суверенът да не научи някоя и нова дума от Петков – куролация, алангро, литмус.

Когато се почувства по-уверен, започнаха и престелките му с представители на различни браншови организации. На тази на превозвачите, директно заяви, че той определя какво и как ще се говори в кабинета му и ако не им харесва, може да напуснат. Разбира се, Петков отрече това, но ден по-късно беше разпространени запис от въпросната среща, от който стана ясно, че поведението му е било дори по-крайно от споделеното от присъствали на срещата. На записа се чува как предупреждава присъстващите ,,че искането им за оставка на трима министри (Асен Василев, Гроздан Караджов и Николай Събев) ще доведе до падане на правителството, и „България ще плаче”, като на края на срещата тогавашният министър-председател казва:  „Ако искате, винаги можете да си тръгнете. Вратата е там… Повярвайте ми, ако не искате да ме слушате, вратата е там. Ето я, зад Вас! Аз ще решавам тука как ще говоря и какво ще говоря!”.

За драмите около личния му живот и подозрителното присъствие на началника на политическия му кабинет буквално навсякъде около него, няма да споменаваме, макар разходките на г-жа Лена Бориславова до Солун да са по-скоро неща, касаещи нашите данъци, но хайде да не издребняваме.

За гравитирането около ПП на доста компрометирани фигури (например Радостин Василев), също ще си замълчим, защото темата ще стане безкрайна, но няма как да пропуснем друго – любимите на Петков чекмеджета, всъщност се оказаха, че крият доста тайни. Но не тези на Бойко Борисов, а на Петков. Става въпрос за меморандума с Джемкорп , около който се разшумя, едва когато служебният министър на енергетиката Росен Христов категорично заяви, че меморандумът не е бил прекратен и едва той е предприел действия на 18.11.2022 г., като е изпратил едностранно предизвестие. Документ за 1 млрд. долара, чрез който шепа лица, неоторизирани от никого, са предоставили достъп до информация и до обекти, свързани с националната ни сигурност.

Между другото, бившият енергиен министър Александър Николов към момента е привлечен от прокуратурата като обвиняем в нанасяне на вреди на "Булгаргаз" за над 80 млн. лв...

Можем да продължим до безкрай, но вероятно няма да ни стигне и седмица, за да опишем всичките лъжи на Петков, неспазени обещания и ощетявания, които страната ни е претърпяла.

Христо Иванов

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов е известен най-вече с дългогодишната си и неравна борба срещу главния прокурор Иван Гешев. Именно по тази линия ДБ все пак успяха да се доберат до последните парламенти.

Родителите му са били на членове на Българската комунистическа партия, а майка му е популярна и покрай един митинг, на който държи пламенна реч в защита на Ахмед Доган.

За кариерата на Иванов не се говори много, а и как да е иначе, когато се касае за човек, работил като строителен работник, в един момент завършвил право, но никога не е практикувал, а правото му да работи професията дълго време е спряно заради неплатен членски внос. Същият от години говори за реформи в правосъдната система, без въобще да познава системата отвътре.

За кратко правосъден министър през 2014-2015г. той не успява да направи конституционната реформа, чиято основна цел е една, обичайна за ДБ - отстраняването на тогавашния обвинител №1 Сотир Цацаров. Поради близостта си с медийния издател Иво Прокопиев, към онзи момент Иванов е наричан и „министър на олигархичния кръг „Капитал“.

Атанас Атанасов

Днешният председател на ДСБ и съпредседател на ДБ през 1989 г. е районен прокурор на БКП-Разград. Това, макар и без уточнението БКП, може да се види и в някои от биографиите му. Днес, един от най-яростните антикомунисти, в онези години той обаче, чрез дейността си в Районна прокуратура-Разград , е изпълнявал държавните и правителствените задачи, отнасящи се до дейността на прокуратурата.  Както отлично знаем, именно през 1989 г., т.н. "Възродителен процес" е в пика си.

Не е трудно да се досетим, че като прокурор, Атанасов е бил изпълнител на задачите, поставени му от държавата, касаещи именно Възродителния процес.

Разследване на Антон Тодоров отпреди две години хвърля повече светлина върху действията и „заслугите” към комунистическата власт на мон женерал.

В един от посочените документи ясно се чете, в обобщаващ доклад работата на Районната прокуратура в Разград за 1989 г., е написано следното: "Значителна част от отчетната година в Районната прокуратура работеха само младшите прокурори Личева и Атанасов, които положиха похвални усилия в работата".  Именно район Разград е от т.нар. „смесени”, пострадал най-много от изселването на мюсюлманите в Турция, а пък точно прокуратурата, като държавен обвинител, е в основата на подготовката и провеждането на „Възродителния процес”.

В момента ген. Атанасов е виден антикомунист...

Колкото - толкова

Ако тръгнем един по един да нищим някои от основните фигури в двете формации, неминуемо ще стигнем както до родители, работили активно за БКП (например като дясната ръка на Иванов Ивайло Мирчев, чийто баща е бил секретар в общинския съвет в Крушари, както и комунистическия следовател Бойко Рашков, към момента част от ПП), така и до лица, обиколили не една и две формации (справка – Настимир Ананиев) с единствената цел най-накрая да се наместят на някое топло и добре подплатено финансово държавно местенце.

Това ли са добрите сили? Дори да оставим настрана крайно инфантилното словосъчетание, типично по-скоро за детски приказки или нискобюджетни екшъни, как да пренебрегнем генезиса на ПП и ДБ? Формации, които не са нито риба, нито рак, нито щука, опитващи се да лавират между дясното и лявото, с цел събиране на повече гласове, коалиращи се с техни уж идейни врагове, спонсорирани също от деца на номенклатурни кадри (Иво Прокопиев).

Хора и формации, колаборирали се само за да управляват. Зловредна комбинация между случайно попаднали в политиката лица, стари муцуни от преди 1989г, деца на кадри на БКП, политически номади... Това ще ни сервират самоопределилите се като „Добри сили”. Може би е по-редно да ги наречем отрочетата на Държавна сигурност?