Историята на живота на Юлиан Вергов

Ключови думи: Юлиан Вергов, Диана Димитрова, актриса, историята на Юлиан Вергов

Популярността на Юлиан Вергов в последните месеци рязко се изкачи до пореден връх. Вероятният автор на синините върху лицето на колежката му от сериала „Откраднат живот“ Диана Димитрова за пореден път удари по известност обичайните заподозрени в медийния трафик на държавата – от политиците, през емигрантите, до всевъзможни социални и други чалгаджии.

Кой е крив и кой е прав, кой с какво кого е предизвикал, ще се нищи тепърва. Не е тайна, че Вергов периодично се оплита в сложни отношения. Темпераментът му е прочут – и на сцената, и пред камерите, и когато някоя обсебена от чара и сексапила му жена успее да го изкара извън кожата му, за което пък се иска специална стратегия и перверзна тактика в стила на любовния трилър „Фатално привличане“.

„Хем слуша, хем прави, каквото си иска“, казват за Юлиан родителите му. Бъдещият жрец на Мелпомена е в четвърти клас, когато се хваща на бас с няколко съученици, че ще мине по перваза върху прозорец на третия етаж. И го прави хладнокръвно. Някъде по това време купува на приятелите си автомобилчета, бонбони и топки с парите, които открива из чекмеджетата вкъщи. Артистичен е от малък – още когато „големите“ го карат да се обяснява в любов на каменно момиче. Статуята е изтъпанена в един от вътрешните дворове на кооперациите между „Евлоги Георгиев“, „Раковски“, „13 март“, където вършее момчето. Често отскача и до строежа на НДК, без да се страхува, че може да се озове в някой трап.

Седем години тренира хокей, бяга от даскалото и дори от дома си. Първо е в Руското училище, после в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (има шестица по правене и монтиране на дограма), а накрая се дипломира във вечерна гимназия. Навсякъде се справя и с математиката, и с хуманитарните дисциплини, но не и с примерното поведение. „Дисциплината не е силната ми страна”, усмихва се той.

Когато е на 16, се случват две от най-съдбовните събития в живота му, въпреки че той все още не го знае. Пътя му пресича 14-годишната Ирина, която веднага се влюбва в него, а преподавателка „го урежда“ да стане сценичен работник в Младежкия театър, чиято трупа в онзи период изнася представления в Студентския дом зад опашката на коня. Дотогава Юлиан е гледал само два спектакъла. „Не съм от актьорите, които от дете са мечтали да се отдадат на изкуството“, споделял е той. Постепенно започва да проявява все по-голямо любопитство към постановките – обикновено ги следи от кабината на осветителите. „Не че сега разбирам нещо от театър, но тогава хептен не вдявах“, самоиронизира се Вергов.

Момичетата непрекъснато му се лепят – даже си разменя с някои от тях епистоларни любовни „дивотии“, типични за всеки юноша. Дори не си спомня тийнейджърката с големите очи – Ирина, докато след доста време не се засичат в къмпинг „Арапя“, а после и с кокер шпаньолите си в Парка на свободата. На първата им любовна среща бъдещето момиче на късмета от супер шоуто „Невада“ си поръчва шкембе чорба, люти чушки и ракия. И спечелва Вергов завинаги.

Щом изкласява, Юлиан кандидатства в МЕИ – майка му е текстилен инженер, баща му също е човек на точните науки, шампион по спортна стрелба. Записва „Индустриален маркетинг и мениджмънт“, стига до държавен изпит. Кандидатства нещо сродно в Германия. Приемат го, но за да му издадат учебна виза, искат някакви гаранции. Въобще не се замисля дали иска да ги получи – вече е решил, че ще се върне в театъра. Нищо, че е на 28 и няма как да кандидатства във ВИТИЗ, където границата е 25. Отива в частния колеж „Любен Гройс“, където Цветана Манева започва да го учи на занаята. Много се харесват от раз – голямата актриса се държи със студентите си като равен с равни, позволявайки им да имат собствен и независим ракурс. Именно това е демокрацията за Вергов – всеки да прави каквото иска, но без да пречи на другия. „В соца живяхме като скотове – само с хляб и салам, без световното изкуство, без допира до високата култура“, коментира актьорът.

Благодарение на Лилия Абаджиева излиза на камерната сцена в Народния театър като стопроцентов Шекспиров герой – в „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“ и „Отело“, където играят само момчета. Александър Морфов, тогава лидер на академичната трупа, веднага го кани да остане, без да се притеснява, че няма тапия от ВИТИЗ. Вергов също не се притеснява от този факт, хуквайки по кастинги – „Тя и Той“, „Стъклен дом“ (където за малко да откаже ролята), „Революция Z“, та до холивудските продукции в Бояна. В сериозното кино се разписва в „Шивачки“, „Прогноза“, „Руслан и Людмила“, „Мисия Лондон“, „Докато Ая спеше“… Обича да носи по 10 дини под една мишница, въпреки че поне 2-3 от тях ще се изтърколят и ще се спраскат. Не си дава зор, докато ролята не се случи. Когато му предложат няколко наведнъж, мисли, че полудява, тъй като не отказва нито една. После Господ подрежда нещата съвсем естествено.

Става продуцент по принуда, когато със Захари Бахаров и Владо Карамазов правят компанията „Трите мечки“ и произвеждат хитове, започвайки с „Арт“. Постоянно чете пиеси и стихове. Обожава Пенчо Славейков, Вапцаров, Яворов, Димитър Подвързачов, Валери Петров. Не може да се начуди на самочувствието на онези техни „наследници“, които „решиха, че са достигнали Фройд, руските и западноевропейските класици“. Дълго време с Карамазов са неразделни – от сцената до мотопистите из Европа, където гледат световни състезания. По този повод тръгват и особени слухове, на които Вергов реагира с насмешка – винаги е имал афинитет само към жени.

След това нещо между тях се счупва, което, за щастие, не личи в общите им представления. Карамазов, който обича Алена – дъщерята на Юлиан и Ирина – като свое дете, се отдръпва. Но Вергов не крие, че и той е достатъчно експанзивен и импулсивен. „Живеем в истерия на убийствено бързи обороти. Все по-трудно натискам спирачките.“, откровен е той. Понякога се пита: „Абе, защо сега направих тази глупост?!“ и сам си отговаря: „Само смелият може да признае тъпотиите си“. Никога не забравя думите на баща си: „Животът е най-добрият учител, но за съжаление, учи късно“. Отдавна се опитва да неглижира повечето простотии – иначе няма да как да се съхрани и да се съсредоточи върху това, което прави и обича.

Напуска „Откраднат живот“, когато го канят да снима в три филма – „Пепел върху слънцето“, „Уроци по немски“ и „Петя на моята Петя“. А и не е сигурен, че може да изкара още нещо от себе си, за да дава все така от плътта и кръвта си на доцент Банков. Не желае да зацикля и да гърми напразно патрони, а не би останал в сценария само заради хонорара. Сега вече става ясно, че е имало и друга основателна причина да излезе от сериала – авантюрата с Диана Димитрова. Приятели на Вергов обаче са категорични: Каквото и да тиражира като версия тя, допуска основна грешка – от страна на Юлиан не е ставало дума за любов, а за мачовска забежка, което, разбира се, не оправдава ничии шамари. В интимния мъжки свят на Вергов трайно присъства само една жена – и това е Ирина. Друга тема е, че за 20 години се събират и разделят няколко пъти.

Заради вродената си мнителност Вергов не се събира с хора, които не познава. Затова и не се интересува от политически проекти. Предпочита да се обединява с приятели, от които не планира изненади – като „Поетите“. Уважава участниците в спектаклите, защото всеки от тях е готов да забрави за егото си в името на общата кауза – да развълнува публиката. Актьорът е убеден, че вълнението е контрапункт на апатията и консумацията – алфата и омегата на социалния протокол тук и сега, в годините, в които съчувствието не достига. Убеждава се в това съвсем „на живо“. Докато снимат на улицата „Уроци по немски“ с Павел Веснаков, никой не го пита дали има нужда от помощ, въпреки че героят му се озърта с окървавеното си куче в ръце. Тогава Юлиан осъзнава, че нещата не вървят на добро – хем сме „сгрухани“, хем няма достатъчно човещина. Затова се вдъхновява от хуманните послания във философията на Иван Вазов, в чиито образ влиза за хитовия спектакъл „Народът на Вазов“. Въпреки че в началото не ще и да чуе за подобно превъплъщение в историческата драма. Дори се кани да откаже на режисьорката Диана Добрева. Тъкмо заради това тя до последно не му показва пиесата на Александър Секулов. Вергов търси вариант да отсвири цялата завера, когато се събират да четат текста. И магията го завладява. Първите репетиции са в разгара на лятото. През ваканцията Вергов пълни караваната с книги за и от Вазов и натиска газта към морето, където се потапя в творчеството и личността на народния трибун, пише Уикенд.

Като истински професионалист, Вергов държи съзнанието си нащрек, много внимава да не подменя желаното с възможното и да прави разлика между качеството и количеството. „Ако се мислиш за супер готин, става пълен цирк и влизаш в калъпа“, категоричен е той, силно прецизен със самооценката. Когато се изчерпва емоционално в „Тя и той”, казва „До тук” на продуцентите. В „Стъклен дом” – също.. Неслучайно обяснява на дъщеря си Алена, която учи в НАТФИЗ, че трябва да имаш дупе и добър вкус, за да бъдеш актьор. „Само ако си умрял, не излизаш на сцената – играл съм със счупен крак, две счупени ръце, скъсан менискус“, разказвал е Вергов.

Синеоката наследница поема сладката отрова още като дете, когато със Сара, по-малката дъщеря на Александър Морфов и Рени Врангова тичат стихийно зад кулисите, докато Мариус Куркински не ги пуска да го правят пред публиката на неговия „Ревизор“. Но още тогава й „светва“, че нищо не е на всяка цена, а така наречената слава е „страшна глупотевина“. „Да си известен не означава, че струваш повече от другите или че имаш повече права от тях“, не се колебае Вергов. И това му кредо няма общо с характеристиките, които си „приписва“, наричайки се „темерут“, „тупан“, „борсук“. Но дори когато „го гепят“ нервите, пуши едно и също количество – половин кутия на ден. Разпуска с колело, сърф, скейборд, дайвинг…

„Под водата е страхотно – ако преодолееш първоначалния страх, се наслаждаваш на спокойствието, далеч от идиотиите над повърхността“, не се колебае Юлиан.