Да работиш на „Снежанка“: Как пенсионер загуби над 60 хил. лв. заради разлика от 60 см

Ключови думи: Атанас Поппалов, новини, Смолян, Снежанка

Заради непризнати 60 см разлика във височината на работното си място български инженер съди държавата в Страсбург. Атанас Поппалов от Смолян е завел дело, защото НОИ не му признава категорията труд, която би му позволила да се пенсионира на 58 г.

Поппалов е работил в продължение на 40 години на телевизионната кула “Снежанка” в Пампорово. Трудовият му стаж е протекъл на първия пръстен на кулата, който е на височина 74,60 м. Височината на работното му място плюс височината на връх Снежанка е точно 2000 метра и 60 сантиметра над морското равнище.От НОИ обаче отказват да приемат този факт, защото ситуацията не е описана в закона, пише от „24 часа“.

На всички е ясно, че работим на над 2000 метра. Дори в научнопопулярната литература точно и ясно са описани височината на върха, на кулата и на техническите съоръжения.

Ощетен съм и морално, и материално. Законът категорично сочи, че полаганият труд на над 2000 метра, е втора категория и следва по-ранно пенсиониране, твърди Поппалов.След като му отказали да го пенсионират по-рано, той продължил да работи. Пенсионер е от тази година. Възползвал се от възможността за ранно пенсиониране и прекратил работа на 63 г. вместо на 65.

Смята, че е ощетен с 60 пенсии или пропусната възможност да вземе между 50 и 60 хил. лв. Наел е адвокати и е поискал справедливост от съда в Страсбург.

Законите у нас са остарели. Моят случай например се тълкува от законова наредба от края на 70-те години на миналия век. Не се сърдя на съда – те прилагат написаното.

Съдиите, вещите лица и дори специалисти от НОИ в Смолян ми симпатизираха. Съдията дори написал, че имам морално право, но не го пише в наредбата и затова приема отказа. Работят под някаква матрица и нямат свободата да взимат решения според фактите.

Всички виждат, че аргументите ми са логични. Всичко около височината на работното ми място е от ясно по-ясно. Не искам бялото да наричаме черно. Това е основната причина да заведа дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, казва инж. Поппалов.

Знае, че решенията на този съд се бавят и проточват във времето. Но се надявам да го дочакам, казва мъжът. След като завършил висше образование, той започнал работа по разпределение през 1982 г. на кула “Снежанка” като техник по телекомуникации в Националното управление “Радио и телевизионни станции” (НУРТС). Поппалов не е работил нито ден на друго място

Негово и на останалите му колеги задължение било да поддържат телевизионните и радиопредавателите, мобилните клетки, оптиката, интернет преноса, както и техниката за захранване на съоръженията, дизел агрегати и др.

Поппалов е първият, който търси чрез съда правата си като височинен работник за категория труд и години на пенсиониране. Колегите му по-рано не се осмелявали, но сега ако той успее – тези, които са около неговата възраст, също могат да се възползват.

Става въпрос за общо 8 човека, а не за хиляди, за да се затрудни НОИ, но моята борба е за правдата и няма да се откажа. Искам морално удовлетворение. Аз вече съм го докарал до пенсия и се моля само за здраве, отсича родопчанинът, който вече е на 63 години, 5 от които са му минали да се бори за своята правда.

Кулата е открита през 1978 г. и оттогава техническото оборудване, осигуряващо преноса на телевизионен сигнал в района на Родопите и част от Южна България, е от първия пръстен. Цялата кула е 156 метра, тя е с цилиндрична форма и има два пръстена.

В горния (на височина 93 м) са разположени панорамна тераса и сладкарница, от които се разкрива 360-градусова гледка. Туристите се качват дотам с асансьор и има сериозен наплив, тъй като е един от 100-те национални туристическа обекта.

Няма как да се съглася, че трудът ми е бил трета категория, защото караме 24-часови дежурства на кулата и през цялото време се работи при доста по-тежки условия от от III категория труд. При бурни ветрове кулата дава отклонение до 15 сантиметра от естественото си положение – люлее се като кораб в бурно море

Налага се постоянно да поправяш аварии в дъжд, при гръмотевици, отговаряш за цялата техника и самата сграда.

Атмосферните условия също са тежки – през зимата всичко по съоръжението при ниски температури се заскрежава и обледява. При гръмотевична буря кулата има функцията на гръмоотвод и усещането си е страховито.

Достъпът до работното място също е нестандартен – в големи периоди от годината хората вървят пеша, тъй като пътят преминава през ски писти и достъпът на автомобили е забранен, обяснява той.

Още в годините на соца работещите там 8 човека се опитвали да убедят шефовете си да поискат корекция пред осигурителния институт, но това не е направено.

До самата кула имаше битова сграда. Бе нещо като почивна станция за работещите в системата. Шефовете ни заявиха, че заради хората, които са на земята, но също са на “Снежанка” може да възникне брожение и не било удачно да се набиват на очи на началниците.

А и всички сме били един колектив, което за онова време беше със съвсем друго значение. Така настъпи демокрацията и предприятието ни БТК минаваше през различни собственици и нашият казус остана нерешен.

Сега няма нито един техник на място в кулата, всичко се контролира дистанционно и има намеса само при авария, разказва Поппалов.

Всички останали, които работили в системата на НУРТС, били общо около 150 души. Някога в бившето Министерство на съобщенията са посочили само базите на връх Ботев и Ореляк, които са на върхове с естествена височина от над 2000 метра, но не са съобразили къде са работните места на тези на връх Снежанка.

При другите тв кули в страната като в София, Копитото, Русе, Петрохан, Белоградчик и др. подобен казус не стои, тъй като са на височина под 2000 метра.