Навлизаме в период на разместване на ключови пластове в международната политика

Очевидно Володимир Зеленски бе най-влиятелният политик в света през 2022 г., смята Владимир Шопов

Ключови думи: Владимир Шопов, политолози

2022-а постави света пред сериозни изпитания след инвазията на Русия в Украйна. Потърсихме политолога Владимир Шопов за анализ и обобщение на ситуацията, както и за прогноза за 2023 година.

- Г-н Шопов, кое бе различното в геополитическата 2022 г.?

- Втората руска инвазия на Украйна отключи няколко дългосрочно значими процеса в международната политика. Завръщането на териториалната война и цялата тази логика на отношенията между държавите в Европа поставя край на ерата на презумпцията за мир, на мисленето за войната между държавите като преодолян етап в отношенията между тях. Сега допускането и подготовката за подобна политическа реалност ще започне отново да структурира действията на държавите на „стария континент“. Оформянето на стратегическа ос между Русия и Китай също ускорява процеса на разделение между Изтока и Запада, най-общо казано, и тази линия на разделение ще е ключова през идните години. Тя не просто затвърждава две политически общности, но и навлиза в икономиката, технологиите, инвестициите и други области. Ускореното изнасяне на производствата на микрочипове на Запад е може би най-точната илюстрация на тази макро процес. Ескалацията на противостоенето между Китай и САЩ е друг ключов елемент на външнополитическото бъдеще.

- Кои бихте отличили като най-влиятелни фигури по света през 2022-а?

- Очевидно най-влиятелната политическа фигура бе тази на Володимир Зеленски. И не просто защото направи очевидното, да защити съществуването и независимостта на страната си, а защото успява да поддържа голяма международна коалиция в защита на страната. Контрастът между неговата политическа поява и първи управленски стъпки и случилото се след 24 февруари 2022 година е удивителен. Бих изтъкнал, може би малко неочаквано, и президента на САЩ, Джо Байдън по няколко причини. Той успя да убеди останалите западни политици и обществено мнение, че Москва готви война в моменти, в които те предпочитаха рутината и спокойствието. Успява да удържа коалицията в подкрепа на Украйна. Успява и да върне позициите на САЩ в Азия, което малко се коментира, но изисква сериозни усилия и способности. Като колективни субекти, за мен украинците и иранците са нациите на 2022-а. Тяхната обща воля за свобода и смелост са наистина впечатляващи.

- Как се представи България в международен план през 2022-а?

- България имаше трудна и дори в немалка степен унизителна 2022-а от международна гледна точка. Политически и институционално, страната не успя да заеме убедителна позиция по напълно еднозначния казус с войната на Русия срещу Украйна. Нещо повече, тази ситуация ясно илюстрира задълбочаващата се амбивалентност на българските граждани относно наглед безалтернативната им идентификация и принадлежност към западния свят. Ние просто искаме да се скрием от случващото се в света и най-вече от дилемите и изборите, които застават пред нас. София реши да инвестира почти целия си остатъчен дипломатически капитал, за да наложи промени в преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС. Едва успя да се измъкне от разделяне от Румъния за влизане в Шенген, членството в еврозоната е все така несигурно. Пропускаме уникална възможност за едновременно модернизация и интеграция в рамките на НАТО. Страната е видимо маргинализирана в рамките на ЕС и Алианса. Функционираме с външнополитически капитал, който е на критично ниско ниво, особено на фона на войната в Украйна. Ако това не се коригира бързо, рискуваме по-дългосрочни рискове и извеждането на страната в една недекларирана сива зона заедно със страните от Западните Балкани.

- Как очаквате да продължи войната в Украйна през 2023 г.?

- Навлизаме в позиционна война, но тя не отговаря на целите на нито една от двете страни. Затова още след няколко седмици ще има опити за нарушаване на сегашния баланс. 2023 година може в най-добрия случай да донесе временно примирие, но има няколко процеса, които са вече видими и постепенно ще започнат да променят ситуацията. Западът остава достатъчно единен и предоставя все по-качествено въоръжение, докато Москва постепенно губи тихата подкрепа на Китай и Индия, до голяма степен остава единствено Иран. Второ, в Украйна вече стартира ускорена де факто интеграция в западната общност, най-вече военно, но и все повече икономически и институционално. Там ще минава голямата нова разделителна линия в Европа и това ще е все по-видно през идните месеци. Напредват и плановете за следвоенна подкрепа на страната, но това не е просто финансов пакет. Това ще е цялостна рамка за модернизация по западен модел.

- Кои очаквате да са сред най-ключовите събития в международен план догодина?

- Извън очевидното, войната в Украйна и реакциите спрямо нея, ще бъдем свидетели на нарастващ брой линии на напрежение и ескалиращи кризи. Например, усилващият се натиск от страна на Китай върху Тайван и видимото „затягане на примката“, което Пекин се опитва да приложи. Реакцията на Запада обаче също е все по-активна и е възможно да има припламвания през идната година. Същото се отнася до противостоенето между Северна и Южна Корея. Очевидно режимът в Пхенян интерпретира нарастващото напрежение между Китай и Запада като възможност да ускори не просто ядрената си програма и да опитва все нови и нови офанзивни операции над полуострова. Иран също може да стане още по-агресивен, най-малкото защото ще му се наложи да укрепва легитимността си след месеците на протести. Ускорената милитаризация може да се окаже най-ефективния начин за оцеляване на режима в Техеран. Китай и Индия отново се изправят един срещу друг в Хималаите в повторение на сблъсъка от 2020 година и това е напомняне, че Азия ще е все повече арена на сблъсък. Така че събития и конфликти ще има достатъчно, те дори ще стават все повече. Просто навлизаме в такъв период на разместване на ключови пластове в международната система.

- Виждате ли потенциал за сериозни кризи през следващата година, свързани с икономика, енергетика и др.?

- Мнозина ни успокояват, че и в икономиката, и в енергетиката дъното се вижда или вече сме стъпили на него и предстои да се оттласнем. Това може и да е така, но далеч по-важно е да се разбере, че навлизаме в нови макро преходи, в които страните трябва да се ориентират и позиционират. Икономически, върви процес на частична деглобализация и препозициониране на производствени вериги и инвестиционни стратегии, което включва връщането им обратно в Европа и САЩ. Китай е все по-рисков и много компании вече го напускат. Тук има множество възможности за югоизточна Европа и конкретно България. Енергийно, едновременно се ускорява зеленият енергиен преход и се преправят мрежите на снабдяване надалеч от по-несигурни играчи и пазари, най-вече Русия. Към екологичния императив се добави и геополитическият и тук промените са бързи и скоро енергийната карта на Европа ще е неразпознаваема. И двата процеса носят несигурност и инфлация, но те ще носят по-малко рискове през започващата година. Въпросът е да вдигнем поглед напред, да разберем тенденциите и да подготвим България за тях.