Доверието между лекар и пациент е най-важното. Подходът ми към всяка жена е индивидуален

Много често агитирам бащите да присъстват на раждането, казва д-р Владимир Неделковски от МБАЛ "Бургасмед"

Ключови думи: МБАЛ Бургасмед, Владимир Неделковски, Акушер-гинеколог, Бургас

Д-р Владимир Неделковски е началник на Отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ „Бургасмед“.

Д-р Неделковски е роден в Скопие, Македония, завършил е Плевенския медицински университет. Специализира в Плевен, където придобива и специалност по Акушерство и гинекология. Работи в Клиника по Акушерство и Гинекология при УМБАЛ „Д-р Г.Странски” Плевен до м. юли 2019 г.

Днес той споделя своите планове за развитието на акушерството и гинекологията, които ръководи и смята, че имат огромен потенциал. Д-р Неделковски е категоричен, че всеки пациент заслужава индивидуален подход и лечение.

- Д-р Неделковски, разкажете ни няколко по-интересни случая от Вашата практика.

- Най-често до т.нар. „по-интересни” случаи се стига поради нередовни прегледи. Млади жени с пред ракови заболявания, млади жени с гинекологични проблеми, характерни за възрастни пациентки и подобни, много са.

- В този ред на мисли – колко често жените трябва да ходят на преглед?

- Поне веднъж в годината е хубаво да се правят профилактични прегледи. Но изключваме моментите, в които жената има някакви оплаквания. Когато има такива, прегледът трябва да се извършва своевременно.

- Какво бихте посъветвали младите жени? От какво да се пазят най-много?

- Полово предаваните инфекции са едни от водещите в списъка на заболявания, които могат да доведат до сериозни проблеми, дори до такива, свързани с репродуктивната система. В този смисъл е най-важно да се практикуват безопасни полови контакти. Трябва да се избягва самолечение както и интернет лечение от форумите.

- Да, чували сме много такива бабини деветини – чесън, кисело мляко...

- Да, чесън, кисело мляко са много полезни, ако добавим и краставица, би станал страхотен таратор. Но не за друго. Особено не за лечение. За лечението е нужен лекар, който да постави правилна диагноза и да изгради поведение, подход и лечение .

Много жени прибягват до лечение през интернет, вероятно се и самолекуват. Отиват на лекар, чак когато нещата вече са много зле.

За съжаление пациентите, които прибягват до „интернет медицина“, по някакъв начин през годините са разбрали, че това им действа.

Много е важно да се каже, че понеже пациентът много често е объркан и търси помощ в интернет, задава въпроса „Търся добър гинеколог, дерматолог, хирург, педиатър и.тн”. Голяма част от колегите са се профилирали в конкретни аспекти от специалността. Не е редно и не може да се слагат под общ знаменател примерно един акушер-гинеколог, който се занимава само с големи по обем операции поради доброкачествени или злокачествени заболявания и един акушер-гинеколог, който се занимава само с акушерство и раждане. И двамата са много добри, но в две различни неща.

- По повод темата за връзката лекар – пациент и доверието, което се изгражда, какво мислите и за търсенето на второ, трето… пето мнение за определен проблем?

- Ще дам един пример: пациентка на 30 години с миома на матката 4 см - за операция. Когато докторът каже на пациент, че е за операция, той отива на второ или трето мнение. Там попада примерно на лекар, който не се занимава с такива операции и казва – не е за операция в момента, ще я наблюдаваме. Пациентката съответно му се доверява, защото той казва, че не е нужна операция. След това започват да следят миомата 1-2 или 3 години и накрая се казва „ама тя много порасна, вече е за операция”. И пациентката е в изходна позиция. Почват да търсят варианти и т.н. и цикълът се затваря.

В моята практика винаги съм се старал да обяснявам на пациентите всичко подробно и по начин, от който да могат да разберат всичко за състоянието си. Но лечение от форумите и интернет, където пациентката „Х” търси по симптоми „болка или кръвотечение” и я лекува друга пациентка, която е имала подобни симптоми, не го одобрявам категорично.

Всяка една болка може да е от различен произход. Кървенето пък може да е както от нещо елементарно, така и от рак на маточната шийка. Нужен е преглед от лекар, за да се установи причината. Ако не може да се намери, трябва да се направят изследвания. В интернет няма да се намери такава информация, най-много да се обърка пациентът още повече.

- Какви изследвания трябва да си правят жените за профилактика – поне веднъж в годината?

- Има значение и възрастта на пациентката, но веднъж в годината задължителните са цитонамазка, микробиологично изследване, ехография на коремните органи, колпоскопия, мамография.

- Какви са Вашите планове за Отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ „Бургасмед”, на което сте началник?

- Основното нещо като развитие в направление акушерство – иска ми се възможно най-бърз контакт между майката и бебето в близка кореспонденция с неонатологията, да подпомагаме кърменето и поставянето на гърда веднага след раждането. Иска ми се пациентите да знаят, че ние сме близко до тях, че могат да задават всякакви въпроси, за да стигнем до по-правилни решения.

-Относно гинекологията – ендоскопска хирургия правим и в момента, но целта ни е да я развием още. Изградили сме добър екип с д-р Козовски, д-р Недялков, д-р Гамишев и д-р Николова, но търсим още хора, защото колкото повече сме, толкова повече работа и повече доволни пациенти. И ще можем да си помагаме взаимно.

- Пациентките предпочитат ли повече да раждат чрез секцио? Вие на кой метод за раждане сте привърженик?

- Не мога да бъда привърженик на нито единия от двата метода. Те са строго индивидуални. Но понякога, въпреки че една бъдеща майка има желание да роди нормално, това невинаги е възможно. И обратното. Виждаме, разбира се, тенденцията, че цезаризмът навлиза по една или друга причина, но аз не съм строг привърженик на едното или другото. Всеки един от методите има своите предимства и недостатъци.

- Например, ако жената е много слаба или има проблем с очите?

- Има много фактори, да. Височината, например, е много важна, защото тя кореспондира директно с възможностите на таза. Имаме няколко степени на тесен таз. Също така зависи и от размера на бебето. Ако е по-малко обаче то, за това също има причина. Всичко е строго индивидуално, но при една добре сложена жена при едно не много едро бебе – в такъв случай съм за нормално раждане, където рисковете за големи разкъсвания и проблеми за майката в бъдеще са сведени до минимум. Но не и една жена – образно казано висока 1.60 см с 4-килограмово бебе, да иска да роди нормално. Не, че не може, просто последствията за нея в следващите няколко години биха били сериозни. Сещам се за един такъв „интересен случай” след нормално раждане в София. При мен дойде на преглед преди около година жена на 40 години с тотален утеровагинален пролапс.

- Какво означава това?

- Тотален пролапс означава пълно предно и задно свличане на влагалището и цялата матка изпаднала отвън. Говорим за пациентка на 40 години след нормално раждане, което е било преди 1 година. Всичко беше отвън. Направих й вагинална хистеректомия с пластика на предна и задна вагинална стена, но трябва да се знае, че тези операции са характерни за пациентки на около 60-70 г. Нормалното раждане има плюсове и минуси. Наскоро пак имах пациентка след нормално раждане – не чувства нищо при полов контакт. Съответно правихме пластика на влагалището. Младо момиче на 23 години. Не съм привърженик нито на едното нито на другото, но не може една жена да ражда нормално на всяка цена, защото понякога това крие много рискове. Основната причина за тези пролапси на матката са нормалните раждания, вдигане на тежко, слабост на съединителната тъкан, както и гравитацията.

- До колко пъти е допустимо за една жена да ражда чрез секцио и през какъв период е допустимо, така че да няма никаква заплаха за майката?

- Понятие като „никаква заплаха” никога не може да има. Заплаха винаги има, но тя може да бъде минимална. Когато матката е рязана – дали заради секцио, или заради премахване на миомни възли, винаги има риск. За нормално се счита, че трябва да мине 1 година от секциото, преди да забременее отново. В моята практика имам много различни случаи. На една пациентка бебето беше на 4 месеца и забременя с второ – 4 месеца след операцията. Износи си бебето, нямаше проблем. Наскоро обаче попаднах в операционната на секцио – оперирана преди 3 години жена. Матката беше направила т.нар. „руптура”. Нормално е една година да мине от едно раждане до друго.

А за това колко пъти може да се прави секцио – до три такива операции се считат за приемливи, въпреки че за съжаление при всяка една операция може да има усложнения в следоперативния период и това са срастванията между органите във вътрешнокоремната кухина. Тези сраствания могат да доведат до проблем при втора и трета операция.

- Могат ли те да се видят предварително? На скенер например.

- За съжаление не. Тези сраствания или адхезии не се виждат нито на ултразвук, нито на ЯМР. Може да го подозираме, но не и да го видим. Когато на пациент се налага трета операция, ако на втората вече ѝ е казано, че е имала много сраствания, ние вече сме подготвени.

- Коя е най-подходящата детеродна възраст за жените в момента?

- Между 22-23 г. и 30 г. се води не толкова рискова бременност. Не трябва да пропускаме още, че младите момичета трябва да си завършат първо образованието и след това да преминат към другия етап от живота си. За съжаление има и пациентки, които много по-рано забременяват. При тях също има случаи, когато самата бременност преминава гладко и безпроблемно, но да кажем между 20 и 30 г. рисковете са сведени до минимум. След това имаме други притеснения.

- Коя е най-младата жена, която сте израждали?

- На 12 или 13 г. беше най-младата. Това беше отдавна, още бях специализант. Дете роди дете. Най-възрастната пък мисля, че беше 46 или 47-годишна.

- А какво е поведението на бъдещите татковци? Интересуват ли се по време на бременността, или повечето смятат, че това си е женска работа?

- Интересното е, че тук варираме доста. Водя женски консултации, но има татковци, които не съм виждал по време на бременността, а чак след раждането – в Родилното отделение. Но има и такива, които не пропускат преглед на жена си и видимо се притесняват повече даже от самата пациентка. Такава е тенденцията в последните години. Има бащи, които изразяват и особено желание да присъстват на раждането. Интересно е – понякога се стига до това да припадат, но това, че присъстват, е хубаво. Много често ги агитирам. Наскоро на колега съпругата му ражда при мен. Казах му, че сега е моментът и това е нещо, което ще остане до живот. Изживяването е невероятно, емоцията е много положителна и той прие това. Остана в операционната, взе си едно столче и беше много доволен и щастлив.

- Какво е усещането, когато срещнете вече порасналите бебета, които са проплакали в ръцете Ви?

- Чувството е прекрасно, наистина. Кара ме да се чувствам удовлетворен от това което правя.

- Вие сте на ненормиран работен ден. Звънят ви по всяко време – когато е решило бебето да излезе или пациентката се е притеснила за нещо. А хубаво ли е, когато един лекар води женската консултация, след това точно той да бъде избран в екип за израждането?

- Не съм привърженик на тезата, че пациентката трябва да роди при определения лекар, следящ бременността. Ако има желание да бъде при него, да – съгласен съм. В крайна сметка пациентките по-често раждат при лекаря, който им е водил консултацията, защото те са свикнали с него, имат му доверие и се чувстват комфортно.