Д-р Диян Господинов, МБАЛ „Бургасмед“: Ранно откритото заболяване е половината от лечението

Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „Бургасмед“

Ключови думи: Д-р Диян Господинов, МБАЛ Бургасмед, новини, Флагман

Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „Бургасмед“. Завършва медицина през 2016 г. в Стара Загора. От 2017-2021г. специализира кардиология към Медицински Университет "Проф. Д-р Параскев Стоянов"- Варна. Специалност Кардиология придобива в София през 2021 г., като същата година защитава магистратура по "Здравен мениджмънт".  От 2016 до 2021г. той е лекар в Отделението по кардиология на МБАЛ "Бургасмед". От април до ноември 2022г. е кардиолог в Клиника по кардиология на МБАЛ " Сърце и Мозък" Бургас, след което отново се завръща в „Бургасмед“. Работи също и в Медицински център „Д-р Стайков" – Бургас.

Професионалните му интереси са насочени в областта на ехокардиографията и превантивната кардиология.

0т 2022г. д-р Господинов е редовен докторант с тема на дисертационния труд насочен към сърдечната недостатъчност. Автор и съавтор е на няколко публикации в международни списания. Има участия на конгреси и семинари в страната. Преподава на студенти по медицина в Стара Загора.

Д-р Господинов притежава сертификат за високоспециализирана дейност – Ехокардиография. Има участия в национални и международни конгреси, обучения и семинари по специалността.

Той е член на Български лекарски съюз, на Дружество на кардиолозите в България, на Съюза на учените, а също и на Европейската асоциация за сърдечен ритъм и на Европейското дружество по кардиология. Освен това е член на Българска асоциация по сърдечносъдова образна диагностика. Д-р Господинов е и заместник-председатател на младежка секция към РЛК- Бургас и сектерар на младежко дружество към Тракийско дружество – Бургас.

-Д-р Господинов, каква е целта на стартиралите в Кардиологичното отделение на МБАЛ „Бургасмед“ безплатни прегледи на сърцето, които ще продължат цели четири поредни месеца и какви допълнителни изследвания са включени в тях?

-Прегледите, които осъществяваме от 12 декември, са насочени към настоящия есенен и предстоящ зимен сезон. Целта ни е да проведем адекватен скрининг, като профилактираме освен хората с известни сърдечносъдови проблеми и тези в рисковите групи, които все още нямат или поне не знаят за подлежащо сърдечносъдово заболяване (ССЗ). Отчита се значително повишаване броя на инфарктите при температура под -4 градуса по Целзий. Забелязва се и зачестяване на сърдечните удари при рязко понижаване на температурата с повече от 5 градуса, без значение колко студено е било преди това. Ниските температури и зимният сезон се считат за критичен период за пациентите със  сърдечносъдови заболявания, причинявайки спазъм на периферните и коронарните съдове. Това от своя страна води до намаляване на количеството кислород, което достига до тъканите и съответно води до исхемия на миокарда, т.е. кислороден глад на сърдечния мускул. Влошава се кръвообръщението и се повишава кръвното налягане и сърдечната честота.

Съответно антихипертензивната терапия, или терапията за високо кръвно, предписана от  специалист, често се оказва недостатъчна за оптимален контрол на кръвното налягане. Това може да доведе до обостряне на хронични или поява на нови сърдечно-съдови заболявания.

Прегледът, който извършваме е максимално комплексен, като освен стандартна електрокардиограма и измерване на кръвно налягане, включва при необходимост и ехокардиография. Даваме насоки за провеждане на лабораторни, образни и други изследвания, ако резултатите от прегледа налагат това.

За кого са предназначени тези прегледи и нужно ли е предварително записване на час?

Хората с известно сърдечносъдово заболяване, като например исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводно нарушение и др., задължително трябва да се консултират с кардиолог поне два пъти в годината – единият преди започване на летния сезон, а вторият – преди старта на зимния сезон. Добре е и хората с един или с комбинация от рискови фактори за развитие на сърдечносъдово заболяване да проведат преглед при кардиолог преди началото на зимния сезон.

-Бихте ли обяснили кои са основните рискови фактори за развитие на сърдечносъдово заболяване, на които хората задължително трябва да обърнат внимание?

-Фамилната обремененост се счита за рисков фактор, ако роднина от първа степен на дадено лице е развил ССЗ на възраст, която може да се счита за относително млада. Това включва баща или брат развили сърдечносъдово заболяване преди 55-годишна възраст, а също майка или сестра преди 65-годишна възраст. Възрастта също е фактор, защото възрастните хора са изложени на по-голям риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. Етническа принадлежност е също в тази категория, тъй като хората от южноазиатски, африкански или карибски произход имат по-голям риск от развитие на сърдечносъдови заболявания.

Освен това, мъжете са изложени на по-висок риск в млада и средна възраст, а жените са склонни да развиват сърдечносъдови заболявания в по-напреднала възраст отколкото мъжете. Хипертонията, или високото кръвно налягане е друг фактор, допринасящ за сърдечносъдови заболявания, включително сърдечна недостатъчност, инсулт и инфаркт.

При диабет, например, високите нива на глюкоза могат да увредят стените на артериите и да направят натрупването на мастни отлагания (плаки) по-вероятно. Ако тези плаки се появят в коронарните артерии, те могат да доведат до възможно коронарно сърдечно заболяване и инфаркт.

Както е известно и пушенето е такъв фактор, който уврежда и стеснява артериите. От друга страна, липсата на физическа активност, на редовни упражнения увеличава шансовете на човек да бъде с наднормено тегло, да има високо кръвно налягане и да развие други състояния, които правят сърдечно-съдовите заболявания по-вероятни. Обиколка на талията при мъжете над 94см и при жените - над 80см, говорят за затлъстяване, което също увеличава риска от ССЗ.

Сред тези фактори ще посоча и хиперурикемията - повишените нива на пикочна киселина, с или без развитие на подагра, които могат да увеличат двойно риска от сърдечно съдови заболявания.

Дори да нямаме оплаквания е желателно профилактичните прегледи да стартират от 40-годишна възраст и при липса на симптоматика да се повтарят на всеки 2-4 години.

Прегледите се провеждат всеки понеделник от 14:30 до 17:00ч., до края на март 2023г., след предварително записан час на телефон 0892 222 525 или на място на регистратурата на МБАЛ „Бургасмед“.

-Какви симптоми сигнализират за наличието на сърдечносъдов проблем и какъв е интензитетът на появата им през зимния сезон?

-Вече споменах, че зимният сезон обостря хронични и способства за развитие на нови сърдечносъдови заболявания. Пациентите трябва да бъдат бъдат доста внимателни по отношение на симптоми като болка и тежест в гърдите, задух и лесна умора, сърцебиене, поява на отоци по крайниците и кашлица, която не преминава. Хората не бива да ги пренебрегват и при изява на някой от тях, да потърсят консултация с кардиолог.

-От какво се провокира клиничният синдром сърдечна недостатъчност и как човек може да се предпази от него?

-Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром (съчетание от повече симптоми) дължащ се на невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на метаболитните и кислородните потребности на организма.

Сърдечната недостатъчност е най-големият проблем в кардиологията. Това се обуславя от три основни причини - висока смъртност, влошеното качество на живот и високите разходи за лечение. В света близо 65 мил. души страдат от сърдечна недостатъчност. Към днешна дата около 200 хил. души са болните в България. Отчитайки и тенденцията за застаряване на населението, се очаква този брой да се увеличава в следващите години.

Сред най-честите причини за развитие на сърдечна недостатъчност е коронарната съдова болест - заболяване на коронарните артериите, което води до влошаване на снабдяването на сърцето с кръв и кислород. Инфаркт на миокарда може да настъпи, когато коронарната артерия става внезапно блокирана, спира притока на кръв към сърдечния мускул и го уврежда. Целият или част от сърдечния мускул стават изолирани от снабдяването с кислород. Инфарктът може да увреди мускулите на сърцето, което води до увредена зона, нефункционираща правилно. Кардиомиопатията, увреждане на сърдечния мускул поради причини, различни от артериалните или свързани с притока на кръв проблеми, като най-често са инфекции, злоупотреба с алкохол или наркотици, също допринася за развитие на сърдечната недостатъчност. Други причини са високото кръвно налягане, аритмии, болест на сърдечните клапи и сърдечни дефекти от раждането.

Съществуват и редица провокиращи фактори като повишени психически и физически натоварвания, завишен прием на сол и течности, рязко намаление или прекъсване на терапията, наричано още дигиталисова интоксикация, както и белодробен тромбемболизъм. Такъв фактор са още сърдечни, системни и белодробни инфекции, прием на някои медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), тежка анемия. Провокиращ фактор е и появата на друго извън сърдечно заболяване – бъбречно, чернодробно, хипотиреоидизъм, несърдечна операция, травми, отравяния и др.

Симптомите на сърдечната недостатъчност са лесна умора, задух, ограничен физически капацитет и белодробен и/или системен венозен застой.

Най-лесният начин да се предпазят хората е като ограничат рисковите фактори за развитие на ССЗ и да посещават редовно профилактичните прегледи, които се осъществяват от общопрактикуващите лекари. По време на тези прегледи се прави и електрокардиограма и при проблем пациентът се насочва към специалист. Добре е и всеки човек на възраст над 40 години да проведе преглед при кардиолог, дори и да е асимптомен.

-Кога след почувствано неразположение, човек трябва да потърси кардиолог?

-Близо 20 милиона са смъртните случаи от ССЗ годишно в света, което ни показва, че при неразположение свързано с нашето сърце, не е желателно да чакаме. Ранно откритото заболяване е половината от лечението. Затова съветвам пациентите да не изчакват „да им мине“, а без отлагане да потърсят специалист.

-Какви са вашите специфични препоръки към сърдечноболните през зимния сезон?

-Като изключим прегледа при кардиолог, който според мен е задължителен, е добре да се избягва излизането на открито при извънредно ниски температури, както и при силен вятър, навявания, лед. Ако излизането все пак се налага, то хубаво е да бъде в обедните часове, с кратка продължителност. Трябва да се избягват физически усилия и натоварвания на открито и да се използват адекватни за температурите дрехи, шалове, шапки, обувки, ушанки.  Задължително да се избягва и претоплянето, свързано с изпотяване и създаване на двоен риск. След прекарано дълго време навън е хубаво затоплянето да става постепенно. Храненето в зимния сезон изисква да не се прекалява със солта – както в солени ястия, така и излишното досоляване. Тлъстите меса излишно натоварват функцията на организма и сърцето в частност. Преди и след излизане на студено е хубаво да се приемат топли чайове и други напитки.