Как реагира Румъния на австрийското вето за Шенген

Ключови думи: румъния, шенген

Австрийският канцлер Карл Нехамер и министърът на вътрешните работи Герхард Карнер не се умориха да повтарят през последните седмици, че страната им се противопоставя на присъединяването на Румъния и България към Шенген, но въпреки това до момента на гласуването в Съвета по правосъдие и външни работи Букурещ като че ли пазеше макар и минимална надежда, че все пак ще се намери компромисен вариант. Тази надежда се засилваше от факта, че малко по-рано Букурещ успя да си осигури подкрепата на Нидерландия - другата членка, която се противопоставяше на присъединяването на двете страни към зоната за свободно движение. Затова твърдият отказ на Виена беше приет с голямо разочарование и предизвика остри реакции, включително отзоваване на румънския посланик в Австрия и понижаване на нивото на дипломатическите отношения. В социалните мрежи пък хората започнаха да организират кампания за бойкотиране на австрийския бизнес.

В изявленията на румънските официални представители веднага след вота на 8 декември изобилстваха фрази като "несправедливост", "разочарование", "неоправдан вот", "удар срещу солидарността на ЕС", но политиците в Букурещ не показаха никакво намерение да приемат ситуацията пораженчески и увериха, че Шенген остава национална цел на страната и усилията за постигането й ще продължат.

"Неоправданата позиция на Австрия рискува да подкопае европейското единство и сближаване, от които толкова много се нуждаем, особено в настоящия геополитически контекст", заяви президентът Клаус Йоханис след гласуването в четвъртък.
Премиерът Николае Чука изтъкна ден по-късно, че "на Съвета по правосъдие и вътрешни работи Европа беше с Румъния, а Австрия беше против Европа". "Румъния понесе голяма несправедливост, а една несправедливост никога не може да бъде окончателна. Ще я поправим (...) Румъния заслужава да влезе в Шенгенското пространство и ще влезе", увери той.

Властите в Букурещ предприеха и конкретни дипломатически стъпки, за да изразят несъгласието си с австрийското вето  - още същата вечер Букурещ връчи протестна нота на австрийската посланичка в страната, а на следващия ден румънското външно министерство извика за консултации румънския посланик във Виена. В съобщение на министерството се отбелязва, че това е "политически жест, който подчертава позицията на Румъния на твърдо несъгласие с поведението на Австрия и показва решението за понижаване на сегашното ниво на отношения с тази държава".

Междувременно в медиите се появиха и някои индиректни намеци за бойкот на австрийските стоки и услуги. Подобен сигнал дойде първо от румънския министър на туризма Даниел Кадариу, който заяви на 7 декември, че средно 370 000 румънци ходят на ски в Австрия на година. "Всички знаем, че не само Австрия има идеални условия за каране на ски. Има подобни условия, дори в някои случаи и по-добри, и в Швейцария, Италия, Франция и Германия", заяви министърът в контекста на противопоставянето на Виена на присъединяването на Румъния към Шенген, пише сайтът Хотнюз.

Два дни по-късно Кадариу, цитиран от в. "Адевърул", каза, че не препоръчва бойкотиране на австрийските компании и отбеляза, че Австрия в крайна сметка е тази, която губи, противопоставяйки се на общата европейска позиция. "В една пазарна икономика всеки е свободен да действа както смята, че е правилно. Като се има предвид, че сме част от ЕС и се стремим към статут на член в Шенген, не бих препоръчал подобни действия (бойкот-бел.ред.)", заяви министърът. По думите му решението на Виена е продиктувано от вътрешнополитически причини, а "да спъваш политиката на ЕС заради един вътрешен залог е нещо много сериозно".

Негативният вот на Австрия "може да предложи допълнителен шанс за туризма в Румъния", изтъкна още Кадариу, като напомни, че Румъния има 85 подходящи за каране на ски зони и 217 писти. 

Румънският евродепутат либерал Рареш Богдан пък призова румънските компании с държавен капитал да закрият сметките си в румънските клонове на австрийски банки в отговор на "предизвикателното, възмутително, агресивно и безчувствено" поведение на Австрия по адрес на Румъния. Двете австрийски банки, представени в Румъния - Ерсте груп (собственик на банка БеЧеРе) и Райфайзен груп, от своя страна изразиха "съжаление" и "изненада" от вота на Австрия в Съвета по правосъдие и вътрешни работи и изразиха надежда, че ще бъде намерено "жизнеспособно решение" на проблема.

Участващата в коалиционното правителство Социалдемократическа партия (СДП) от своя страна използва случая, за да напомни за призива си към румънците да купуват румънски продукти, "особено след отхвърлянето на кандидатурата" на страната за Шенген. Представителите на партията призоваха гражданите да купуват стоки румънско производство, като изтъкнаха, че това е "най-добрият урок", който може да дадат на онези, които са отказали на Румъния правото да бъде пълноценна европейска страна.

"И преди вота за допускането на Румъния в Шенген СДП призоваваше румънците да купуват румънска продукция. Още повече сега, след отхвърлянето на кандидатурата на нашата страна, отговорът на румънците трябва да бъде "купувай румънското", се посочва в съобщение във Фейсбук страницата на СДП, цитирано от Аджерпрес. 

От своя страна премиерът Николае Чука отговори с думите "това е индивидуално решение" на въпрос какво е мнението му за факта, че някои румънци са закрили сметките си в банките, притежавани от австрийски компании, и са анулирали ваканциите си в Австрия. "Това е индивидуално решение на всеки гражданин. Живеем в свободна страна, всеки взема решенията, които смята, че са правилни", каза правителственият ръководител.

Под заглавие "За или против бойкотирането на австрийските компании в Румъния?" вестник "Адевърул" посочва, че гневът на румънците от австрийското вето за Шенген най-често засяга банките с австрийска собственост и петролната компания ОЕмВи-Петром, част от австрийската група ОЕмВи. Например бизнесменът Димитрое Муска, един от най-големите фермери в западната част на Румъния, казва, че веднага след като научил за решението, наредил да бъдат закрити всички сметки на фирмите му в австрийски банки, а служителите му да не купуват повече гориво от австрийски произход за земеделските дейности. Друг бизнесмен споделя, че не само е закрил сметките си в БеЧеРе и е спрял да зарежда от бензиностанциите на ОЕмВи, но също така е отменил планираната си ски ваканция в Австрия. Университетът в Крайова обяви във Фейсбук, че също прекратява работа с всички австрийски компании.

Австрия е един от най-важните икономически партньори на Румъния и вторият по големина чуждестранен инвеститор на румънския пазар, отбелязва румънската редакция на Радио "Свободна Европа". Австрийските фирми са имали инвестиции от над 12 милиарда евро в Румъния в началото на годината, според данни на централната банка на Румъния. Същевременно стойността на австрийските инвестиции е нараснала 20 пъти от присъединяването на Румъния към Европейския съюз.

Официалната статистика сочи, че в Румъния в момента има не по-малко от 1371 компании с мажоритарен австрийски капитал, които са обявили през 2021 г. прогнозен нетен оборот от 84,1 милиарда леи (17,12 милиарда евро) и нетна печалба от 7,3 милиарда леи (1,49 милиарда евро), пише сайтът Зиаре в материал, озаглавен "Какво означава в действителност да бойкотираш Австрия?" 

Икономисти, цитирани от "Адевърул" и Зиаре, обаче не смятат, че бойкотирането на австрийските компании в Румъния е добра идея, защото това би засегнало и десетките хиляди румънски служители, работещи в тези компании (само ОЕмВи-Петром има близо 7800 служители). Освен това отказът да се зарежда от бензиностанциите на тази компания на практика ощетява и бюджета на Румъния, отбелязва икономистът Думитру Кисълица.

"Ако трябва да анализираме ситуацията, румънската държава е най-големият губещ от бойкотирането на съответната фирма за продажба на петролни продукти. По този начин бойкотираме сами себе си", коментира той.

Анализаторът Ана Отилия Нуцу, цитирана от "Адевърул", определя подобно поведение като "изнудване, рекет и други практики, по-често срещани в Русия". "Ако Австрия се противопоставя на влизането ни в Шенген, решението не е да тормозим австрийските фирми, а да видим какви важни политически въпроси за австрийската държава се обсъждат в Брюксел и да преговаряме на базата на тях", казва тя.

"Да не превръщаме всичко това в лов на вещици", предупреждава на свой ред икономистът Адриан Негреску в интервю за Зиаре. "Според мен политиците трябва да отговорят какво се е случило, а не бизнесът (...) Фирмите с австрийски акционери нямат никаква роля в кризата, предизвикана от едни безотговорни политици (...) Бойкотът срещу австрийските фирми, срещу капитала и работните места, създадени от чуждестранните инвеститори, представлява най-голямата грешка, която можем да направим", подчертава той. 

Междувременно офис на австрийската Райфайзен банк стана обект на вандалска проява в северния град Клуж в петък. Местната полиция започна разследване, след като неизвестни извършители написаха върху фасадата й "нацистка банка" като реакция срещу отказа на Австрия да допусне Румъния в Шенген, съобщиха местните медии.