Гробовете на богаташи със заслуги към църквата разкриваме на полуостров Свети Яни
Вече черпим опит от турците за създаването на модерен историко-археологически парк
Историци, археолози, еколози и други изявени изследователи – представители на различни области на знанието се включиха в осемнадесетата кръгла маса на тема „Странджа и Черноморието между различните научни дисциплини“, която се проведе в Ахтопол по инициатива на инж. Петър Кънев – председател на Сдружение „Черноморска Странджа“. Основен лектор във форума бе директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, която запозна присъстващите с основни резултати от археологическите проучвания на нос Свети Яни в Ахтопол.
- Доц. Петрунова, на какъв етап са проучванията на полуостров Свети Яни в Ахтопол?
- Това е археологическо проучване, което започна през 2020 г., след като отпадна необходимостта от стопанисване oт военните на полуострова Свети Яни на бившата застава. Имотът беше даден на Министерството на културата, тъй като е културна ценност, след което те го предоставиха на Националния исторически музей. Ние направихме обширен проект, в който ще използваме и част от сградите, които все още стават за ползване, за което са нужни и средства за в бъдеще. Това място ще се превърне в един историко-археологически парк. Тази беше и причината да се свържем с колегите от Турция, които са много по-напреднали по отношение на музеите на открито. Те правят много интересни такива туристически атракции, възстановяват цели села. Направихме два уъркшопа – един в Ахтопол и един в Турция. Работим по това да изчерпим археологията и след това да продължим с възстановяването на площта.
- Докъде са стигнали разкопките?
- Самите разкопки вървят бавно, защото средствата не са големи и те предопределят какъв обем работа да се свърши. Първите 2 години основно беше почистване на терена от съвременни материали, от нарушенията при построяването на защитата на военни съоръжения – окопи, насипи и т. н. Имаше много метал – останки от патрони и други части, които пречат на металотърсачите. В голяма част от случаите трябва да се копае на ръка, за да може да се хване всеки най-малък детайл, за да се възстанови картината.
Спасиха от строителство полуостров Свети Яни, правят го най-новата туристическа атракция в Ахтопол
Имахме някои податки от много кратки по-ранни проучване. За съжаление геофизиката не даде резултата, който очаквах, но все пак беше от помощ.
Тази година стъпихме на по-здрав терен, демонтирахме някои от бетонните ограждения на поделението и от там започна да се показва некрополът, който е бил около църквата на манастира. Освен че е некропол, се откриха и голямо количество препогребвания. Мястото е малко и не е било достатъчно за погребване на всички. Това показва голямата численост на тези, които са обитавали манастирската земя. Самите гробове са вкопани в скалата и са направени като гробници. Когато се налага ново погребение, се изваждат костите, прави се специален ритуал, опяват се, преливат се и се препогребват буквално на ръба на полуострова. Такива погребения намерихме много. Намерихме и много монети, които ни дават хронологически от кога до кога можем да търсим обитаването на това място. Интересни са и самите житейски ситуации, които разкриват погребенията. В един от гробовете е положена майка с новородено бебенце, която е починала по някакъв начин и е била свързана с монасите, които са поддържали манастира. Тя е погребана на доста престижно място. Обикновено тези места са зад апсидата на църквата, отстрани, доколкото може да позволи полуостровът. Обнадеждени сме от това, което откриваме. Догодина ще разширим археологическите проучвания. Предстои ни да извадим цистерна за гориво, която е закопана дълбоко. Там ще можем да проучим по-запазени пластове, но ни е необходима и техника, каквато в района няма. Самото й докарване е скъпо.
- Кои са интересните за Вас периоди?
- На мен са ми интересни ранните периоди – от Второто българско царство, отпреди създаването на българската държава – 5-6 в. Ще видим какво ще покажат разкопките.
- В презентацията споделихте, че сте открили и нещо много интересно – граждански погребения сред тези на монасите и свързаните с обителта хора. Откривате ли връзка и можем ли да кажем, че още от тогава датират практиките заможните хора да заплащат за по-добри места, където да бъдат положени в последния си земен път?
- Да. Очевидно това са богати граждани на Агатополис, които или имат заслуги към църквата, или са били с достатъчно добро социално положение, за да бъдат облагодетелствани и да бъдат погребани на света земя.
- Имахте амбицията да възстановите църквата към манастира.
- Тази амбиция не сме я изоставили, но трябва първо да приключат археологическите проучвания, да бъде изчерпено всичко, което земята дава, защото нямаме право да нарушаваме културни пластове. Когато сме сигурни, че сме приключили с археологическите проучвания, тогава имаме проект от архитект Юлий Фърков, който е направен за малкия параклис. Той искаше да построим голяма църква, но аз не съм по тези изпълнения. Мечтая си точно в края на полуострова да бъде възстановен този параклис „Свети Йоан Продром“, който за съжаление в последните години от съществуването си – в началото на ХХ век, е бил използван за конюшня – откриваме подкови за коне, петала за магарета. Ще се постараем да върнем светостта на мястото. Трябва да възстановим и другите части, в зависимост от това какво ще даде археологията.
- Как би изглеждал самият туристически обект на финала, за какво, например бихте могли да използвате постройките на военните?
- Освен парка, който ще се оформи на мястото на направените проучвания и около църквата, голямата сграда, в която са живели граничарите, е в добро състояние. След сериозни ремонти можем да използваме добре запазените хранилища, които се намират в мазетата. Те са били складове за въоръжение, в които могат да се съхраняват находки, които са открити и при подводните, и при нашите проучвания. В горните части ще има възможност да се правят временни експозиции. Съвсем скоро планирам да се направят метални конструкции, на които да се представят върху пана резултатите от проучванията, каквито Вие видяхте в презентацията. Например – карта на полуострова, снимки от дрон. Всичко това посетителите ще могат да го разглеждат, като дойдат, за да проследяват историята на проучванията поне в снимков материал.
- Какво финансиране е необходимо още, за да продължите работа?
- Националният исторически музей отделя средства според възможностите си и работим добре, въпреки ситуацията в държавата. Всяка година кандидатстваме по програмата „Археология“ на Министерството на културата и засега успяваме да се класираме и да получаваме средства.
- Кое е най-интересното откритие на полуостров Свети Яни според Вас като изследовател?
- За тази година са две – успяхме да намерим запазени гробове, въпреки голямото строителство, открихме и кръст от червен яспис специално от Странджа, който е много приятна изненада. Безспорно монетните находки са много интересни. 25 са монетите, между които златната монета на Сюлейман Великолепни показва, че това действително е богат манастир.
През XVII век тук идват руски пират – чайки, които обстрелват манастира и това е именно показателно, че те са знаели, че е богат манастир. Затова са го нападнали, както са направили и със Созопол. Такива пирати не отиват там, където няма какво да се открадне.
- Имало е иманярски набези по време и на Вашите проучвания.
- Да, имаше. За съжаление, къде от любопитство, къде от изкушение, хората прескачат оградата и влизат на територията на разкопките. Носят се слухове, че се прави съвременен строеж, което категорично не е вярно и държа да се каже. Хората идват, разглеждат, повдигат покритите части, някои от тях ровят… това не е приятно, но е из цяла България, не е местна особеност.
88-годишен бургазлия предизвика пожар, мъжът излезе невредим
Рейтингът на Еманюел Макрон се стрина, 10 души на съд за клевета срещу Бриджит
Голям обрат с времето през ноември
бТВ прави нов опит да възроди рейтинга на забравено предаване с тази водеща
Глупости, ама глупости- "руски пират- чайка".
Това чучело няма нищо общо с археолозите. С тоя модернизъм и в археологията, нищо чудно и някой птеродактил от времето на динозаврите да е обстрелвал острова от клоаката си.